Andi Deris (HELLOWEEN): Краят на света не настъпва с всяка трагедия

Интервю с Andi Deris (HELLOWEEN)

През тази година HELLOWEEN издадоха „Giants & Monsters“. Втори албум в още по-звездния състав, в който се превърнаха след 2017 година. Също така стана ясно, че HELLOWEEN са един от хедлайнърите на „Midalidare – Rock In The Winw Valley 2026“. Иначе самият разговор с Andi Deris стана след възможността за избор, с кого от седмината в бандата искам интервю. И т.к. с Wiki, Kai и Kiske съм правил по няколко, реших, че Andi е точният избор. И един ден в 16 часа българско време, докато Родопите дишаха, освежени от дъжда, в хижа Триградски скали се срещнах и визуално с Andi Deris, който се включи от Тенерифе с пура в ръка.

Интервюто с Andi Deris (HELLOWEEN) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 22.09.2025 година.

От другата страна - Привет, мистър Deris, как се чувстваш в HELLOWEEN след всички тези години?

Andi Deris - Добре, няма от какво да се оплаквам. Все едно съм на влакче в увеселителен парк. Но това би трябвало да го очакваш, когато си в група вече 30 години или като момчетата - 40 години. Всяка банда може да бъде сравнена с увеселително влакче. В крайна сметка най-важното е къде ще се озовеш. Рано или късно, когато се бориш с музиката си, с турнетата и всичко останало, би трябвало да си там, където искаш да бъдеш. Мисля, че сме го постигнали. В началото не беше много ясно, че ще се разбираме толкова добре с Michael и Kai в групата. Но сега съм щастлив. Бих казал, че всички са щастливи, защото нещата се получават толкова лесно. Особено при вокалистите, защото не ставаме по-млади. Но с двама и половина певци, животът е хубав. Когато не се чувствам добре Michael може да поеме повече партии. Когато той има проблеми, аз мога да пея повече. Нещо, което наистина оценявам. Така е много хубаво. Мисля, че за китаристите се отнася същото. Имаме трима. Ако единият има здравословни проблеми, щетите върху групата не са големи. Ако някой има нужда от почивка, все още остават двама китаристи. Нещата са чудесни. Като цяло за голяма част от групата това си е предимство. Единствените, които страдат постоянно са барабанистът Dani и басистът Markus. Те трябва да са на линия за целия концерт. Два часа и половина, три – един басист и един барабанист. Но останалите от бандата, включително и аз, сме много щастливи.

От другата страна - Очакваше ли, че 30 години по-късно ще продължаваш да си вокалист наHELLOWEEN?

Andi Deris – Все пак е нещо, което смяташ, че трябва да стане, защото заради това, на първо място, ставаш част от група, а не правиш солова или каквато и да е кариера. Защото искаш да излизаш с твоите хора, с бандата, с приятелите си, надявам се. Така започват ученическите банди. Когато събираш първата си група в училище. Защото по някакъв начин вие сте срещу целия свят. Приятели завинаги. Но, както всички знаем, това никога не се развива по този начин. Естеството на процеса е такова. Мисля, че единствените, които познавам и са все още заедно от ученическите си години, са DEF LEPPARD. Обичам ги заради това. Те са все още заедно, приятели завинаги. Какво повече можеш да искаш? Мечтите се сбъдват. Групата е все още активна и е една от най-великите банди, като е започнала като училищна група. И всеки от тях е все още с приятелите си от тогава. Перфектният живот. За себе си съм много щастлив, защото станах част от HELLOWEEN не като някой непознат. С Michael Weikath бяхме много добри приятели седем години по-рано, докато най-накрая не станах част от бандата. Т.е. присъединих се към групата на един от най-добрите ми приятели. А това няма нищо общо с чувството, че съм новия в HELLOWEEN. Най-добрият ми приятел беше в бандата. Т.е. бях щастлив. По-късно станах много добър приятел и с Markus. Какво повече да искам? Всичко беше чудесно. В по-новите времена Saschaи Dani се вписаха много добре. Дори идват на почивка в Тенерифе. Не е нещо нормално групата да се върне от световно турне, а китаристът и барабанистът да дойдат и да те посетят. След световно турне? Нещо наистина мило. Смятам, че това е основната причина да продължим по същия начин - седем души в една група. А седем е магическо число и работи. По каквато и да е причина, работи. Когато за първи път се появи идеята за турнето „Pumpkins United“въпросите бяха много. Добре, сега трябва да се държим заедно, независимо дали вали или грее слънце. Трябва да сме заедно и в лошо, и в добро. Обещахме на феновете, че ще го направим. Така че връщане назад няма. В края на турнето осъзнахме, че искаме да издадем заедно албум и всичко се получава страхотно. Всички се харесват, никой не се заяжда с другите, не влиза в юмручни схватки. Какво още да искаме? Мечтите стават реалност. Сигурен съм, че това едва ли би проработило при всички, но в нашия случай се получава супер добре.

