Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кап. Янчо Калчев: На круиз всеки иска да здрависа капитана на кораба

55 години от официалното откриване на Морска гара-Варна се навършиха т.г. Пасажерският терминал на Пристанище Варна е официално открит на 28 юни 1968 г.
С построяването на гарата се появяват и първите пасажерски кораби под български флаг. Един от първите капитани на тези кораби е кап.Янчо Калчев. Той има 39 г. стаж в професията, от тях 12 г. като капитан на пътнически кораби в т.ч. комети и катамарани. В останалите 27 г. е управлявал търговски кораби (за насипни и бройни товари, контейнери). Където е имал възможност се е гмуркал в различни морета, защото е и сертифициран лековолаз. Кап.Янчо Калчев е трето поколение морски човек, баща му е бил инженер-корабостроител, а синът му кап.Александър Калчев наследява и дядо си баща си – дипломиран инженер корабостроител и инженер-корабоводител, а днес е начело на вече приватизираното Параходство БМФ.
На 15 септември 1968 г. големият пътнически кораб "Варна застана на Морска фара-Варна и целият град се извървяваше да го гледа. Действително Морската гара отвори вратите за морския туризъм. В годините, в които аз работих там от 1984 г. до 1996 г. тя беше по-населена от централния плаж на Варна. Имаше много пътници, дори нощно време спяха върху раниците си, за да тръгнат с първата комета на юг.
В колко часа тръгваше първата комета?
В 7 часа, следващата в 8 часа, в 8.30 часа имаше от Варна през Несебър, Бургас, Созопол и тогавашния Мичурин, сега Царево. Тогава България имаше 10 комети и всичките вървяха пълно-пълно, на юг и на север, обратния рейс - пътникопотокът беше много силен. Освен това имахме и задгранични пътнически кораби - три по мое време. Те поддържаха линиите Варна-Истанбул, тридневни, с туристи от контингента на "Балкантурист", които са дошли да почиват в България и са записали за екскурзия.
А достъпни ли бяха билетите?
Цените бяха достъпни и затова беше най-предпочитания транспорт. Билетът до Бургас беше 5 лв., а 5 лв. беше нищо. Нашите кораби не бяха от голяма величина и превеждането на кораба в едно бурно море беше далеч по-сложно отколкото в едно бурно море, отколкото един голям кораб. 
А и защото и хората се движат на борда.
Освен, че се движат имат и едно желание - да са на най-горната палуба, за да могат да гледат, а това влияе на устойчивостта на кораба за малките кораби, когато товарът се вдигне горе. Но, всичките ми спомени от пътническото плаване са много хубави. Красотата на местата, които съм посещавал, емоциите с пътниците винаги приятни.
Имаше ли много пътници, които искат да се срещнат с капитана на кораба, да си поговорят с вас, да ви стиснат ръката?
Задължително, задължително, фигурата на капитана е основна за тях и всеки иска да контактува. 
В ново време, от 2000 г, насам Варна се радваше на посещението на големи круизни кораби. Не всички могат да влязат, защото морската гара е сравнително малка, вие ще кажете колко малко в сравнение с други гари по света.
Приличен е размерът й -  трите кейови места плюс малкото басейнче, което до нея и дългия кей, на който заставаше "Перун" и там можеше да застават. Приличен е размерът на морската ни гара. За размера на града това предполага нашата акватория. 
Но, около 2014 г. с "оранжевата революция" в Украйна се усложни геополитическата обстановка този поток секна. Международните круизни компании започнаха да заобикалят Черно море, сега това се засили още повече. Какво е бъдещето на Морска гара като пасажерски терминал?
Трудно е да се каже, защото Морска гара остана сама да работи, а навремето тя беше под шапката на СО"Воден транспорт". За тези години, в които разказах, на Морска гара нямаше място - единият кораб тръгва и застава друг, беше постоянно заета, а сега е постоянно празна. А и какво стана - Морска гара и до нея само едни ресторанти и едни въртележки - то вече не е корабно място. Хората такива ресторанти и заведения си ги имат и у дома си, те не идват да видят на нашата гара какви кръчми имаме. Много не й виждам бъдещето, при положение, че и държавата няма политика да развива такъв флот и туристическите организации вече са много пръснати и със своите интереси, но не и с обединен интерес за осигуряване на голям пътникопоток. Просто Морска гара ще остане такава, каквато беше в спомените, но дали ще се възстанови живота на нея не мога да кажа. Там работеха цели семейства, моята съпруга, например беше информатор на гарата, аз със кораба постоянно бях там, децата отраснаха на Яхт-клуба. Имаше семейства, чиито живот беше свързан с този туристически бизнес, а сега кой е там - никой, ресторантьори.
Морска гара-Варна е построена е по проект на арх. Любен Попдонев (проектирал и Централна Автогара - София) и инженерите Светослав Бранеков и Иван Янтантов. Тя е позиционирана в близост до входа на Пристанище Варна, от вътрешната страна на вълнолома, който го защитава от изток. Изграждането на й е свързано с развитието на Варна като туристически център и международен курорт. Строителството на гарата започва през 1966 г. През 1967 г. е построен пирсът. Общата дължина на кейовете, включващи пътническия кей, малкия басейн и първо корабно място, е 520 метра. На тях могат да пристават едновременно два големи пътнически кораба и четири малки, а малкият басейн е предвиден да се използва предимно от крайбрежните пътнически корабчета и от популярните тогава кораби на подводни криле тип „Комета”. През 1968 г. е завършен целият комплекс.

По публикацията работи: Мариела Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Andreas Kisser (SEPULTURA): 40 години са красива история

Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..

публикувано на 18.07.25 в 08:00

Росица Димитрова - една мечтателка с фотоапарат

Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..

публикувано на 17.07.25 в 08:00

Първият треньор на Иван Иванов: Тренировките бяха забавление с впечатляващи резултати

Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев.   Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..

публикувано на 16.07.25 в 09:00

Шампионът на "Уимбълдън" Иван Иванов: Да играя и да постигна успех на този корт е нещо уникално

Варненският състезател по тенис Иван Иванов, който спечели "Уимбълдън", се завърна в родния си град от Лондон.  Tой беше посрещнат като национален герой на Летище Варна снощи.  Звездно посрещане във Варна на Иван Иванов - носителят на титлата от Уимбълдън (ВИДЕО) "Очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава..

публикувано на 16.07.25 в 08:16

Картината след вот на недоверие: Стабилност или временно решение?

Серията от вотове на недоверие е по-скоро форма на услуга към управляващите. Това подчерта за Радио Варна  политологът Димитър Ганев.   Опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема, допълни той.  Не е добро послание за града случващото се с кмета на Варна Благомир Коцев, коментира още..

публикувано на 15.07.25 в 10:00

Магистри, завършили специалността "Космическо инженерство": Няма спирка, ако имаш мечта

Първите магистри по специалността „Космическо инженерство и технологии“ на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ защитиха своите дипломни работи. Това са капитан Филипа Александрова (летец от авиобаза „Чайка“), Емил Райчев (КБС), Димитър Димитров  (катедра „Информационни технологии“) и Кристиян Панайотов (Математическа гимназия „Д-р..

публикувано на 15.07.25 в 08:05

Френският пекар на Варна

14 юли е националният празник на Франция – денят, в който страната чества превземането на Бастилията с военни паради, балове на пожарникарите и фойерверки. Но далеч от цялата тази суета, днес един французин ще прекара деня по съвсем различен начин – във Варна, до пещта на собствената си пекарна. Грегори Шарниге е от Брест и в продължение на 18..

публикувано на 14.07.25 в 08:05