Поетът Сашо Серафимов е тазгодишният носител на индивидуалната награда „Добрич“ за култура и наука. Той е автор, който пише повече от петдесет години, вярвайки, че поезията може да промени човека. Само преди два месеца едно от водещите български издателства отпечата под редакцията на Стефан Цанев поредната му книга „Случаят живот, или сънят на света“.
„Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни – разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети – Сашо Серафимов.“ Стефан Цанев
Сигурно всяка награда има някакво огромно значение за човека, но за мен е тази радост, че книгата ми излезе и колкото повече я чета, по и се радвам. По и се радвам, защото усещам как стихотворенията са живи и постоянно ми подсказват много неща, които аз може би съм забравил, когато съм ги създавал. Те всъщност са като една малка държавица, в която има страшно много дечица-стихотворения и всяко от тях си играе някаква игра: разговарят, влизат в конфликти, бият се... За мен книгата представлява един живот.
Случаят „живот“. Тя е с избрани стихотворения от всикки книги, които си издал. Колко са те?
Мисля, че са девет. Тази трябва да е десетата. Стефан Цанев ги избра. В последните седем – осем години сме в много добри приятелски отношения, за което аз много се радвам. В една среща му казах, че искам да издам книга с избрано от всичките си стихосбирки, той ми каза: „Донеси си книгите, аз ще я направя.“. Не мина и месец и ми предложи вариант, разбира се, имаше и някои неразумни стихотворения, които искаха и те да влязат, и аз ги пуснах в книгата.
Как си се променял през годините като стил на писане, като светоусещане?
Не мога да кажа. Общо взето във всички стихотворения атмосферата е или тъжна, или с ирония и самоирония, нещо, което явно ми е присъщо.
Но винаги позицията е силно хуманистична, което е много важно за всяко творчество.
Да, така е. Ако ти не искаш хората да чувстват любов, болка, страдание от това, че нещо лошо се случва, когато четат произведенията, тогава за какво? Може би за радост понякога, но общо взето поезията е изкуство повече на тъгата, отколкото на радостта.
Диша ли Добруджа в твоята поезия? Ти си избрал да живееш тук. Тази така наречена по римско време провинция Малка Скития твоят дом ли е?
Винаги, когато съм излизал извън страната, съм изпитвал някаква тъга по това, което съм оставил. За мен домът, приятелите са една картичка, която постоянно се явява пред очите ми - жива. Някак много трудно се вмествам в чужди пространства. Това е сигурно любовта към мястото, където си живял, паметта на мястото. Защото както ти помниш мястото, най-вероятно и то те помни, ти си се нагодил към него и то се е нагодило към теб. Това са места, в които човек живее със своето вътрешно и външно усещане за света.
Смяташ ли, че поезията може да променя хората?
Да, поезията може да промени поета, но едва ли може да промени хората.
Тогава за какво е поезията?
Много е съмнително това – колкото по-цивилизовани ставаме, толкова по-жестоки войни водим. Виждаш какво става в Русия, какво става в Израел...Там няма поносимост към човешкия живот, всичко е унищожение, смърт. Няма детство, няма възраст, всичко е унищожение, толкова жестоко, че нямам думи да го изразя. И това го наричаме човешки свят! Това не може да бъде човешки свят. Това е някаква зверщина, нещо, което е против вътрешния духовен свят на човека.
Все пак има и друг свят...
Има и друг свят, но какво можем да направим ние за тези хора, които ги убиват ежедневно?!
Разбира се, поезията е нещо, което се появява навсякъде, тя е в нашия живот, съществува в нас, защото ние сме все пак душа и тяло, и дух. Човек се нуждае от нея, както се нуждае от музиката и от другите изкуства, защото тя създава един друг, вътрешен дом на човека. Не битийния, а духовния дом, в който душата и духът могат да се разхождат и да живеят спокойно, в уют. Те предизвикват тялото, дават му нови емоции, чувства, нови усещания. И както тялото владее духа, така и духът владее тялото.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:
Двама състезатели от националния отбор на България попаднаха в идеалния отбор на Световното първенство по волейбол за мъже във Филипините. Капитанът Алекс Грозданов беше избран за един от двамата най-добри централни блокировачи. Александър Николов беше обявен за един от двамата най-добри посрещачи. Сред сребърните ни медалисти е и варненецът..
В края на миналата година излезе новият албум на Ангел Заберски „Изповед на един син” – авторски пиеси за симфоничен оркестър, брас състав и именити солисти. Ангел Заберски посвещава албума на своите „звездни” родители - естрадната певица Маргарита Радинска и композиторът Ангел Заберски – баща. „Изповед на един син” ще бъде представен на 1, 2,..
Лошото управление на водите през последните 30 години и високите нива на загуби на вода са причината за безводието и налагането на режим на много места в страната. Проблемът може да бъде решен с въвеждане на драстични мерки срещу кражбите на вода и законодателни промени, гарантиращи строги наказания. Това мнение изказа инж. Димитър Куманов от сдружение..
Интервю с Cafard и Græy Gaast (HOULE) Най-накрая БАТЮШКА на Krzysztof Drabikowski ще направи концерт в София. Датата е 27 септеммври, мястото – „Mixtape 5“, организатор – „BGTSC“. С полската банда у нас също за първи път ще дойдат французите HOULE. Блек метъл групата е създадена през 2019 година. Има един едноименен миниалбум и..
До 28 септември Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" е домакин и организатор на първото издание на новия Черноморски театрален фестивал под наслов "Театърът се вълнува". Откриването му беше с премиерата на спектакъла "Алма Малер" с режисьор Деян Пройковски. Спектакълът е разказ за една необикновена жена – съпругата на композитора Густав..
Мадлен Божилова, носител на престижния приз от ЮНЕСКО "Живо човешко съкровище на България" за нематериално културно наследство, е избрала Балчик за свой дом през по-топлата половина на годината, а през останалото време твори в родния Своге. Това е причината балчиклии и гости на града да имат по-честата възможност да наблюдават сръчността на ръцете и..
От 24 до 28 септември Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде домакин и организатор на първото издание на новия Черноморски театрален фестивал. Събитието се случва в юбилейния 105-и сезон на театъра и ще използва двете й сцени – Основна и Филиал, обясни Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна...