На гости в село Божурец

Само на 5 километра от Каварна, на 12 километра от Балчик и на метри от морето, има едно малко селце, което привлича със спокойствие и красива природа и което носи име на цвете. 

Може би затова и Божурец е толкова цветно село, в което можеш да видиш както големи и модерни къщи, така и малки керпичени къщурки. Можеш да видиш чисти улици, едните с тротоар, другите без.

Още с влизането в селото, с фоторепортера Румен Сарандев видяхме големи хотелски комплекси и къщи за гости. Няколко метра по-напред има и православен храм, който обаче беше заключен. Той е построен преди години, но още дори не е осветен и изобщо не е отварял врати. Направи ни впечатление, че нямаше хора по улиците. Дали защото бяхме отишли по обед, жителите си бяха по къщите. Даже и в дворовете нямаше хора. В село Божурец живеят около 100 човека, а преобладаващото население е предимно от възрастни хора. Напоследък обаче селото привлича и повече млади семейства. Няма училище и детска градина. Има един магазин, който обаче работи до 14.00 часа. След това "който си купил, си купил". Аптека също липсва. Името на селото идва от специален вид божур, който расте в района. Преди селото се е казвало Михал Бей и е кръстено на богат християнин, към когото по време на османското робство управниците са били благосклонно настроени.

Погледите ни с Румен Сарандев обаче привлече красивата гледка, която се разкрива от ската, намиращ се съвсем близо до центъра на село Божурец. То е разположено върху плато, а равният терен изведнъж свършва в стръмни скали, разкриващи неописуема гледка към морската шир. И не само. Пред нас се виждаха много малки плажове, както и огромен голф комплекс. Истинска приказка. Природата беше разпръсквала ли, разпръсквала красота.  С колегата Сарандев не можехме да отделим поглед от гледката, но трябваше да се връщаме към центъра. Там се намират кметството и читалището. В селото не избират кмет, а той се назначава от Община Каварна. 

Като всяко село обаче и тук си имат проблеми. За тях, както и за живота на село с всичките му положителни и не чак толкова положителни страни говорихме със семейството на Георги и Яна Сандеви - млади хора, които дълги години са били част от "водовъртежа" на градския живот с шума, стреса и всичките му "екстри". Сега обаче не биха заменили "екстрите" на живота на село, най-голямата от които е спокойствието. Георги и Яна ни посрещнаха изключително топло в уютния си дом и на драго сърце ни разказаха как са се решили на тази крачка: 

В момента Георги и Яна си гледат много повече зеленчуци, отглеждат си и билки. Нямат животни, с изключение на един много красив котарак, който се беше "засрамил" и скрил от нас, но пък си купуват хубаво домашно месо от техен съсед, който е животновъд. С усмивка на лице, Георги сподели за добрите отношения между жителите на селото. Малко хора, но всички се разбират. Дори и с чужденците. И тъй като владее перфектно английски език, често Георги го викат да превежда. Но и това не му тежи. Той и Яна са доста активни хора, които, както той каза "на всеки няколко години се впускаме в ново предизвикателство". Най-новото предизвикателство за тях е производството на вино. Двамата си правят хубаво домашно винце от местни сортове, но любовта към "напитката на боговете" вече ги води и към по-големи амбиции - да построят винарна в селото. Георги вече е направил и първите стъпки към реализирането на тази мечта:  

Георги и Яна Сандеви се надяват новите управници на Каварна да успеят да разрешат проблема с водата, но не са големи оптимисти. Докато разговаряхме на по кафенце в двора, забелязах едно платно, на което беше започнато да се рисува нещо много красиво. Оказа се, че Яна е и художник. И нямаше как да не ни разкаже за тази своя страст: 

 

Съветът им към всички, които обмислят да оставят големия град и да избягат на село, е да направят тази крачка след като децата им пораснат. 

"Аз бих посъветвал семействата, докато са малки децата, да са на място, в което е по-добро образованието. То селото няма да избяга. Ние сме изучили вече нашата дъщеря, но ако беше по-малка нямаше да дойдем тук за постоянно. Може би щяхме да идваме само за събота и неделя и за лятната ваканция", каза Георги Сандев, който се занимава с разработването на софтуер за дистанционно обучение и има наблюдения върху родното образование.  

 А ние с колегата Сарандев вече провеждахме наблюдение отблизо на страхотните безглутенови мекички, които Яна беше приготвила и които поднесе с домашно сиренце, мед и домашни сладки.

Оказа се, че двамата с Георги са и чудесни кулинари. Мекиците се приготвят с безглутеново брашно, зехтин, мая, малко сол и захар. Рецептата е лесна, но си иска "майсторлък" и любов. Убедих се за пореден път колко е важно човек да прави всичко с любов и желание за да се получават нещата. И Георги и Яна Сандеви са доказателство за това. Двамата ни изпратиха също така топло, както и ни посрещнаха.