Лесна работа: За сега…

Преди време ви разказах колко лесна работа е, докато си седиш в кафенето срещу сградата на Народното събрание, да те удари една гениална идея, да пресечеш на отсрещната страна и да лепнеш на парадния вход на важната сграда обява с надпис: “Продава се!“. Главен герой: поетът Иван Пейчев. Днес се сещам за друга история, която съвсем не е толкова закачлива като шегата на споменатия поет. Тя е свързана с Айфеловата кула – място на романтика и туристически блъсканици, свидетел на прекрасни любовни слова, исторически беседи, моменти на слабост заради световъртеж или романтични очаквания. Тя, която като мълчалив имиджмейкър гордо се извисява на много снимки в социалните мрежи, а пред нея – главните герои, широко усмихнати, доволни, че могат да натрият носовете на познатите, които още не са успели да си спретнат екскурзия до Париж.

Как така се сетих за споменатото съоръжение? Днешната дата е важна в историята на симпатичната желязна лейди, елегантно изправена на 324 метра височина.

Айфеловата кула е построена за Световното изложение през 1889 г. в Париж, като символ на инженерния напредък. Официално е завършена и представена на парижката общественост именно на 31 март. 

Инженер Гюстав Ефел, или както ние го наричаме: Айфел, чийто екип проектира и изгражда кулата, лично изкачва 1665-тте стъпала до върха, за да постави там френското знаме. Отварят кулата за посетители малко по-късно - на 6 май, когато започва Световното изложение и това слага начало на безкрайни опашки за билети и  голяма блъсканица пред асансьорите – все такива едни делнични неща, способни набързо да избият романтиката от мислите и на най-големия мечтател.

Отварям тази тема във връзка с обявата „Продава се“. И докато у нас тя виси на шега пред сградата на Народното събрание, на горката Айфеловата кула едвам й се разминава реална сделка.

През 1925 г. Виктор Люстиг, един от най-известните измамници в историята, замисля брилянтен план. Представя се за високопоставен френски държавен служител и убеждава няколко богати бизнесмени, че френското правителство иска да демонтира Айфеловата кула, защото поддръжката ѝ е твърде скъпа.

Люстиг кани потенциалните купувачи на луксозен обяд и успява да убеди един от тях – Андре Поасон, че може да му продаде кулата за скрап. Поасон плаща огромна сума, но когато разбира, че е измамен, не подава сигнал в полицията, за да не съсипе репутацията си. 

И както прави всеки самозабравил се човек, след като веднъж му се е разминало, Люстиг решава да повтори измамата. Няколко месеца по-късно той организира същото упражнение с друга група бизнесмени. Този път един от потенциалните купувачи надлежно информира полицията. Люстиг набързичко стяга багажа и се премества да мами населението в САЩ, междувременно оставайки в историята като единствения човек, опитал се да „продаде“ Айфеловата кула… два пъти!

Първи извод: не правете така, лошо е. 

Втори извод: не бъдете лакоми, това винаги създава проблем.

Защото лакомият измамник бяга, оглежда се през рамо, спи неспокойно и се тъпче с мента, глог и валериан. А кулата достолепно си се извисява вечна и непродадена, посреща туристи и на всеки кръгъл час след залез слънце блести с хиляди светлинки.

Така завършва месец март. Разправии, световни недоразумения, напрежение, редкоземни… Доволни сме, че никой от политиците още не е успял да продаде  Народното Събрание, Статуята на свободата, Айфеловата кула… 

Или поне така си мислим. 

Все пак светът е по-приятен, когато всичко и всички са си по местата… За сега…