От другата страна - Защо приключи със соловата кариерата само след два албума?

Andi Deris - Въпрос на мързел. Постепенно се превърнах в един от основните композитори в HELLOWEEN. Така и не ми остана никакво време за други проекти. Което не означава, че нямам някои останали песни, които все още обичам и си отлежават наоколо. Просто не са подходящи за HELLOWEEN. Но, ако говорим за солов албум, мисля, че следващият ще ми бъде последен. Т.е. ще бъде моят прощален албум. Може би след 10, 15 или 20 години, ако Бог е решил така. Но не и днес. С групата се случват какви ли не неща и то по много. Не искам да се насилвам. Не искам да загубя удоволствие от хобито си да свиря на китара, само защото трябва да намеря нови песни за солов албум. Щастлив съм, че все още по ученически гледам на китарата. Все още искам да свиря и все още настръхвам, когато се заиграя с нея. За това имам толкова много идеи. Просто защото обичам да свиря на китара. Някак си автоматично се спирам и си задавам въпроса: „Какво беше това? Звучи супер!“. Не искам да загубя този порив. Ако трябва да се принуждавам да създавам песни, да се форсирам да свиря на китара, хобито ми като такова ще изчезне, а китарата ще бъде в ръцете на професионалиста. Нещо, което искам да избегна, ако ме разбираш.

От другата страна - HELLOWEEN съществуват повече от 40 години. И все пак – кое е първото нещо, което трябва да знам за тях?

Andi Deris - Че ние сме група, която се е позиционирала в сферата на доброто настроение. Ако слушаш рок музика и харесваш повече дуум или ако трябва да използвам клишето - по-негативните настроения, то HELLOWEEN са грешната банда за теб. Ние сме обърнати повече към положителната страна. Гледаме към слънцето, забавляваме се и се наслаждаваме на хубавата част от живота. Във всички гадости, които се случват, винаги има и светлина. Ние сме на страната на светлината и това, ако е възможно, го отразяваме в музиката ни. HELLOWEEN са по-щастливи от щастливите. И ако не го разбирате, сте попаднали на грешната група.

От другата страна - А какво ви прави вас щастливи, за да правите хората щастливи?

