Точно преди 10 години в такава специалност влязох в Софийския университет към Центъра за източни езици и култури, беше нова специалност. Нарича се "Южна, Източна и Югоизточна Азия". Звучеше доста ново за времето си, съответно и така я избрах. Звучеше ми доста близко до интересите. Самата специалност покрива аспекти от езиците, културите на държавите от точно тези региони, при което най-първата ми страст беше към Япония. Впоследствие, обаче, в процеса на обучение научих повече неща за Виетнам, започнах да уча виетнамски като задължителен предмет, което ме отведе до това, че в последната ми година ни се предостави възможност на двама студенти да заминем на обмен за един семестър в град Ханой, столицата на Виетнам. Там много ми хареса и си казах, че ако искам да се върна там и да продължа да се занимавам с Виетнам като цяло, искам да кандидатствам отново, вече за обучение в самата страна за по-дълго време...
И това явно се случи, след като 4 години сте била там.
Да, точно така. През 2018 г. ме одобриха и заминах за град Хошимин (Сайгон), където записах специалност "Виетнамистика" (магистратура). Тя покрива по-широк спектър от изучаването на държавата, не просто езика. Минах и курс по виетнамски, след това и лекции. Не беше много лесно, но това ми даде шанс повече да се потопя и в образователната им система. Впоследствие се случи и ковид пандемията през 2020 година, което съвсем ме накара да бъда на място там, няма мърдане. Страната беше затворена и за туристи, и въобще за всякакви хора отвън...
Но можеше да се пътува вътре в страната...?
Да, точно, че в страната можеше да се пътува и всъщност това даде още по-голяма възможност човек да опознае страната в един много затворен облик. Тази година успях да се върна за 2 месеца и даже така ми стана мъчно и носталгично за годините, които бяха тогава, тъй като въпреки че имаха по-сериозни мерки за няколко седмици, като цяло всичко беше отворено и животът си течеше постарому, което ми даде възможност да направя запознанства и с виетнамски приятели, с други чуждестранни студенти, хора, които бяха там или учеха.
Как започнахте с фотографията? Това е специален проект, който показва любовта и привързаността Ви към тази страна.
От малка се занимавам с фотография. Снимам просто за удоволствие. Впоследствие още при първото ми пътуване имах доста снимков материал. Това отключи идеята да направим малка изложба в рамките на един студентски фестивал, докато все още бях студент. Това беше през 2017 година и тогава за първи път видях снимките си на стена, изложени, което допълнително ме запали и ми даде идеята защо пък да не се задълбоча в тази насока. Години по-късно продължих да развивам техника на снимане и повече да се интересувам от похвати. Докато бях във Виетнам, открих и един фотоклуб с други любители фотографи, с които обменяхме идеи и заедно направихме една групова изложба там, което допълнително ми даде още един устрем да продължа да се развивам и така да си избирам снимките, и да искам да казвам нещо с тях.
Какво казвате тук в тази изложба? Много неща предполагам, защото Вие сте била в Сайгон. Знам, че това е огромен мегаполис, но сигурна съм, че Виетнам има и друга страна.
Точно това иска да каже и изложбата, тя разглежда тези две страни на многоликия Виетнам. Конусовидни шапки, най-познатите дори и на българите туристи и други предмети, но това, което показва, не е просто околната страна на града или природните забележителности. Опитва се да съчетае съвременния облик с най-традиционни нишки на техния бит, на техните легенди, на литературни произведения също така, вече и в по-съвременен вариант. Политически идеологии също, това е в една от основните снимки.
Какви други сюжети ще открием тук?
Сюжети от ежедневието на хората, особено в града. Почти всеки втори виетнамец се занимава с някакъв малък бизнес. Една от композициите засяга и темата за това колко важен е пазарът и до ден днешен за виетнамския бит и кухня дори: там например пресните съставки са едно от най-важните неща за направата на най-добрите им известни ястия.
Кои са те?
Ами това със сигурност всички го знаят, супата "Фъ" ("Фо"). Това е телешки бульон с оризови спагети. Общо взето така се приготвя, но супата "Фъ" далеч не е единствената супа, която е позната. Може да се каже, че всяка провинция има собствен специалитет. Супа с нудли, естествено, ястия с ориз и десерти, направени с оризово брашно. За храна мога да говоря безкрайно...
