Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лесна работа: С чаша вино

Снимка: pixabay

На февруари най-много му отиват разговорите за вино и любов. Отдавна е така.

Поне за малко, в чест на някоя празнична наздравица, отместваме поглед от политическите сериали, от силните притеснения за бюджета и грандиозните тревоги за парите в хазната. Макар че е интересно да гледаме колко кристално чисти в обществен план се представят хора, които иначе сме виждали с доста окаляни ръце. Нещата от живота и от паралелните реалности… Едната - каквато я живеем, другата - каквато ни я описват.

Но това е различна, много дълга и сложна история. Сега сме се събрали да затворим деловия ден и да се отпуснем.

Приятно е.

И тъй като е февруари, светлинките на вниманието ни се насочат към нещо простичко като любовта, което всъщност крепи света и към виното, което често дава силен тласък на дълбоко философско мислене.

За любовта е ясно. По-добре да я преживяваме, отколкото да я обсъждаме, така че се насочвам към виното.

Как започва всичко? Да речем, че преди хиляди години в Грузия разсеяни хора забравят гроздовия сок и когато се сещат за него, той вече е ферментирал. Първата плаха дегустация показва, че резултатът е приятен на вкус, а последиците от приемането му на моменти са твърде забавни.

Египтяните така се вдъхновяват, че рисуват по гробниците сцени с гроздобер, което изглежда като първи стъпки в Instagram - „винен Instagram“.

Древните гърци се очертават като ценители на питието, издигат го в култ и дори определят бог, който да отговаря за ресора.

Римляните са новатори във винения „лайфстайл“. Те налагат тренда да се пие вино по всяко време на деня.

В мрака на Средновековието виното оцелява, защото, да бъдем честни, кой би искал да мине през този период без чаша вино в ръка за кураж? Ренесансът - елегантност, изисканост… И до днес си пийваме френско вино, дори да не успяваме да произнесем правилно името му.

Едно нещо не се променя във времето. Чаша-две… И вече сме философи. Ставаме и по-забавни. Разбира се, и предпочитанията влияят върху резултата.

Бяло вино – за леки, приятни разговори в дългите летни вечери. Червено – за сериозни теми в дълбоки философски води от типа: „Така е. Невероятната ми красота се съчетава с изключителна мъдрост“. Розе - за хора, които не могат да решат какво искат от живота, но са сигурни, че искат нещо добро. Шампанското е ясно: „Животът е кратък, време е за мехурчета. Да празнуваме!“. Етапите също изглеждат логични. Първата чаша е ценителска. Долавяме наситен плодов аромат с фини дървесни нотки. На втора чаша виното е още по-добро – гладко, като любовна песен за небцето. С трета чаша не можем повече да се сдържаме и доверяваме на аудиторията изключителното дълбоко уважение, което изпитваме към нея. При положение, че и тя е в нашата фаза, уважението е взаимно. С четвъртата чаша нежна и всеопрощаваща любов обгръща целия свят. Тогава обичаме дори съседа по вила, който всяка неделя в шест сутринта включва косачката, а ние имаме една-единствена неделя за наспиване. Обаче… Всичко е любов. Наздраве!

Сега ще ви оставям. Преди да съм стигнала до дълбоките философски размисли за смисъла на живота, че току-виж отново се върна към темите за бюджет, хазна, политика… А човек понякога трябва да измества фокуса. Останалото не е много здравословно.

автор: Даниела Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

31 март - Ден на европейските автори

Денят на европейските автори се отбелязва от 2023 г. в последния понеделник на месец март по инициатива на Европейската комисия, за да насърчава четенето, най-вече при младите хора.  Целта на деня е да обедини книгите и образователния сектор, да открои литературата като начин за представяне пред младите хора на богатствата на европейската култура,..

публикувано на 31.03.25 в 08:38

Българската мекица в топ 30 на най-добрите тестени изделия в света

Има ли някой в България, който да не обича мекици. Пърженото тесто, което консумираме предимно за закуска с пудра захар, сирене или сладко, получи световно признание. Българските мекици попаднаха в топ 30 на най-добрите тестени изделия в света в престижната класация на онлайн изданието TasteAtlas.  Мекицата заема 29-то място с оценка от 4.4 точки. В..

публикувано на 30.03.25 в 15:57

Празник на източноазиатските култури във Велико Търново

Алисън Атанасов е от Южна Африка. Наполовина е българка. Дори варненка. Баща й е варненец. В момента Алисън Атанасов учи във Великотърновския университет. Рядко се връща в Южна Африка. Но тук е част от организацията на двудневния фестивал „Празник на източноазиатските култури“. Алисън Атанасов е първа година студент във Великотърновския..

публикувано на 30.03.25 в 11:24

39 планини - 39 първенци

Една от инициативите на Българския туристически съюз е „10-те планински първенци“ - 10-те най-високи върхове на 10 известни и големи български планини. Обаче в България има близо четири пъти повече планини. Или по-точно – 39. Голяма част от тях остават извън полезрението на планинарите. По една или друга причина – трудна логистика, липса на облагородена..

публикувано на 29.03.25 в 09:50

От 1 април до 31 октомври обявяват пожароопасен сезон

Във връзка със заповед на министерство на околната среда и водите и Регионална инспекция във Варна, Община Балчик уведомява всички граждани, че  от 1 април до 31 октомври на 2025г. е определен пожароопасен сезон  в защитени територии- изключителна държавна собственост, и мерките за осигуряване на пожарна безопасност, като следва да спазват забраната за..

публикувано на 28.03.25 в 17:05

Заплахите за Черно море представя филм във Варна

Какви са заплахите за Черно море и как заедно можем да го опазим – отговори на тези въпроси дава 30-минутният документален филм "Аз, морето – живот в мълчание", който ще бъде излъчен премиерно тази вечер във Варна, в рамките на кино фестивала „София Филм Фест Варна“. Филмът е на еко организацията Грийнпийс и в него участват учени и специалисти от..

публикувано на 28.03.25 в 15:50

На село в Поляците

Село Поляците се намира в края на Варненска област, в недрата на Стара планина.  Посещаваме го на 26 март, в малко мрачно време. Първото ни впечатление е за спретнато село.  В делника няма много хора из тихите улички. Чуват се птици, кукуригат петли. Айше чисти и боядисва бордюрите в бяло. По време на Рамазана тече подготовката за..

обновено на 28.03.25 в 14:06