Andi Deris - В случая от значение е начинът на създаване на композиции. Ако харесваш онова, което правиш, и ако идеите ти, говорейки определено лично за мен, ако моите идеи са по-скоро от светлата страна и съм в подобно настроение, тогава това ще са песните, които ще представя на момчетата. Честно казано, не е имало периоди, в които да съм изцяло в лошо настроение или нещо подобно. Животът ми би станал много негативен, ако винаги съм начумерен. Не бих го понесъл. За това винаги се опитвам да намеря начин, да се измъкна от проклетата дупка на лошото настроение. Мисля, че дори един ден не можеш да изпитваш наслада, когато си в лошо настроение. В крайна сметка дори няма да можеш да се наслаждаваш на живота, ако постоянно си негативен и постоянно търсиш нещо нередно или търсиш нещо, за което да се оплакваш. Опитвам се да стопирам тези неща, защото ме потискат. Това не е животът, който искам да водя. А и определено се отразява на музиката. Искам да съм от позитивната страна. И дори да има мрачна тема, за която бих искал да пиша, винаги се опитвам в нея да отразя светлината в края на тунела. В противен случай не бих могъл да оцелея. Ако нямаше надежда, не бих могъл да слушам собствената си песен. Не е моят начин, ако просто се оплаквам, оплаквам и оплаквам, без никакво решение, без никаква надежда. Не бих написал подобна песен и не работя по този начин.

От другата страна - Много артисти вярват, че великото изкуство се ражда от големите трагедии.

Andi Deris - И да, и не. Виж, краят на света не настъпва с всяка трагедия. Докато най-накрая и това не стане... Тогава никога повече няма да чуем за нищо, ако ме разбираш. Трагедия? Разбира се. Можем да говорим за трагедии, можем да говорим за нещастните моменти, през които всеки преминава. Но не трябва да си позволяваме или да се оставим да се удавим в нещастието, без да си дадем сметка, че рано или късно с времето ще се появи шанс да се надигнем от него. Времето лекува. Но трябва да сме готови да си извадим главата отново над водата. Може би е добра метафора, че когато си под водата, колкото по-близо си до повърхността, толкова по-ярко става. Докато най-накрая не достигнеш повърхността и не поемеш глътка свеж въздух. Но трябва да си позволиш да се издигнеш и да не се боиш постоянно да се връщаш в дълбините. Това е тема, за която понякога е добре да се пише. Но единствено в случаите, когато предлагаш и решение. Като надеждата, че отново ще можеш да си държиш главата над водата. А това е много трудно и зависи от ставащото около нас, какво се случва на теб, каква е трагедията. Наясно съм, че играта не е лесна, но да оставя хората без надежда, не е по моята част. Това не е моето нещо. Дори и темата да е много сериозна, винаги се опитвам да открия, да заложа в текстовете зрънцето надежда. Да заредя дървото, което се носи по морското течение и за което удавникът може да се хване. Нещо много важно за мен. Не казвам, че всички останали го правят погрешно, но за мен това е правилният начин.

От другата страна - Използваш ли точно това настроение в твоите композиции?

Andi Deris - Да, абсолютно! Абсолютно! Имам песни, които са по-сериозни, но в края на краищата, когато прочетеш текстовете, не трябва да се чувстваш толкова нещастен, колкото звучи мелодията. Ако разбереш текстовете, винаги ще откриеш спасителната сламка. Винаги има надежда. Такъв е смисълът на живота. Ако всички се предадем и се откажем, значи спираме да съществуваме. Не можем да мислим само за себе си, защото така не участваме в потока на ежедневието. Но не е и задължително животът да е заедно с обществото. Имам приятел, който напълно се умори от обществото и отиде да живее на остров във Филипините. И е щастлив. Обаждам му се от време на време. Когато е на главния остров, има телефонна връзка или може да си отвори електронната поща и да отговори. И е щастлив. Той си е самодостатъчен, са себе си е, но точно това иска. Така че всичко опира до това, което искаш. Не всеки се нуждае от щастие вътре в обществото. Понякога това е невъзможно, защото понякога обществото е срещу теб. И когато погледнеш навътре в себе си, разбираш, че не се нуждаеш от него и не искаш всичките тези глупости. И се махаш. Има възможности, които можеш да използваш. Приятелят ми не е богат. Живее на остров във Филипините. Всеки го е оставил на мира. Живее сам. Лови риба. Май има малко пари. Всъщност не знам дали са му останали някакви, но казва, че не го е грижа. Така или иначе оцелява. Буквално е съвременният Робинзон Крузо. Много краен пример за това, за което говоря. Искам да обясня, че винаги има изход. Просто трябва да осъзнаеш, че не е нужно да се придържаш към онова, в което се намираш в даден момент. Винаги можеш да си тръгнеш. Изисква се смелост. От друга страна, ако вече си потънал в лошото настроение, ако виждаш самоубийството като единствен изход, какво имаш да губиш? Просто открий живота, който те прави щастлив. И ако не се получи на мястото, на което се намираш, си тръгни и го потърси другаде. Начин, по който самият аз винаги бих постъпвал. Когато вече не бях щастлив в Германия, се преместих в Тенерифе. И съм наясно, че ако вече не съм щастлив и тук, на секундата се махам.  

