Доцент Васил Трайков: Надявам се още тази година Националният план за сърдечносъдово здраве да стане факт

Национален кардиологичен план, по който работи Дружеството на кардиолозите, трябва да обедини държавните институции, професионалните и научните среди, бизнеса, неправителствения сектор с цел подобряване на показателите за заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания, по които България остава трайно на водещи позиции сред страните от Европейския съюз.

Сърдечносъдовите заболявания са сред основните социалнозначими заболявания и продължават да бъдат водещата причина за смъртност у нас, а страната ни все още няма стратегия за превенцията, профилактиката и лечението им. 

По данни на Дружеството на кардиолозите всяка година над 1 милион българи боледуват от сърдечносъдови заболявания, извършват се около 6000 кардиохирургични операции и близо 90 000 интервенционални процедури. 

Валерия Василева разговаря с доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България с мандат 2022-2024 година, за проекта за Национален план за сърдечносъдово здраве:

- Доцент Трайков, какво трябва да знаем за същността и философията на проекта за Национален кардиологичен план?

- Всъщност ние не го наричаме „кардиологичен“ - наричаме го Национален план за сърдечносъдово здраве, т.е. ние обръщаме знака и не говорим за болест, а за здраве. Насочен е не само към пациентите с конкретно заболяване, а към всички граждани. 

Инициативата тръгна от Европейското дружество по кардиология и от Европейския алианс за сърдечносъдово здраве. С ясното осъзнаване на сериозността на проблема за сърдечносъдовите заболявания те започнаха инициативата в Европа през 2021 година, за да се фокусира вниманието на цялото европейско общество и изготвиха Европейски план за сърдечносъдово здраве. В него е очертана система от мерки на хоризонтално и вертикално ниво за намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост и на смъртността. Доста са всеобхватни и включват не само медицинската страна, т.е. европейският план е по-скоро концептуален. Целта му е да послужи на отделните страни да използват и адаптират основните насоки и да създадат свои, вече по-конкретни, национални планове за сърдечносъдово здраве. Няколко държави вече имат такъв - Испания, Хърватска, Чехия, разписан, утвърден и въведен.

- Чисто политически периодът, за който говорите, беше наистина много турбулентен, може би това донякъде забавя финализирането на такъв национален план? Възможно ли е в рамките на мандата на сегашното ръководство на Дружеството на кардиолозите това да се случи?

- Имаме амбицията да го завършим в този мандат на ръководството, но дори и да не се получат нещата, това не е фатално, тъй като - както казах, ние имаме приемственост и работата ще продължи със същия темп и със същите хора в малко по различни роли, и с професор Гудев и със следващия председател. Казвам го съвсем отговорно, тъй като това е добър модел на управление, следва европейския и е едно от нещата, които правят нашето дружество доста устойчиво през годините. Що се отнася до турбуленциите, които споменахте, надявам се да са зад гърба ни, че имаме нещо доста по-стабилно и в момента институциите ни подкрепят за този план. Категорично има нужда от подкрепа. Ние ще създадем плана, задачите, които ще залегнат, за които ще ви кажа след малко, но всъщност въвеждането, изпълнението и контрола по изпълнението на този план е нещо, за което институциите трябва да помогнат, за да се получат нещата.

- Това е задължително, защото и Ваши колеги непрекъснато подчертават, че само лекарите не могат да се справят с проблема със сърдечносъдовите заболявания и смъртността. В случай, че бъде утвърден и въведен и сработят всички мерки, след колко време България ще направи някаква сериозна стъпка и ще излезем малко от черната статистика?

- Амбицията на Европейския алианс за сърдечносъдово здраве е да намали с 1/3 заболеваемостта до 2030 година. Това е доста амбициозна цел. Аз смятам, че обозримият период за България също е  2030-та година, за да видим някакви промени. Честно казано, много бих се радвал да достигнем тези 30% намаление, но мисля, че трябва да сме доволни и на 15%, дори и на всяко задвижване в тази посока, защото дори и малкото намаление на смъртността ще има огромен ефект. 

Важно е да кажем, че много от сърдечносъдовите заболявания и от смъртността заради тях, всъщност са предотвратими, а именно преждевременната смъртност при пациенти под 65 години. Това е  напълно предотвратимо с ефективен комплекс от мерки, залегнали именно в идеята на този план. И, ако приемането му се случи - би следвало да има съвсем реално измерими резултати.

Мерките в плана, както казах, не са само превенция. Безспорно тя е много важно нещо - засяга цялото общество и помага да не допускаме болестта. Естествено, не може да бъде вездесъща и не може да работи в 100% от случаите, но може да намали активно броя на тези пациенти, които се разболяват. 

Същевременно ние не спираме да работим върху ефективното лечение и тук трябва да фокусираме нашето внимание върху мерки, които биха ни довели до достъп до ранна диагностика и ранно лечение, т.е. да не допускаме забавяне в диагнозата, да не допускаме забавяне в лечението според съвременните препоръки. Това е втората основна цел.

Огромна цел също е рехабилитацията на болните, които вече са пострадали – нещо, което не се обсъжда много, но е много важно, за да могат пациентите да се върнат към активен живот в обществото. Това е една тема, по която някак си не се говореше през годините. Рехабилитацията на сърдечносъдовите заболявания в България не е на много високо ниво - има структури, но не са интегрирани достатъчно добре, за да работят с всички или с повечето пациенти със сърдечна операция, например и т.н. Това също ще залегне в плана.

От друга страна, когато говорим за превенция, трябва да обърнем внимание на мерки за намаляване на тютюнопушенето, на мерки, които подобряват начина на живот чрез елиминиране на заседналия начин на живот и промоция на физическата активност и за много по-мащабни мерки дори като чистотата на въздуха. Замърсяването на въздуха е много сериозен фактор при сърдечносъдовите заболявания... В този смисъл Националният план за сърдечносъдово здраве, който подготвяме, е доста всеобхватен и налага работа на много нива.

- Ратифицирането и въвеждането на такъв план как би улеснило лекарите, които първи се срещат с пациентите, ако бъдат диагностицирани? Ще им дава ли някаква различна насока?

- Всяка информационната система в кабинета на общопрактикуващите лекари и в момента има вградена насока за действие при диагностициране. Въпросът е да излезем от това и да отидем на по-високо ниво, за да сме по-всеобхватни в превенцията си. 

На чисто административно медицинско ниво институциите, които вземат решенията в здравеопазването, би следвало на базата на този план да направят съответни промени, които да улеснят лекаря да прави превенция или да го мотивират, когато се налага един пациент да мине през някаква скринингова програма, както и този човек да има лесен достъп  - казвам човек, а не пациент, защото той може само да има рискови фактори и да не е болен, и веднага да бъде изпратен на правилното място, за да бъдат повлиян рискът...