Обикновено през април се сещаме колко мила ни е Земята и колко много обичаме природата. Като стана дума за това, време е да спазя неотдавнашно обещание и да доразкажа история за туризъм.
Връщам се във времето и ето ме като дете.
Дойде ли април, с мама стягаме раниците и се втурваме напред – към природата. По онова време намирам природата за красива, но за изключително опасна.
Докато групата се наслаждава на приказни гледки, аз може да съм в поетично настроение, но не се увличам. Сигурна съм, че наоколо дебне кръвожадна мечка и следи всяка моя стъпка.
Може да сме в рая на приказните пейзажи, но в детската ми глава се върти друг филм. В него мечката набързо се е докопала до мен, вече ме е изяла, погребват ме с духова музика и две снимки. Първата - естествено моя. Втората - на мечката, която така безцеремонно е покосила живота ми още преди съществената му част да започне. Точно се унасям в страхотното парче, което оркестърът свири в моя чест, внезапно водачът прекъсва неистовия галоп на фантазията ми. Обявява кратка почивка. Спираме. Запасите с храна ме привличат като магнит. Набързо изгълтвам десетина милинки. Така и така ми предстоят мечка, апокалипсис, духова музика... Поне да ги посрещна добре нахранена.
В следващите часове, вместо очакваните от мен драми, се случват радост, красота, чист въздух, априлски сняг в планината. Така стигаме до финалното пързаляне. Стръмно е.
Внимателно наблюдавам как останалите се спускат по премръзналите камъчета. Спирам да мрънкам в момента, в който осъзнавам, че няма как да остана сама тук, насред нищото, при положение, че цялата група славно се изтегля надолу. Скоро съвсем ще притъмнее. Кой знае къде е онази мечка, която в сладките си мечти ме вижда на солидни порции .... Може в мислите й да фигурирам върху поднос от естествен материал, с лимонче в устата и артистично нахвърляни по мен борови клонки. За цвят и за разкош. Сигурно е някъде наоколо и бърза, бърза към мен. Тогава вземам категорично и смело решение. Сядам по задни части върху камъните и си представям, че съм на пързалка. Групата, на която й трябват минимум десетина-петнайсет минути да стигне до дискретната пътечка, онемяла от изненада, наблюдава шеметното ми спускане. Минута, не повече. Супер рисковано, но за сметка на това кратко и с успешен финал. Мечката е измамена, аз се приземявам в краката на смаяните си спътници и... ще живея.
Днес гледам на всичко това по съвсем различен начин и съм безкрайно благодарна на мама, която без да обръща внимание на вечното ми детско мърморене, ми показа цял един изумителен свят. Свят, който всеки миг очарова с прелестните си картини, прегръща с ухание на борове, дарява ни свободата на опияняващия си въздух, посреща ни с усмихнатите личица на цветята, добавя настроение с пухкавите бели облачета, които жизнерадостно се гонят по небето и закачливо променят формите си. Свят, който въздейства с всеки детайл – от мистичния звук на ехото, което се търкаля по баирите до сладкия аромат на горски боровинки.
Днес е денят на Земята. Тя заслужава нашата обич и грижа. Всяко докосване до природата носи усещане за щастие. Разполагаме с това невероятно богатство.
Лесна работа е да го пазим и ценим.
Само така ще можем да му се наслаждаваме година след година, поколение след поколение.
Автор: Даниела Иванова
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..
Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ и Община Шумен ще поставят началото на стратегическо партньорство в областта на образованието, научната дейност, практическата подготовка и приложните изследвания. Подписването на договора ще се състои на 17 юли 2025 г. в 10.00 ч. в сградата на общинската администрация, с участието на ректора на..
Православната църква чества днес света мъченица Юлия. Тя е родена в Картаген, в християнско семейство, но като момиче е била пленена от персите и продадена в робство в Сирия. Тя вярно служила на господаря си езичник, но живеела благочестиво, спазвала постите и усърдно се молила на Бога. Веднъж, на път за Галия, корабът на господаря ѝ, натоварен..
Годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБФСЧ) ще се проведе от 22 до 24 юли 2025 г. в гр. Велико Търново. "Учим, играейки. Играем, учейки!" е мотото на форума, който ще събере ръководители и учители на български просветни средища от цял свят за равносметка на изминалата учебна година и за очертаване..
В горещата юлска вечер 10 отбора се включиха в надпреварата в новата интерактивната градска игра Play БНР Радио Варна . Участниците преминаха през 10 различни локации и трябваше да отговорят на различни по трудност въпроси. Всяка една от загадките беше на емблематично за варненци място в Морската градина. Съобразителност, наблюдателност и досетливост..
Вечният спор между варненските плажове отново се разпали. За да разберем кой печели лято 2025, анкетирахме почиващи и на двата плажа и установихме какви се предпочитанията им. В разгара на сезона на Южния плаж във Варна изплува дълбокият проблем за замърсяването, както и допълнителното неудобство от уличните животни. Според думите на една от..
От днес в народния календар започват Горещниците – трите най-горещи дни през лятото. В тези дни обичаите повеляват хората да не ходят пеша, да не се изнася огън от къщата, да не се работи на нивата, защото ожънатите снопи се запалват от гръмотевици и светкавици, а жените не перат и не вършат къщна работа. Всеки един от дните е покровителстван от..