POST FACTUM с Валери Великов

Лидерите на ГЕРБ, ДПС и БСП заявиха днес, че политици от техните партии няма да участват в служебния кабинет. Това, според мен, може само да ни радва, но нека все пак да изчакаме най-късно до събота. Тогава ще стане ясно кой се е навил с бремето да организира честни избори в политическа ситуация, в която почти никоя партия не иска такива. На местна почва честните избори са химера. Една илюзия, в която твърдо стъпилите на земята българи не вярват. Сигурно за това последното проучване на Галъп показва, че само 21 процента от българите мислят, че изборите са честни. Според 60 процента – те не са. Но не изборите ми е думата. Те са само щрих от ситуацията в страната, ситуация при която хората продължават спокойно да вършат ежедневните си дейности, но в същото време в тях се е загнездило усещането, че предстои някакъв катаклизъм. Други пък нищо не усещат и почти за нищо не мислят. То няма и нужда. И да мислят и да не мислят, накрая ще се случи това, което е решил някой друг. Какъв тогава е смисъла да имаш мнение? Та мнението само ти пречи. Я най-добре го остави самотно в ъгъла, като наказано, забрави го и продължавай напред. Зарежи мнението си и ще преспуееш. Така е у нас от време оно. Доказателството е един диалог от телевизионно шоу от края на 80-те години. В това предаване Георги Калоянчев си търси мнението, а Стоянка Мутафова му помага да го намери. Героят на Калоянчев не си намери мнението, даже в един момент се отказа да го търси, защото прецени, че така, без мнение ще му е по-добре. Има потенциал в хората без мнение, те винаги могат да кажат, че са в унисон с правилната позиция. Такива хора у нас има колкото искаш. Те преуспяваха преди 89-та, когато партията мислеше вместо тях. Преуспяват и сега, което потвърждава тезата, че историята се повтаря като фарс. А нима има по-голям фарс от това, което ни се случва в момента.

Героят на Калоянчев продължава да си търси мнението. Хайде да се обзаложим, че няма да го намери. По моему до тая политическа неразбория се докарахме както заради липсата на мнение, така най-вече заради липсата на критично мислене. Приемаме за чиста монета почти всичко, което ни говорят имащите се за политици. И се докарахме до там да се чудим кой ще е служебния премиер. Добре, че Главчев се нави, че иначе хаосът щеше да е пълен. Ние имаме опит в търсенето на премиери и министри. Намираме ги я на някоя крайпътна бензиностанция, или пък край кофите за боклук. През 1996 година, точно край едни такива контейнери за смет от Клуб НЛО намериха министър председател. В предаването ще чуете как точно се случва това.