"Пейзажът и градът" представя три творчески поколения в българското изкуство

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор на изложбата, който прави обзор на експонираните творби:

“Градският пейзаж е тематично направление в пейзажния жанр, което има своето място в развитието на световната живопис от много векове. От самото начало на ХХ век този жанр се развива и в българското изкуство. Най-ранният български автор в тази сфера на живописта е изключителният Никола Петров (1881–1916), който създава поетични поантилистични картини от софийски и видински архитектурни забележителности. Значими автори на градски пейзажи са и други двама художници, работещи в импресионистичния живописен маниер – Никола Танев и Данаил Дечев. Майстор в тази тематична насока е Борис Денев, а Цанко Лавренов посвещава немалко картини на романтичната градска среда и атмосфера на стария Пловдив", подчертава Серафимов. 

Изложбата "Пейзажът и градът" представя творби от фонда на Варненската галерия, свързани с горепосочения живописен жанр и непознати на културната публика.

Показани са платна от художници, започнали творческия си път през 20-те и 30-те години на ХХ век – един много силен период за българското изкуство. Това са големи имена като Борис Денев, Данаил Дечев, Вера Недкова, Дечко Узунов, Бронка Гюрова, Христо Каварналиев, Преслав Кършовски, Георги Павлов - Павлето, Петко Абаджиев. Пейзажите на тези творци запазват реалистичната достоверност на изобразените мотиви, носят романтизма на онзи ранен период и внушават спокойни, поетични настроения. Само Христо Каварналиев е по-експресивен и напрегнат, а Вера Недкова е толкова модерна в автономната си живопис, че нейната условност граничи с абстрактността.

Втората голяма група автори са излезли на художествената сцена през 60-те години на ХХ век. Сред тях са варненските художници Дария Василянска, Маргарита Денева, Христо Веков, Йордан Йорданов, Дора Кънчева, Ангел Атанасов, Илия Касабов. Пейзажите им са доста по-условни като форма, те търсят по-осезателно структуриране на композициите като цветни петна и линеарно-пластични съотношения на архитектурните мотиви. Дария Василянска е забележителна с наситената емоционална атмосфера и въплътеното духовно тайнство на своя среднощен пейзаж.

Останалите участници от тази група са сред най-значимите имена на най- новото българско изкуство. Тук е изключителният колорист Емил Стойчев със звучна и изразителна творба. Един от първите и най-стойностни български абстракционисти Георги Божилов има изненадващ ранен пейзаж. Чудесен акварел на големия Любен Зидаров прозвучава със свободната си живописна игра. Работата на Светлин Русев е хроматично аскетична и изтънчена с лаконизма си. Конструктивно ясни и категорични са наивистичната композиция на Румен Гашаров и монументалното платно на Христо Стефанов. Дора Бонева, Никифор Цонев, Велимир Петров, Селим Гигов, Николай Даскалов, Веселин Парушев и Иван Кънев са представени с впечатляващи в живописно отношение картини.

Поредицата от градски пейзажи завършва с раздвижен, чувствен и напълно освободен артистичен поглед към известна варненска улица, интерпретиран в характерния висок стил от Андрей Даниел, който е от силното поколение, утвърдено през 1980-те години. От същото поколение са Димитър Кирчев и Стефанка Стойчева, включени с изящни живописни платна.

Представената колекция от градски пейзажи на класически български художници е чисто музейна изложба, която предоставя на културния и любознателен зрител множество възможности: да опознае непоказвани картини от качествени български творци; да разбере повече за жанра "градски пейзаж"; да почувства състоянията и настроенията, въплътени в работите от различни периоди на духовното съзидание; да се срещне с разнообразни стилови интерпретации на градския пейзаж – от реализма, импресионизма, експресионизма и неопримитивизма, до модерната автономна живопис; да приеме в себе си хуманното и хармонично чувство, романтичното вълнение и артистичното вдъхновение, с които са създавани тези творби; да се спаси в изкуството поне за малко от агресията и напрежението на съвременния свят.