От другата страна - Как балансираш между желанието си да си щастлив и основният факт, че си част от HELLOWEEN, една от най-важните групи за пауър метъла?

Andi Deris - Поредното влакче на ужасите. Не всичко е цветя и рози. Не всичко се получава съвършено. От друга страна колко ли скучно щеше да бъде, ако беше така? Когато нещо не върви, както се очаква и вече си в следващия град, където концертът е пълен триумф, настроенията се сменят бързо. Последното шоу е било посредствено, не според очакванията ти, което те разочарова, защото, нали, можеше да бъде по-добре. След което следва следващото, което е тотално разбиващо и фантастично. Ето ти моментът на щастието. Моментът да се чувстваш страхотно и да празнуваш. Сега си представи, че всяко шоу е страхотно. Изведнъж животът става скучен. Ако всеки концерт е съвършен, вероятно ще се превърнеш в най-арогантния човек на планетата, защото всичко е перфектно. Което най-вероятно ще те накара да си помислиш, че ти самият си перфектен. Пълни глупости. Щастлив съм, че съм се качил на подобно влакче. Понякога докосваш земята. А това е много важно. Защото те кара да си задаваш въпроси. Какво си направил добре, къде си сгрешил. Опитвай се да се учиш от тези моменти. Бъди скромен. Защото не всеки има прекрасен живот като нашия. Бъди наясно с тези неща. Изкажи благодарност на висшестоящия, на хората около теб. Може би те не водят същия живот, но нищо не ти пречи да им подариш усмивка, която ще направи деня им по-светъл. Просто бъди позитивен със себе си и с всичко около теб. И обратно към темата. Ако не харесваш средата, промени я. Никой не те принуждава да водиш живота, който имаш. Можеш да се сбогуваш с всичко и повярвай ми, така или иначе ще оцелееш. Така че, проблем няма.

От другата страна - Основната причина за това интервю е новият албум на HELLOWEEN „Giants & Monsters“. Гиганти или чудовища сте след толкова години?

Andi Deris - Заглавието на албума е точно по темата, за която говорим. Ние сме гигантите. Всеки чувства в себе си, че може да бъде много повече. Всеки е гигант сам по себе си. Но заради образованието, заради социалната среда, политиците, не си способен или не ти е позволено всъщност да бъдеш, онзи, който чувстваш, че би могъл да си. От вътре всички сме гиганти. И всички сме държани под контрол. А кои са чудовищата? Всеки има в съзнанието си едно малко чудовище, което непрекъснато му опява, че не може да свърши едно или друго, че не би трябвало да го прави, че не е позволено и е грешно. Мрън, мрън, мрън… А големите чудовища отвън ги знаем всички. Всеки се сблъсква с чудовища, истински хора, които винаги са срещу теб, не те харесват, дори те мразят и правят всичко възможно, за да те съборят, да те смачкат и наранят. Срещу тези чудовища се борим. Вътрешните и тези истинските отвън. Животът е такъв. Но съм напълно сигурен, че сме много повече и бихме могли да бъдем много повече, ако цялата система всъщност ни позволяваше да бъдем много повече. Имаме точните примери с учените, които са направили велики изобретения, но с десетилетия са били възпрепятствани, просто защото други са искали да печелят пари. Нека поговорим за Тесла. Неговият начин за създаване на електричеството е бил много по-добър от този на… Как му беше името на онзи глупак… Тесла е бил възпрепятстван, въпреки по-добрият начин, който е изобретил. Проблемът е произтичал от там, че е нямало как неговата система да бъде измерена. А като не можеш да измериш нещо, не можеш да искаш пари за него. За това е бил възпрепятстван. И той е само един от най-великите примери. И е пример за това как ние като човешки същества и като общество сме потискани. На нас не ни е позволено да бъдем гиганти. Дори и да имаш най-великата идея на света, най-вероятно ще те отстранят или ще те накарат да замълчиш, или ще те подкупят с няколко милиона долара. Защото други виждат заплаха в теб за бизнеса си за милиони. Колко често сме чували тази история? Но този разговор може да продължи още час, за това на следващия въпрос.

От другата страна - Как би обобщил чудовищата тогава?

Andi Deris - Чудовища са всички онези, които не искат да продължиш напред. Да успееш. Твоите вътрешни чудовища, малките чудовища, малките гласове в главата ти и истинските момчета отвън, които те виждат като заплаха или ти завиждат, които не биха искали да те видят успешен. Това може да е твоят съсед, защото си си купил нова кола например. Защо имаш нова кола? Той няма нова кола. Всички тези глупости.

От другата страна - Как се справяш с тези неща като вокалист на HELLOWEEN вече 30 години?

Andi Deris - Просто правя това, което обичам. Днес съм още по-щастлив, защото Michael се завърна в бандата и вече не ми се налага да пея тези взискателни песни, записани от него. Ако ми се прииска, се присъединявам. Но това вече не лежи само на моите плещи. Страхотно е да споделя отговорността. И обратно. Michael може да пее заедно с мен моите песни. Той харесва „Why“ и „Forever And One“. Предложих му да се присъедини към мен и да ги изпеем заедно. Получава се красиво. Това е начинът да вървим напред. Когато се появят проблеми, се подкрепяме. Когато не се почувствам добре, го питам дали не може да изпълни повече песни. Или когато той не е добре, аз мога да изпея повече композиции. Това снема голяма част от напрежението от раменете на водещите вокалисти. По-млади няма да ставаме. За това и е важно, когато говорим за концерти от порядъка на два часа и половина, три. За един певец шоу с подобна продължителност е почти невъзможно. На за двама вокалисти и половина, не трябва да забравяме Kai Hansen, е нещо, което можем да правим поне още десет години без да се страхуваме, че ще си загубим гласовете. Вероятно няма да се случи скоро, т.к. не е необходимо да пеем толкова, колкото би трябвало, ако сме единствените вокалисти в дадена група. Начинът ни на работа ми доставя голямо удоволствие, на Michael също. Смятам, че и за китаристите историята е подобна. Ако някой от тях има проблем или е болен и не може да свири, шоуто продължава, защото имаме още двама китаристи. Weikiи Kai са заклети пушачи. Те постоянно дърпат по една цигара. Пушат верижно, един след друг. Един концерт от час и половина е голямо изпитание за тях, защото трябва да издържат без цигарен дим. Но ние имаме трима китаристи. Понякога Weiki дава знак, че излиза за пет минути. Пуши една цигара и се връща на сцената. Дали това е добре? Даже е страхотно. Kiske и Hansen не се върнаха по-рано в HELLOWEEN, защото имаха техните проблеми. Weiki имаше пробем с Michael Kiske, Weiki имаше проблем с Kai Hansen в миналото. Все пак и Kai има успешна група като GAMMA RAY. Не мисля, че иска напълно да се откаже от нея заради HELLOWEEN. Би било грешка, ако го направи. Харесвам момчетата, които са в GAMMA RAY. Направихме две турнета с тях. И мога да разбера, че всъщност няма как да каже на приятелите си, че остават без група и без работа, защото е решил да се върне в HELLOWEEN. Той продължава да работи с GAMMA RAY. И смятам, че точно така би трябвало да бъде. Не изритвай приятелите си, само защото има още една група от която си част.

