Собствеността и стопанисването - сред основните проблеми при недвижимото културно наследство у нас

“Културното наследство на Варна” - дискусия на тази тема се проведе снощи в двора на Археологически музей във Варна. Това бе трета поредна среща на граждани, администрацията и бизнеса с цел да обменят идеи в посока запазване и доразвиване на културното наследство във Варна. Срещата премина при голям интерес от страна на гражданите. Организатор бе "Пространствата на Варна / Varna Spaces", а дискусията е част от проекта “Форум за Варна”, проект за гражданско участие в градското планиране.

Проблемът на Варна по отношение на сградите – паметници на културата е, че нямат заключителна оценка и режими на опазване. Те са малко над 700 по списък съществуващите са около 500 става ясно от последния мониторинг, изготвен преди 8г., а вероятно вече са и по-малко. Това каза архитект Алис Исмаилова от Националния институт за недвижимо културно наследство по време на дискусионната среща. Tова забавя съгласувателните процедури при инвестиционните проекти и градоустройствените проекти, каза архитект Исмаилова и добави, че процедурите са тромави точно защото няма режими и ясни предписания, по които да бъдат съгласувани и изготвени съответните проекти за опазване на сградите и за тяхната консервация.

По отношение за недвижимото културно наследство думата имаха и археолозите гл. ас. д-р Мария Манолова-Войкова, завеждащ отдел Археология в Археологически музей Варна и Дойчин Грозданов от Националния институт за недвижимо културно наследство. Според тях най-важната стъпка за опазване на сградите и обектите с историческа стойност е стопанисването им и справянето със собствеността. Един проблем, заради който трудно исторически обекти като Римските терми и Епискокпската базилика във Варна например не могат да кандидатстват по проекти за консервация и реставрация. Ако се забавим още с тези обекти, ще ги изгубим безвъзвратно, каза д-р Мария Манолова.

По отношение на недвижимото културно наследство и градоустройството днес, архитект Петър Йорданов каза, че едва, когато има изготвен и приет нов Общ устройствен план с режими за допустимост, възложителите и проектантите ще знаят какво могат и какво не могат да правят с тези сгради.

Според арх. Мартин Христов от Камарата на архитектите в България държавата само плаши собствениците на сгради – недвижимо културно наследство с глоби и снакции, а не им помага.Подобен казус няма в цял свят, допъни арх. Христов.

Собствеността и актуализацията към съвременното законодателство са стъпките в посока общото действие между арехеологията и съвременното градоустройство, допълни по време на срещата археологът Дойчин Грозданов от Националния институт за недвижимо културно наследство.