Когато лятото обгърне с гореща ласка всяко място, далеч от брега, жадуваме за дълъг уикенд край морето.
И ето ме, трийсет години след последното си пътуване с железниците, решавам да се метна във влака. В нощния, разбира се, за да получа колкото може повече море.
Вече съм на гарата. На електронното табло се мъдри половинчата информация – за влаковете към морето няма данни къде са композирани. Обърканите пътници стават все повече и хаотично се щурат наоколо.
Петнайсет минути преди обявения час за потегляне буен човешки поток се втурва към един от коловозите. Няма нужда да гледам таблото. Ясно е, че най-сетне имаме отправна точка за предстоящото морско приключение.
Пред последните вагони се трупат обезпокоени пътници. Липсва номерация и вратите са затворени. Как да намерят спалните си места?
Тръгвам на експедиция, откривам номер и по пътя на логиката стигам до вагона, който предполагам, че търся. Смело отварям вратата. Кондукторката се подава и делово пита какво искам. Да. Какво ли искам седем минути преди тръгването на влака, пред който се намирам? После кимва утвърдително на предположението ми и светкавично затваря вратата под носа ми.
Тълпата зад мен расте. Хората се питат: „Кой номер е този вагон?“. Умело поемам контрол над ситуацията и започвам да упътвам гражданите: вие сте в предния, вие – тук, а вие сте за следващия. Все пак в гимназията ни обучаваха и за екскурзоводи. Време беше опитът да послужи на практика.
Две минути преди старта населението е правилно ситуирано и готово да превземе крепостта, стига разбира се някой да благоговоли да я отвори. Когато това се случва, организирано и прилежно се намъкваме във влака и уф, потегляме... Всичко е наред.
Не зная кой как уплътнява времето си във влака, но климатикът работи и аз се чувствам чудесно със слушалки. Редувам аудиокнига със сладки сънища и обратното... Петнайсет минути преди пристигането ставам, за да се подготвя за дългоочакваната среща с морето. Вдигам щорите. Влакът наближава някаква гара. Супер! Още малко и моренцето ще ни посрещне.
Опа! Гарата е Карлово. Влакът спира, а след това поема в посоката, от която е дошъл. Няколко минути, за да преодолея шока. В главата ми се блъскат всякакви стресирани мисили – от „Може би полудявам... О, боже! И за това има първи път“,
през: “Явно съм се качила на неправилния влак... Всички ме убеждаваха, че има и други видове транспорт, при това много по-бърз, а аз не! Искам да проверя как са железниците...Ето ти сега проверка!“,
до: „Това е зловещо и нереално. Извънземни ни отвличат и след малко ще ни вкарат в лаборатория за изследване на земни находки. О, сбогом, свобода, сбогом, живот, сбогом Земя!“.
След първоначалния уплах, се сещам в кой век живея и влизам в интернет, за да проверя какво се случва на живо. Има информация. Оказваме се със закъснение от 5 часа и 40 минути. През първата половина от слънчевия уикенд ще се освежавам не на морския бряг, а в простора на спалния вагон.
След половин час, когато съспенсът неимоверно нараства, кондукторката мило ни съобщава, че можем да се връщаме по леглата и да се отдадем на сладки сънища. Чувствам се като в детски лагер.
Моля, не си правете прибързани заключения по въпроса какво е искал да каже авторът, а изчакайте следващия понеделник, да научите продължението на историята. Засега ще кажа само:
- БДЖ, благодаря за приключението! Беше вълнуващо! Остави в мен незаличими следи.
Ученици, настанени в Средношколско общежитие "Михаил Колони" във Варна, почетоха 208 години от рождението на патрона си. Те положиха цветя пред паметника му. Средношколско общежитие „Михаил Колони“ а е основано през 1959 г. В общежитието се настаняват за живеене ученици от 8 до 12 клас от цялата страна, които се обучават във всички професионални..
Въпреки забраните в интернет, деца имат лесен достъп до хазартни залагания. 12-13-годишни деца използват личните карти на по-големите си братя, сестри или родители, за да правят залагания. За това алармира в предаването "Новият ден" на Радио Варна Сирма Георгиева от Асоциацията на специалистите по зависимости. Хазартната зависимост се развива..
Община Варна за 18-а поредна година участва в Националната АНТИСПИН кампания по повод Световния ден за борба със СПИН – 1 декември. Инициативите, организирани от дирекция "Превенции" и Регионалната здравна инспекция – Варна, са насочени към младите хора в града и имат за цел да повишат информираността относно ХИВ/СПИН и други инфекции, предавани по кръвен..
Студените месеци не са причина да жертваме стила си в името на комфорта. Съвременната мъжка мода предлага многобройни възможности за създаване на визии, които съчетават функционалност, топлина и естетика. Ключът към успешния зимен гардероб се крие в избора на качествени базови елементи и умелото им комбиниране. Независимо дали..
20 ученици-доброволци към дирекция „Превенции“ в Община Варна, започнаха двудневно обучение на тема „Ролята на връстниците в разпознаването и превенцията на рисково поведение: Независими в мрежата“. То е в изпълнение на Програмата за дейността на Местната комисия за борба с трафика на хора (МКБТХ) – Варна за 2025 г., Раздел III „Обучение и квалификация..
Понякога най-интересните истории се раждат далеч от големия шум — в малките села, където традициите още дишат, а хората говорят като от стари книги. Именно към такива места поемаме и ние, по следите на един занаят, който мирише на огън, плод и памет. Каня ви на едно пътешествие, в което дъждовна Варна ни изпраща по пътя на ракията през селата..
Училищният изследователски екип на Средното училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" във Варна спечели първа награда на 12-ата научна сесия на Ученическия институт на Българската академия на науките. Проектът "Истории с карта" впечатли журито в секция "Обществени науки и изкуство" и беше отличен сред 110 проекта,..