Лесна работа: На път към бъдещото Аз

13 януари - ден за утвърждаване на добрите новогодишни решения.

Шегувам се, но имаме основания по това време на годината да тропнем по масата и да започнем упорито и последователно да изпълняваме новогодишните си решения. Онези, които в полунощ проблясват между последната чаша вино и първата глътка шампанско. После поредицата от празници и имени дни размива решимостта ни в нови трапези, веселби и преяждания. И ето че към средата на януари се отърсваме от захарта и шоколадовите стърготини, животът влиза в правилното платно на правилна скорост и идва денят за утвърждаване на добрите новогодишни решения. Не като всеки друг път, когато решавахме да отидем на фитнес, а вместо това се отбивахме в пицарията; планирахме да се снабдим с тежести за спортуване, а купувахме нови вилици, за да похапваме кюфтета с пържени картофи в по-големи количества и с повече наслада.

Според изследователи на тези ярки новогодишни решения ние всъщност се придържаме към тях само за няколко седмици. Едва половината от нас продължават  още шест месеца, а окончателен успех в осъществяване на решенията постигат по-малко от 10 процента.

Така че монолозите в стил: „Здравей, мое бъдещо Аз! Как добре ми се получи! Колко ти си по-елегантно, успешно, ярко, привлекателно, образовано, удовлетворено и по-вдъхновяващо от днешното ми Аз!“… Подобни монолози година след година стават все по-кратки, недостоверни, неискрени и … С две думи: проваляме се няколко пъти и просто преставаме да взимаме тези стратегически решения.

Че какво му е на сегашното ни Аз?

С двайсетина кила по-тежко, с петдесетина идеи по-леко и с нетно състояние минус десет имота от предвидените. Какво толкова?

Между другото, сред подаръците, свързани с важните решения, ярко блести едногодишният абонамент за фитнес. Така или иначе, ако изобщо се престрашим, ползваме картата най-много два-три пъти. Останалото е в полза на фитнес центъра и в ущърб на наивния човек, който все пак си прави труда да ни подарява въпросната карта година след година. И да очаква различен резултат. Какво очаква... И той не знае.

Ако аз бях фитнес клуб с капацитет 100 места, спокойно бих продавала по 500 карти, защото е сигурно, че хората бързо губят интерес и определено не са така постоянни в работата по осъществяване на съдбовните решения да топят килограми, да поддържат форма, да спортуват за здраве или бързо и качествено да намаляват сантиметри от талията си. Стоте места се заемат от постоянни в решенията си хора. Останалите четиристотин са резултат от поредното новогодишно решение, което ще залежава в някое прашасало ъгълче на паметта ни до следващото шампанско в полунощ. И до по-следващото.

Добре, в контекста на 13 януари, след като току-що го обявихме за ден, утвърждаващ  добрите новогодишни решения, нека си припомним защо е важно да си поставяме цели и да ги постигаме. Изграждаме навици, постоянство, фокусираме се, придобиваме самочувствие, постигаме щастие.

Разбира се, на първо място трябва да сме наясно колко много искаме да постигнем съответната цел и какво точно сме готови да жертваме заради нея.

Накъде без мотивация? Ако кюфтетата са по-важни от талията, попадаме сред онези четиристотин, които имат карти за фитнеса, но изобщо не им трябва място в залата.

Пътят от мечтата до реализацията й е много кратък – само няколко стъпки: формулираме целта, определяме краен срок, разработваме план за действие и действаме. Лесна работа. А удовлетворението от постигнатото е невероятно.

Така че честито начало по пътя към бъдещото Аз!

Догодина ще споделяме как се получи.