Лесна работа: Когато си мотивиран

Наскоро наблюдавах интересна гледка. Две деца в парка, увлечени в своите си детски разговори и теми. Родителите седяха наблизо, без да вземат участие в оживената дискусия. Дори май съвсем не й обръщаха внимание.

Така е. Всеки с личното си пространство и със съответните интереси. Относно последното, някак естествено разговорът стигна до мечтите. Оказа се, че едното детенце мечтае да бъде художник, защото му подарили много хубави боички, които бяха подредили амбициозните му планове за есента. Всъщност това се изясни по време на неволно подслушания разговор. Сигурна съм, че в действителност детето имаше други, далеч по-основателни причини да мечтае за бъдеще на художник. Другото детенце имаше наум да обиколи света с велосипед. При това да върти педалите много, ама много бързо, за да изпълни мечтата в кратки срокове и после увлекателно да разказва за нея. Беше изключително мотивирано и целеустремено! Освен това имаха под ръка инструмента на сбъдването - и двамата събеседници имаха велосипеди.Това ме накара да изчакам продължението. Нещо като социален експеримент.

Разпаленият разказ на второто дете завърши с призив:

- Хайде! Качвай се на колелото! Ще ти покажа колко бързо ще карам. Започваме!

И пламенно се втурна да изпълнява казаното, но настояваше и приятелчето му да действа.

В резултат се получи интересна картинка. Две деца на еднаква възраст, с еднакви велосипеди, в градината в прекрасен ден. Едното вяло се придвижваше напред, сякаш в мъдро очакване и това да мине, както минава всичко наоколо. А другото? Другото не караше колело, а летеше. Няколко метра над земята, над деня, над реалността. Мотивирано да осъществи мечтата си, уверено, че това, което прави, го приближава до онзи разкошен ден на сбъдване. Сякаш самата мисъл за резултата беше включила невидим двигател.

Припомни ми моменти от детството, когато с приятелка играехме тенис на корт всеки ден през лятната ваканция. Е, „играехме“ е силно казано. Тя гореше в играта, жадуваше дните да минават на корта, а когато не тренираме, или да се готвим за любимия й спорт, или да го обсъждаме. А аз очаквах това да свърши, за да стигнем до плажа, фокусирани в някоя философска тема и вечерта, вдъхновена от прозрения, да драсна в тефтерче поредното си стихотворение. Тя беше мотивирана за въпросния спорт, аз бях... Как да кажа... Мотивирана да подкрепя приятел. Което е добра кауза, стига човек да не забравя и своето основно нещо.

И така: деца карат велосипеди... Едното от цялото си сърце, другото - от солидарност и без необходимия плам.

Това може да продължи и по-късно - в света на възрастните. Тръгваш по път, начертан от други: родители, приятели, партньори... И пътят изглежда по-труден. Изморяваш се, натъжаваш се, оставаш без кураж, често се изгубваш.

Или другият вариант – чудесният: когато си мотивиран, гориш за каузата, решен си да направиш въпросното нещо и нито едно „Не“ по пътя не може да те събори.

Дори целият свят да се събере, за да те убеждава, че няма да се справиш и че това нещо не е за теб.

Лесна работа е да обориш света, защото се предполага, че именно ти познаваш себе си най-добре, наясно си със собствените си ценности и знаеш кои неща са най-важни за теб.

Така че... не се спирай! Започни! Пробвай! Продължи! Кое е твоето нещо знаеш единствено ти.