Когато лятото обгърне с гореща ласка всяко място, далеч от брега, жадуваме за дълъг уикенд край морето.
И ето ме, трийсет години след последното си пътуване с железниците, решавам да се метна във влака. В нощния, разбира се, за да получа колкото може повече море.
Вече съм на гарата. На електронното табло се мъдри половинчата информация – за влаковете към морето няма данни къде са композирани. Обърканите пътници стават все повече и хаотично се щурат наоколо.
Петнайсет минути преди обявения час за потегляне буен човешки поток се втурва към един от коловозите. Няма нужда да гледам таблото. Ясно е, че най-сетне имаме отправна точка за предстоящото морско приключение.
Пред последните вагони се трупат обезпокоени пътници. Липсва номерация и вратите са затворени. Как да намерят спалните си места?
Тръгвам на експедиция, откривам номер и по пътя на логиката стигам до вагона, който предполагам, че търся. Смело отварям вратата. Кондукторката се подава и делово пита какво искам. Да. Какво ли искам седем минути преди тръгването на влака, пред който се намирам? После кимва утвърдително на предположението ми и светкавично затваря вратата под носа ми.
Тълпата зад мен расте. Хората се питат: „Кой номер е този вагон?“. Умело поемам контрол над ситуацията и започвам да упътвам гражданите: вие сте в предния, вие – тук, а вие сте за следващия. Все пак в гимназията ни обучаваха и за екскурзоводи. Време беше опитът да послужи на практика.
Две минути преди старта населението е правилно ситуирано и готово да превземе крепостта, стига разбира се някой да благоговоли да я отвори. Когато това се случва, организирано и прилежно се намъкваме във влака и уф, потегляме... Всичко е наред.
Не зная кой как уплътнява времето си във влака, но климатикът работи и аз се чувствам чудесно със слушалки. Редувам аудиокнига със сладки сънища и обратното... Петнайсет минути преди пристигането ставам, за да се подготвя за дългоочакваната среща с морето. Вдигам щорите. Влакът наближава някаква гара. Супер! Още малко и моренцето ще ни посрещне.
Опа! Гарата е Карлово. Влакът спира, а след това поема в посоката, от която е дошъл. Няколко минути, за да преодолея шока. В главата ми се блъскат всякакви стресирани мисили – от „Може би полудявам... О, боже! И за това има първи път“,
през: “Явно съм се качила на неправилния влак... Всички ме убеждаваха, че има и други видове транспорт, при това много по-бърз, а аз не! Искам да проверя как са железниците...Ето ти сега проверка!“,
до: „Това е зловещо и нереално. Извънземни ни отвличат и след малко ще ни вкарат в лаборатория за изследване на земни находки. О, сбогом, свобода, сбогом, живот, сбогом Земя!“.
След първоначалния уплах, се сещам в кой век живея и влизам в интернет, за да проверя какво се случва на живо. Има информация. Оказваме се със закъснение от 5 часа и 40 минути. През първата половина от слънчевия уикенд ще се освежавам не на морския бряг, а в простора на спалния вагон.
След половин час, когато съспенсът неимоверно нараства, кондукторката мило ни съобщава, че можем да се връщаме по леглата и да се отдадем на сладки сънища. Чувствам се като в детски лагер.
Моля, не си правете прибързани заключения по въпроса какво е искал да каже авторът, а изчакайте следващия понеделник, да научите продължението на историята. Засега ще кажа само:
- БДЖ, благодаря за приключението! Беше вълнуващо! Остави в мен незаличими следи.
В началото на седмицата Гурково си засади 450 рози. "Не викаме неволята и не очакваме награди за добро представяне! Нашият малък колектив при кметство Гурково си върши работата - за една добра визия пред гостите, които посещават Гурково. Благодаря за всеотдайния труд, който полагат Гинка, Юлия, Стоянка,..
„За мен животът е и колело, и стълба – и двете са верни.“ Така описва Дуйгу Сабриева темата, по която днес писаха абитуриентите на държавния зрелостен изпит по български език и литература. Темата, свързана с образите на колелото и стълбата като метафори за житейския път провокира лични размисли у мнозина дванайсетокласници. За Дуйгу, стълбата..
В 10 часа в сградата на Технически университет-Варна на 22 май ще бъде представен европейският проект "Фуудлайз". Той е насочен към черноморските общини, които за кратък срок генерират много хранителни отпадъци, особено през летния сезон. Целта е подкрепа на участниците в отделните етапи на хранителната верига да предприемат ефективни мерки за..
100-метрово българско знаме ще бъде разпънато над водите на язовир "Николаевка" на 24 май. Това съобщи за Радио Варна Валентин Георгиев, организатор на проявата. Събитието ще се проведе в събота от 14.00 часа. Ще има и музикална програма с участието на танцовия състав на село Николаевка. Никога досега в България не е било разпъвано..
Искрен Остранджийски е бръснарят, който прикова погледите на публиката по време на баскетболния мач между Черно море-Тича и Балкан-Ботевград в края на миналата седмица. Снимката, на която той подстригва свой клиент, седнал на трибуните в Двореца на културата и спорта, разбуни духовете в социалните мрежи и предизвика коментари с различни нюанси. Искрен..
На днешния ден празнува най-старият български курорт - "Св. св. Константин и Елена". Името не е случайно – избрано е заради разположения в сърцето на курорта манастир. Манастирът „Св. св. Константин и Елена“ е място, което целогодишно привлича хиляди поклонници. В утрото на 21 май днес там отец Стойчо и отец Георги Великов отслужиха тържествена..
Oт днес започват зрелостните изпити на 12-токласнисниците с първата задължителна матура - тази по Български език и литература (БЕЛ). В петък - на 23 май, е втората задължителна матура, а тези по желание, т.нар. 3-та или дори 4-та матура са между 27 май и 3 юни. Тази година средно образование завършат младежите, родени през 2006 г., който по данните..