Зимни приключения в село Страхил

Страхил е малко село в община Вълчи дол, близо до границата с област Добрич, както и до някогашната граница с Румъния. Населението на селото е едва 17 души, предимно възрастни хора. 

Десетилетия назад обаче съвсем не е било така. Животът в село Страхил е процъфтявал, имало е работа и за младите. Нещо, което днес го няма. 

Много често, когато посещаваме села, без значение малки или по-големи, хората които срещаме говорят предимно в минало време. "Някога в селото беше друго", е изразът, който чуваме почти всеки път. И в село Страхил тази носталгия към някогашния живот там, а и в българските села като цяло, се усеща осезаемо. Особено в разговора ни с кмета на селото Димитър Йолов. Човек, който не е родом от Страхил, но е израстнал тук и от дълго време се грижи за благото на своето село. Погрижи се и за нас с колегата Румен Сарандев като ни изпрати човек, който да ни изтегли от калния коларски път между Страхил и съседното село Орлова могила. Интересното е, че на този път ни изпрати навигацията в "Гугъл", според която това е официален път. Оказа се, че съвсем не е така и го разбрахме по трудния начин. 

Калта беше замръзнала, а и предния ден беше валял сняг. Минахме около три километра без проблем и в един момент, точно преди един баир затънахме. За щастие успяхме да се измъкнем от трудната ситуация благодарение на местния арендатор Стоян Митев, който ни изтегли от калта. И 2 километра по-напред вече бяхме в село Страхил. След като се поизчистихме от калта, кметът Димитър Йолов ни покани в кметството, но първо ни зачуди на акъла защо сме се доверили на навигацията с изкуствен интелект и ни каза, че е трябвало да минем през Генерал Киселово и Звънец. Направи впечатление, че улиците в селото не са в особено добро състояние, пътят до него (но, не коларския) също. Кметът Димитър Йолов обаче се надява, че той ще бъде оправен, защото добрата инфраструктура по думите му, е една от предпоставките младите да се върнат на село. 

В селото няма магазин, а хляб се раздава в кметството по график. Лекар хората посещават в  село Генерал Киселово. В съседната постройка в двора на кметството се е помещавала Земеделската кооперация в село Страхил. Сега е останалата само табелата. Съвсем скоро помещението ще се превърне в пенсионерски клуб, ме увери кметът Димитър Йолов. С него си поговорихме и за обезлюдяването на селата, както и за политическата криза в България. Оказа се, че хората в селото се вълнуват доста от случващото се на политическата сцена. И са по-скоро разочаровани и отчаяни, отколкото обнадеждени. 

Със същата усмивка и шеговито Стоян Митев ни разказа как негов работник, докато говорел с любимата по телефона, на слушалките, му счупил една от машините и човекът дал хиляди левове да я оправи. И още интересни истории ни разказа на раздумка пред кметството. Хубаво е понякога да се гледа на проблемите с ирония и насмешка. 

Ние не бяхме обаче единствените гости в село Страхил. Там беше и кметицата на съседното село Звънец Есма Хасанова, с която също си поговорихме. Преди година наш екип е посетил Звънец и след това е бил оправен проблемът им с пътя. Пожелахме и сега да сме на късмет, този път на село Страхил и след време като дойдем пак, пътят да е оправен. 

Видяхме и доста поразрушени къщи и сгради в село Страхил. На места човек има чувството, че времето е спряло. Има и по-хубави и добре поддържани къщи. Село Страхил обаче сякаш олицетворява до голяма степен ситуацията в малките села – намаляващо население, недобра инфраструктура, а полуразрушените къщи символизираха разрухата в доверието на хората от малкото село към тези от които зависи животът им да стане по-добър. Надежда обаче има, докато има и хора като бай Стоян или кмета Димитър Йолов, които са пример за по-младите. С надеждата младите да се върнат на село и да дойдат по-добри времена в малките населени места потеглихме от село Страхил.