От другата страна - В коя песен е душата на HELLOWEEN?

Andi Deris - Уау… „Eagle Fly Free“. В тази песен има всичко. Има спийд метъл, какъвто имаме в много други песни, но в същото време съдържа тази романтична позитивна мелодия. И тя ще остане, дори ако махнете двойните каси. Дори и да направите балада от нея, пак ще си остане красива песен. Тя показва всичко, което е HELLOWEEN. Това е скоростта, това е мелодията, чувствата, които изпитваш. Винаги съм смятал, че е чудо, когато имаш романтични чувства в спийд метъл химн. Красиво е. Красива песен. Слагаш спийд метъл под нея и получаваш типичната рецепта за HELLOWEEN. Така че „Eagle Fly Free“ би била примерът, който показва всичко. Показва какво представлява групата и какво ѝ е позволено да прави в своя стил. Така че има шанс тази песен да се превърне дори в балада, защото сама по себе си „Eagle Fly Free“ е балада с двойни каси под нея. Винаги съм намирал това решението на Waiki, когато е написал тази песен, за гениално. Знам, че Waiki е милостив и добър по душа, пада си по мелодиите и баладите. Определено „Eagle Fly Free“ е гениална песен.

От другата страна - Когато решихте Michael и Kai да се върнат в HELLOWEEN, говорихте ли да направите същото, и с Roland Grapow, и Uli Kusch?

Andi Deris - Не, защото искахме седемте основни единици. На първо място не искахме да разрушим групата. Петимата, които бяхме, не искахме да изгубим бандата, защото се разбирахме чудесно през години. Всъщност успяхме да постигнем дори по-добри позиции в класациите, както във времената на албума „Keeper of the Seven Keys“. Бяхме напълно уверени, че ние петимата можем да продължим, ако нещата се объркат със завръщането на Michael и Kai. Планът беше да завършим турнето „Pumpkins United“ и ако не се разбирахме с тях двамата, щяхме да продължим петимата, които преди това бяхме в HELLOWEEN. Т.е. за Roland и Uli нямаше място. За щастие ние седмината все още се разбираме добре. Досега няма удари в лицето, няма ритници в стомаха. Както направиха VAN HALEN на първото им съвместно шоу със Sammy Hagar и Diamond Dave. Никога няма да го забравя. Бях толкова щастлив да видя любимите ми певци заедно на една сцена. Мислех си, че е брилянтно решение. След което двамата се сритаха на сцената и се издъниха на живо пред публиката. И това беше всичко. Не можех да повярвам.

От другата страна - Би ли посочил един албум на HELLOWEEN, който цениш, защото е изключително изтънчен и в същото време е напълно нерафиниран?

Andi Deris - Трудно, трудно, трудно… Не знам. Може би „The Dark Ride“. От друга страна на него му отне повече време. Останалите албуми ставаха златни в рамките на три месеца. А на него му трябваше повече от година. Той беше оценен, както трябва, но отне повече време. Просто защото имаше промяна в стила. Той беше повече в тази американска посока, в която ни беше казано да работим. Това беше първият и последният път, в който слушахме какво ни казват звукозаписните компании. Самият албум също беше успешен. Но закъсня и трябваше да наваксва така да се изразя. Песен като „If I Could Fly“ беше много важна за групата. Защото е сигурно, че ще ти бъде простено, ако изведнъж в албум, който е по-скоро ню метъл, гръндж, се появи подобно парче. Има песни, които не можеш да промениш и те са малко. Имат определен аранжимент и блестят чрез него. Ако промениш аранжимента, песента губи. „If I Could Fly“ е точно такава композиция. Ако я бяхме усложнили прекалено, което понякога обичаме да правим в HELLOWEEN, като добавяме втори и трети глас и стакато, което се получава страхотно, нямаше да се получи. С „If I Could Fly“ по някаква причина не стана. Оставихме я в оригиналния аранжимент. Което беше малко опасно, защото вероятно, ако беше по-малко от страхотна, хората щяха да я намразят. Но тя беше страхотна песен и е страхотна песен. Хората се научиха да я обичат. И аз съм честно казано супер благодарен, че имаме шанса да тръгнем в тази посока, ако пожелаем. Без да ни наричат предатели на собствения си стил. Подобно нещо може да се случи. Говоря за себе си, а се смятам за много консервативен. Ако любимата ми група изведнъж измисли нещо нестандартно, определено трябва да е много добро. В противен случай ще ги намразя за това. Но иначе „The Dark Ride“ вероятно е един от тези албуми, за които попита.

