Лесна работа: Затънали в подробности

Представяте ли си?

Това е кула, не случайно изтърван кламер. Шокът трая само миг, докато погледнахме нагоре и установихме, че сме почти в подножието й.

Защо го казвам?

Напоследък много събития и коментарите след тях ми напомнят тази ситуация. Фокусирани в детайлите, пропускаме да видим голямата картина.

Така беше с демонстративния мач между двамата великани на корта - Григор Димитров и Новак Джокович. Почетохме невероятния празник, който те създадоха и каузата, която ги събра, но много беше интересно да завием по посока на една песен и да се дърлим за нея. Чалга ли е, не е ли?

Така е със сюжетите около предстоящите избори.

Същото се случи и с юбилейния концерт на Андреа Бочели.

Блатото на подробностите все по-често зачерква същността на нещата, а в много случаи изцяло ни отнема техния чар.

В моя свят има красота, музика, приемане и подкрепа. Не казвам, че това е правилно, но е приятно за самия човек и в крайна сметка - безобидно и ненапрягащо за околните. И определено ми изглежда по-приемлив вариант за обитаване на по-големия, пъстър, многохарактерен, широк свят наоколо.

В един съвършен свят Бочели идва у нас и на препълнения стадион публиката пее с него от цялото си сърце. Въпреки студения дъжд преди началото.

Това се случи и в реалния свят, но в него критично настроените мозъци се скъсаха да бълват епитети, които да омаловажат събитието и да обидят талантливия певец и публиката му. В един съвършен свят биха оценили невероятните дуети /без значение от жанра/, прекрасната музика, перфектната флейта и тайминга, в който очакването на това тържество за душата се съчетава с пълната ярка дъга над стадиона.

Но това би било в един съвършен свят. В нашия на критиците на Бочели им било много чалга и малко опера. Странно. На мен през годините ми беше еднакво забележително да слушам на живо Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Гена Димитрова, Сара Брайтман, Андреа Бочели. Защото съм имала това удоволствие и всеки един от тях беше празник и остави изпълващ сърцето спомен, от онези - към които поглеждаме с усмивка в дългите зимни вечери пред камината... На чаша вино с близки хора, със стари приятели или просто насаме със себе си, с мислите и с музиката на душата си.

И в един съвършен свят лошите думи на хора с някакви неразположения просто не биват изричани. По тази причина и не помрачават деня и отражението на събитията.

Спирам дотук, където всеки е свободен да си представи колко по-леко, ненапрягащо и приятно се живее в подобен свят.

Зная, че съвършенство е невъзможно, но не бива и толкова избиване на комплекси и концентрация единствено върху детайлите. Това пречи да видим цялата картина. Отразява се върху динамиката на отношенията, върху енергията, която обменяме на обществено ниво. И никак не ни помага.

А колко малко е нужно, за да обитаваме по-добър свят...

Само няколко стъпки, изцяло променящи ъгъла, от който някои хора виждат нещата. Лесна работа.

И кой знае... Вероятно сянката се скрива и светлина огрява наоколо.