Поетът Сашо Серафимов е тазгодишният носител на индивидуалната награда „Добрич“ за култура и наука. Той е автор, който пише повече от петдесет години, вярвайки, че поезията може да промени човека. Само преди два месеца едно от водещите български издателства отпечата под редакцията на Стефан Цанев поредната му книга „Случаят живот, или сънят на света“.
„Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни – разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети – Сашо Серафимов.“ Стефан Цанев
Сигурно всяка награда има някакво огромно значение за човека, но за мен е тази радост, че книгата ми излезе и колкото повече я чета, по и се радвам. По и се радвам, защото усещам как стихотворенията са живи и постоянно ми подсказват много неща, които аз може би съм забравил, когато съм ги създавал. Те всъщност са като една малка държавица, в която има страшно много дечица-стихотворения и всяко от тях си играе някаква игра: разговарят, влизат в конфликти, бият се... За мен книгата представлява един живот.
Случаят „живот“. Тя е с избрани стихотворения от всикки книги, които си издал. Колко са те?
Мисля, че са девет. Тази трябва да е десетата. Стефан Цанев ги избра. В последните седем – осем години сме в много добри приятелски отношения, за което аз много се радвам. В една среща му казах, че искам да издам книга с избрано от всичките си стихосбирки, той ми каза: „Донеси си книгите, аз ще я направя.“. Не мина и месец и ми предложи вариант, разбира се, имаше и някои неразумни стихотворения, които искаха и те да влязат, и аз ги пуснах в книгата.
Как си се променял през годините като стил на писане, като светоусещане?
Не мога да кажа. Общо взето във всички стихотворения атмосферата е или тъжна, или с ирония и самоирония, нещо, което явно ми е присъщо.
Но винаги позицията е силно хуманистична, което е много важно за всяко творчество.
Да, така е. Ако ти не искаш хората да чувстват любов, болка, страдание от това, че нещо лошо се случва, когато четат произведенията, тогава за какво? Може би за радост понякога, но общо взето поезията е изкуство повече на тъгата, отколкото на радостта.
Диша ли Добруджа в твоята поезия? Ти си избрал да живееш тук. Тази така наречена по римско време провинция Малка Скития твоят дом ли е?
Винаги, когато съм излизал извън страната, съм изпитвал някаква тъга по това, което съм оставил. За мен домът, приятелите са една картичка, която постоянно се явява пред очите ми - жива. Някак много трудно се вмествам в чужди пространства. Това е сигурно любовта към мястото, където си живял, паметта на мястото. Защото както ти помниш мястото, най-вероятно и то те помни, ти си се нагодил към него и то се е нагодило към теб. Това са места, в които човек живее със своето вътрешно и външно усещане за света.
Смяташ ли, че поезията може да променя хората?
Да, поезията може да промени поета, но едва ли може да промени хората.
Тогава за какво е поезията?
Много е съмнително това – колкото по-цивилизовани ставаме, толкова по-жестоки войни водим. Виждаш какво става в Русия, какво става в Израел...Там няма поносимост към човешкия живот, всичко е унищожение, смърт. Няма детство, няма възраст, всичко е унищожение, толкова жестоко, че нямам думи да го изразя. И това го наричаме човешки свят! Това не може да бъде човешки свят. Това е някаква зверщина, нещо, което е против вътрешния духовен свят на човека.
Все пак има и друг свят...
Има и друг свят, но какво можем да направим ние за тези хора, които ги убиват ежедневно?!
Разбира се, поезията е нещо, което се появява навсякъде, тя е в нашия живот, съществува в нас, защото ние сме все пак душа и тяло, и дух. Човек се нуждае от нея, както се нуждае от музиката и от другите изкуства, защото тя създава един друг, вътрешен дом на човека. Не битийния, а духовния дом, в който душата и духът могат да се разхождат и да живеят спокойно, в уют. Те предизвикват тялото, дават му нови емоции, чувства, нови усещания. И както тялото владее духа, така и духът владее тялото.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..
Спестяването в злато е единственият легален начин да се избегне най-големият финансов данък - инфлацията. Това подчерта за Радио Варна инвеститорът Макс Баклаян. По думите му спестяването е психология, и не зависи от това дали имаме или нямаме средства. Дори човек, който изкарва 1 000 лева месечно, може да спестява по 50 лева всеки месец, допълни..
Хобито е вид развлечение, занимание и увлечение, практикувано през свободното време. Това четем в световната онлайн енцикопледия "Уикипедия". Всичко може да бъде хоби – от пътешествията, през спорта и нумизматиката до изобразителното изкуство. Точно последното обединява ентусиастите във фейсбук групата „Варненски творци“. Варнен, които през свободното си..
Интервю с Trym Torson (EMPEROR, ÞRYMR) Trym Torson е известен като първия барабанист на ENSLAVED, а в последствие като постоянния ударник на EMPEROR. Способностите му зад барабаните не подлежат на коментар, но Trym изненада блек метъл социума с дебютен самостоятелен албум, който няма нищо общо с екстремизма, с който обикновено е свързван. „Saga..