Евгени Нанев: Доброволчеството ми даде необходимата различна перспектива

Дълго време бях в София - около шест години, учих и работих в кино средите най-общо. Правил съм всякакви проекти, но в последствие реших да се прибера във Варна, да си живея тук и тук да се развивам, да съм част от този град, а не от София. Като цяло се радвам, че се върнах и мисля, че направих правилния избор.

През по-голямата част от времето след завръщането във Варна си доброволец в младежкото пространство „Хале 3“. Имаше ли доброволчески опит по-рано?

Да, в София като студент се занимавах с доброволческа дейност при организиране на фестивали и събития. Като ученик също съм бил доброволец към БЧК и „Делфините“. Не ми е чуждо, знам какво е да си доброволец, какви са горе-долу плюсовете и минусите. В момента, в който се върнах от София, трябваше да започна нещо да правя, да си намеря някаква работа, да имам лични доходи и просто да си стъпя на краката по-бързо. Намерих си работа в офис, но просто ми „изпуши“ главата и си казах, че това не е за мене, не мога да съм някакъв офис-планктон и да правя една и съща екселска таблица всеки ден, да имам петнайсет мениджъра над мен... Тогава разбрах, че в „Халето“ търсят доброволец и кандидатствах. Хареса ми, че имат алтернативна среда, в която трябва да се правят много неща – търсеха човек, който да може да снима, да разбира от звук, да може да работи с хора в големи пространства, защото има и купони с много участници и е необходимо да можеш и да знаеш как да навигираш тази среда, иска се и характер,  всичко това и цялото разнообразие от умения и активност ме привлече.

Доброволчеството е дошло като спасение от бърнаут, от "прегарянето"?

О, да, определено имаше бърнаут, но и това, че просто исках да правя различни други неща, да си каля и аз нервите, да си направя един „стрес тест“, да науча нови неща, а тук научих много като започнем от чисто технически умения, професионални в озвучаване, осветление и пр. до организация на времето и на събития.

В предварителния разговор те попитах защо, според теб, много от младите хора, тийнейджъри основно - за тях говорихме, се държат арогантно и неуважително, не се интересуват какво оставят след себе си, безпардонни са, често рушат дори средата, в която се забавляват...

Според мен проблемът не се корени в това, че има лоши хора или зли хора, корумпирани и алчни, а в това, че има безразличие. Тези деца или младежи не са лоши или зли хора, но са игнорирани в някаква степен. Не искам да обобщавам, че всички родители са некомпетентни и прочее, но доста от тях не говорят с децата си за нещата, които имат значение, не им обръщат истински внимание. Никой не им е дал причина те да бъдат добри или, когато са се опитали да бъдат добри и вежливи, този опит не е бил възнаграден с отношение и просто идва един момент - като си неглижиран, като си пренебрегнат и си млад и бунтар, започваш и ти да пренебрегваш. Децата до някаква степен искат да получат позитивно внимание, тази транзакция на добро отношение. И като не получат доброто отношение, тогава всичките добри навици, добри порядки, колкото и да им ги набиват в главата - това, ако не го получават, няма да възприемат нищо. Трябва да има някакъв баланс. Много хора се карат, оплакват се от такива деца, които идват и в „Халето“, скейтърчета, които се правят на гангстерчета. Истината е, че когато си говориш с тях като човек, като им се даде сцена, като им се даде правилно отношение, те малко по малко, лека-полека осъзнават границите. Това е моят опит с тях - когато не се заяждаш за всяко малко нещо, те започват да се саморегулират, когато покажеш уважение, започват и те по-уважително да се държат и общуват по друг начин.

Разкажи повече за мястото, където си доброволец.

„Хале 3“ е алтернативно пространство, в което млади хора имат шанса да се развият, било в музикалната сфера, било в карането на скейтборд или друга област, която им харесва. Имаме сцена, могат да репетират, могат да свирят при нас - имаме китари, барабани, усъвършенствахме си звуковата техника, имаме и скейт-площадка, организираме и уроци по скейтборд и мн. други. Разбира се, могат да развиват своите творчески умения - грижим се за мястото и гледаме да има етикет, да се поддържа някакъв морал, но като цяло им даваме креативна свобода, гледаме да говорим с тях, хората, които посещават и екипът да сме си на едно ниво, да се чувстват така, сякаш не е толкова лошо това да имаш някакви алтернативни интереси, да харесваш различни неща от това, което ни предлага мейнстрийм културата - попфолк и дискотеки. Да, при нас също има подобни неща, също се правят партита, концерти организираме, има я тази парти-атмосфера от време навреме, но идеята е главно да е около български групи и изгряващи музиканти. Много често това са деца на 16, 17, 18, а някои са на 15 години дори. Създали са си група, идват при нас и казват „Може ли на тази дата си организираме събитие?“ и започваме... Имаме си и градинка. Идеята е терасата да не е просто място хората да се пекат на слънце, да пият кафе, а да има и растения, да има плодове, билки, за които да се грижат.

Градско земеделие?

Да, като алтернативно пространство опитваме да вкараме и агрикултурата в цялата контракултура. Общо взето това да се промотира - самодостатъчност и умения, които придобиваш сам или заедно с други хора, правейки неща. „Хале 3“ не е просто едно място.То е съвкупност от хора, които се занимават с много неща. Просто много от тези неща се манифестират там. Това да можеш общо взето да ходиш срещу течението е доста трудно, защото повечето хора искат да ходят покрай течението, а не срещу него. Като цяло не е много лесно да привлечеш младите хора към такава среда, въпреки че е интересно, звучи готино, но повечето хора, които идват или са в застой, или не знаят какво искат, или са хора, които са тръгнали срещу течението и се сблъскват с тоя проблем - как да направиш от себе си нещо градивно, да не си чалгар, да не си посредствен. Повечето млади хора, които идват при нас се сблъскват с това или се борят с това и искат да са някакъв контрапункт на това, което в момента доминира, на това, което невинаги е нещо красиво и продуктивно или дори не се харесва на повечето хора, но поради някаква причина то е главното, което е... Мисля, че основният проблем в обществото ни е апатията, безразличието, не е корупцията или алчността, въпреки че това са много големи проблеми, но главният е апатията. Просто повечето хора не се противопоставят активно на масовото оглупяване и упадък в културата ни. Много са тези, които се оплакват, но само във фейсбук, не и в реалността - пишат ядосан коментар, изживяват си катарзиса, че са будни и съвестни граждани и след това продължава тотално да не разбират цялата картинка, че ти просто трябва всеки ден да си бдителен и общо взето да се бориш срещу това. Истината е, че ако ще правиш нещо, ако ще имаш мнение по някакъв казус, ти трябва да имаш тежест в реалния свят. Тази тежест на всеки от нас много често се изразява в това, че ще трябва да гласуваме не само на избори, но и всеки ден с парите си и с вниманието си, т.е трябва да осъзнаем накъде насочваме собствените си ресурси.

Да, абсолютно прав си за тази осъзнатост и пак стигаме до това, че е важно не само какво казваме и как го казваме, но и какво правим - ние какво правим всеки ден...

Всъщност това е най-важното.

Чуйте разговора в звуковия файл: