Юлиян Табаков: Битието е едно – това, че го наричаме различно, не го променя

А, де. Хубав въпрос. Много дълъг процес от мисли. Може би едно 10-15 години на тема духовното и материалното, божественото и земното. В тази посока на мисли, някак си обобщава едно дълго търсене, което беше многоетапно. Започна 2015 г. за първи път с мигновения впоследствие портрет, намиращ се там. Най-накрая това като завършващ триптих носеше името и на трите заедно “Genesis”, като към това нещо влезе и нещо, което беше преди странично, но „Вакуум“ в трите си проявления. „Вакуум“ като серия постове – ежедневни с мисли без цензура. Директно каквото се сетиш като видиш изображението. В последствие изложба фотографска, в която разказът е във фотографии и накрая видео, което е 27 минути и ще бъде представено тук. От статични изображения плюс три видеоклипа, но в същия разказ разказвам по друг начин в движение.

Генезисът предполага развитие от една точка до друга точка, или при Вас е отворена вратата?

И да, и не. Развитие в място, което не се развива е само по себе си философски относително. Като цяло, генезисът е сътворението – от там тръгва генезис, Битие в Библията. Това е единият текст, върху който стъпва част от самия разказ. До голяма степен е основан и на Панчадаси, който е писан 14 век и представя гледната точка на индуизма върху структурата на Вселената – вселената не като планети във въздуха, ами въобще цялото творение на всичките му нива - етерно, физическо и т. н. Някак си са смесени, но може би е съвсем първи опит – това са доста сложни текстове, искат много време.

При Вас как се отразяват тези текстове, или Вие как ги отразяват е във Вашето изкуство?

О, не знам. Според мен е неведом път, не е така да седна и да го измисля. Определено има моменти, в които не можеш да го измислиш. (...) Просто го чакаш да дойде, опитваш се да се задържиш на тази честота достатъчно дълго, за да можеш да го изразиш, да дойде през теб. В случая, накрая се роди един лист, който е разтворен на две. Тук идва индуизмът, че всъщност, единността на вселената се раздвоява – илюзията за двойственост. Още е съвсем абстрактно.

С "Genesis" успявате ли да запълните вътрешните си празноти?

Не съм мислил, че точно това искам да правя. Като цяло коментирам някакви неща, които ме вълнуват, споделям ги. Сега вече как стигат до зрителя си е неведомата част. Този, който го прави дава само начало на размисъл.

Ако изкуството е олицетворение на живота, животът олицетворение ли е на изкуството в някакъв момент?

Животът сам по себе си е изкуство. Ние се опитваме по някакъв начин да го направим наука и да го систематизираме, което само го убива. Всъщност го прави безвкусен. Бих казал, че животът и смъртта са едно. Те са синоними на едно и също нещо. Тоест, ние отразяваме Битието по един или друг начин. Дали ще е индивидът, който сам изразява себе си, дали ще е някакъв поглед върху това, което е около него – винаги изразяваме Битието. Независимо доколко е вътрешно, или външно.

Ако "Genesis" е отговорът, какъв е въпросът?

Най-дълбокият и най-основният въпрос е „Аз виждам света, защото е тук или светът е тук, защото го виждам?“. Един вид „Кой съм аз?“ или „Какво съм аз?“ по-скоро. На едно друго ниво е „Можем ли да запълним вътрешни презумпции с това, което е отвън?“. Но това е на едно много по-плоско, по-повърхностно ниво, ако щеш, на втория въпрос.

Ако "Genesis" е олицетворение на Вас самия и резултат от Вашите търсения, Вие на кой въпрос искате да отговорите?

Мисля, че тези въпроси са много по-големи отколкото един индивид би могъл да бъде. Опитвам се да отговоря и на двата въпроса. Едното ме касае, както и всеки на това ниво на реалност, което е именно тук с този таван, с този микрофон, с този климатик и така нататък. Другото е на съвсем по-общо ниво, абсолютно ниво. Може би и на двата трябва да бъдат отговорени по един или друг начин. Така или иначе всичко се осъзнава през едното ниво, може да осъзнаеш другото, ако щеш. Така че, някак си трябва да си намериш way out (изход).

Чуйте интервюто на Мартин Николов с Юлиян Табаков: