Веднъж, много отдавна, в Париж вървяхме към Айфеловата кула и толкова бяхме унесени в нещо друго, че внезапно я изгубихме от поглед. Представяте ли си? Това е кула, не случайно изтърван кламер. Шокът трая само миг, докато..
Септември беше чудесен и мнозина успяха да сe порадват на още малко море, слънце, ваканция. Сега, застанали на прага на октомври, поглеждаме назад, помахвамe с усмивка и всеки разгръща различен албум. В него може да има любими мигове,..
И ето го следващото начало! Ваканцията се отдалечава с тихи стъпки по брега. Бяла шапка, синя панделка, шарена раничка, от която се подават весели летни спомени... Боси крака оставят кратки следи по мокрия пясък... Всичко, характерно за една..
В миналото издание на рубриката „Лесна работа“ чухте как започва разходката с домашния ми любимец. Той непринудено и от сърце произвежда няколко събития и се втурва с отдаденост да разравя купчинка пръст. Възмутен старец настоява да разбере какво..
Който има куче – знае. Всеки следващ ден е по-вълнуващ от предишния. Започва така. Рано, преди изгрев слънце някой се опитва да ме избута от леглото, след като цяла нощ е полагал неистови усилия да ми внуши, че мястото ми е на земята, докато..
Когато съм се родила, дядо посадил дърво и го нарекъл на мен. Братовчедите ми също имаха свои дървета. Попски круши. Невероятно сочни и сладки. С всеки следващ рожден ден на патрона си, дърветата растяха по-високо; сянката, която хвърляха наоколо,..
Когато лятото обгърне с гореща ласка всяко място, далеч от брега, жадуваме за дълъг уикенд край морето. И ето ме, трийсет години след последното си пътуване с железниците, решавам да се метна във влака. В нощния, разбира се, за да получа..
Светъл празник! Възкресение. И животът зарпочва отначало – още по-вълнуващ, ярък, красив, смислен и вдъхновяващ. Градът ухае на домашен козунак. Хората изглеждат по-благи. С Великден винаги идва преосмислянето. Затваряш очи и през мислите ти, като на..