Какво не знаем за виетнамците? Какво има под тази конусовидна шапка или отвъд нея?
Виетнам е познат на българите и на цял свят, обикновено първата асоциация е с военните конфликти, които са продължили години и до ден днешен този облик много силно присъства в съзнанията ни, но това, което се случва днес под конусовидната шапка, е, че тези неща сякаш са отдавна загърбени. Сега по-скоро се гледа в настоящето и в бъдещото развитие. Виетнамците се стремят да оставят миналото зад себе си и да се развиват в тенденциите на днешния свят.
А защо заглавието на изложбата е точно "Простор по виетнамски"? Предполагам, че нямате предвид само географията, може би простор за душата?
Тази дума я избрахме първо като игра на думи. Обмисляхме как можем да говорим за свободното или по-скоро несвободното пространство във Виетнам. Как всъщност всеки търси този простор и по някакъв начин го намира. Но другата игра на думи е просторът, където си простираме дрехите. Те, например, са доста видими по улиците навсякъде. И имаше една такава снимка. Простори за дрехи могат да се видят навсякъде, от всеки прозорец. Общо взето и на нас ни е позната тази гледка.
Имате и една книга, която е в един екземпляр. Малко по-рано е правена лично от Вас.
Тази книга - фотоалбум направих към края на годината, когато се върнах от Виетнам през 2021-ва. Направих я, първо защото вече беше студено време, исках да направя нещо като за края на годината, да си сътворя нещо, което да си е само мое. Все още ми беше много прясно завръщането, доста трудно приех да се върна от Виетнам в България тогава. Донякъде го направих и заради това да обобщя всичките моменти от предишни години на хартия за себе си.
Какво най-много Ви липсва от Виетнам?
Най-много ми липсва да следвам това по-неглижиращо ежедневие, което повечето виетнамци следват, въпреки че и те са много заети, много забързани постоянно, но в същото време винаги намират време за приятел, намират време за разходка, да седнат и просто да починат за малко. Могат да пътуват един час с мотор, но после пак със сигурност ще има време за разговори, за събиране със семейството дори...
Това е друга философия за живота май?
Да, всъщност това нещо, което може би и в България го е имало, но някак си с развитието на света забравяме за тези неща, а там се случва донякъде. И там хората разглеждат вече тази промяна, но в същото време климатът, храната, някакви неща, които за тях са силни белези за начин на живот и за идентичност, те ги съхраняват и поддържат.
Можете ли да кажете нещо на виетнамски? Може би някакъв стих или мисъл.
Обикновено хората ме питат как е "здравей" на виетнамски, така че сега ще започна с по-проста дума. "Xin chào" е здравей на виетнамски. Бих споделила и това изречение, което се ползваше като мото по време на локдауна: "Стой спокойно, където си".
Целия разговор на Светлана Вълкова с Даяна Иванова чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой Забелязва..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..
Спестяването в злато е единственият легален начин да се избегне най-големият финансов данък - инфлацията. Това подчерта за Радио Варна инвеститорът Макс Баклаян. По думите му спестяването е психология, и не зависи от това дали имаме или нямаме средства. Дори човек, който изкарва 1 000 лева месечно, може да спестява по 50 лева всеки месец, допълни..
Хобито е вид развлечение, занимание и увлечение, практикувано през свободното време. Това четем в световната онлайн енцикопледия "Уикипедия". Всичко може да бъде хоби – от пътешествията, през спорта и нумизматиката до изобразителното изкуство. Точно последното обединява ентусиастите във фейсбук групата „Варненски творци“. Варнен, които през свободното си..
Интервю с Trym Torson (EMPEROR, ÞRYMR) Trym Torson е известен като първия барабанист на ENSLAVED, а в последствие като постоянния ударник на EMPEROR. Способностите му зад барабаните не подлежат на коментар, но Trym изненада блек метъл социума с дебютен самостоятелен албум, който няма нищо общо с екстремизма, с който обикновено е свързван. „Saga..
В началото на годината стана ясно, че отделението по детска хирургия в МБАЛ „Света Анна – Варна“ преустановява приема на пациенти до 9 февруари, включително. В периода, докато отделението не приема пациенти, тече планов ремонт и екипът е в отпуск. По този повод, в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“, адвокатът по медицинско..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно
