Силният лидер вместо силни институции: предупредителен сигнал от младите

Младите хора са „бъдещето“, но какво бъдеще ги чака в градове като Варна? И как обществото и институциите участват в неговото изграждане? На този въпрос отговаря Атанас Радев, председател на Националния младежки форум, родом от Варна, но днес живеещ в София. За него Варна не е просто роден град, а място с традиции и потенциал, които трябва да бъдат събудени.

Според него, в последните години Варна не е успяла да надгради инерцията от периода, в който беше Европейска младежка столица 2016. Липсата на последователни политики и реално участие на младите хора в процесите води до отдръпване и разочарование.

„Местната власт е най-близо до хората. Именно тя трябва да инвестира в младите – защото те са посланиците на града.“

В този контекст, Радев приветства инициираното наскоро от общината проучване на нагласите на младите – „точно така се започва“.

Община Варна започна мащабно социологическо проучване сред младежите от 15 до 29 години

Един от акцентите  е липсата на политики, базирани на реални данни. Радев цитира изследване на фондация „Фридрих Еберт“, според което:

• 19% от младежите в България подкрепят диктатурата като форма на управление;
• 56% биха подкрепили силен лидер, който не зачита избори и парламент;
• доверието в институциите е в драстичен спад – включително и в Европейския съюз.

„Когато младите не виждат възможности, търсят алтернативи – друг град, друга държава. Ако не създаваме среда тук, няма как да очакваме да останат,“ казва Радев.

Въпреки сериозните предизвикателства, Радев вярва, че има работещи модели – включително във Варна. Съществува местна програма за младежки дейности с финансиране на инициативи.

„Това не е просто проект. Това е обучение по лидерство, по отговорност, по управление на ресурси. Това е шанс младите да бъдат част от решението.“

Радев е категоричен, че бъдещето не трябва да се гради на абстрактни надежди, а на визия, стратегия и сътрудничество между институции, пазар и граждански сектор.

„Публичното управление не е монолог. Нужно е съгласие между трите заинтересовани страни. Особено днес, в ерата на крайности и противопоставяне, това е истинското майсторство.“

Младите не са изгубено поколение. Те са поколение, което чака да бъде чуто и подкрепено. Но за да има надежда, трябва да има и посока.

„Ако не знаем накъде насочваме кораба, той може да се изгуби. Но с ясна посока – можем да стигнем много далеч,“ завършва Атанас Радев.