От другата страна - И последен въпрос – има ли нещо, с което се гордееш през годините и е било резултат на голяма промяна за теб?

Andi Deris - Нещо, което съм променил през годините и с което се гордея? Може би с това, че съм по-малко агресивен в думите. Не говоря за физическа агресия, а за вербалната, за настроенията. Преди бях типичния Лъв. Поглъщах всякакви гадости и ги задържах в себе си, не реагирах на онова, което чувах и слушах, докато не експлодирам. Нещо над което работих и мисля, че успях да преодолея. Станах по-спокоен и вече реагирам горе-долу директно на нещо, което ми се струва негативно. Вече не задържам нищо в себе си до фаза на експлозия. Готов съм да започна разговор от самото начало, преди всичко да експлодира. Трудно е, трудно е за един Лъв, много е трудно, но се получава. Мисля, че Michael ми помогна много за това. Той е от онези хора, които винаги имат търпението да седнат и да говорят за проблема. Винаги съм пренебрегвал подобен подход. Махам с ръка и заявявам, че не ми се говори за тези глупости. А веднъжMichael ми каза: „Виж, не виждаш ли, че ако не говориш за проблема, той продължава да те мъчи там някъде в съзнанието ти. Носи ти лошо настроение. Искаш или не, постоянно мислиш за него. Ако седнеш и поговориш за проблема десет, двадесет минути, може да отнеме и половин час, което на теб не ти харесва да правиш, но след това се чувстваш облекчен, освобождаваш напрежението, то изчезва и можеш да бъдеш отново щастлив.“. И е напълно прав. В повечето случаи, в 99% от случаите той е абсолютно прав. Остава единият процент, в който той не е прав и това е, когато срещу себе си имаш истински гадняри. Примерно такива, които не са склонни да отстъпят и сантиметър. С тях този подход не работи. Тогава влизам в стария си образ и започвам с ругатните и заплахите. Когато става въпрос за групата, нещата се получават много добре, защото в нея няма гадове. Всички се харесваме. Това е сигурно. Ако харесваш някого, така или иначе си готов да седнеш и да опиташ. Защото харесваш този човек. Може би има нещо погрешно в позицията ти, изречени са думи, когато не е трябвало, каквото и да е. И когато говориш, намираш изход. Разбираш, че си възприел думите погрешно и в тях не е вложен смисълът, който си си мислел. Той ги е възприел погрешно или аз, защото Лъвовете са много горди идиоти. Доста често някой казва нещо, шегувайки се, но го приемаш по грешния канал и проблемът е готов. Веднага започваш да си мислиш, че някой ти е ядосан или иска да те засегне. Та, това е нещо, което се научих да правя и се гордея, че съм го постигнал. Но задължително трябва да спомена, че Michael ми беше от голяма помощ. През годините имахме толкова много разговори, добри дискусии, за философията, за живота и всичко останало. Той е човекът и има много какво да каже. И ако слушаш, от него можеш да научиш много. Така че, да, гордея се с постигнатото.