Димитър Събев: У нас бедните плащат на богатите

В България имаме нужда от въвеждането на диференцирано данъчно облагане. Само така регионите и областите далеч от София ще могат да усетят икономическия растеж. Това коментира за Радио Варна Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания при БАН по повод идеята, заложена в проектобюджета за 2026 г. за увеличаване на данъчно - осигурителната тежест.

От това, което виждаме към момента, се залага на добре познатата от времето на социализма уравниловка - осигуровките се вдигат за всички с 2% еднакво. Подобно увеличение обаче ще се отрази по различен начин на тези, които са в София и примерно в Източна България, защото дивергенцията между София и останалата част на страната не само не се преодолява, а се задълбочава, каза Събев.

Ако погледнем картата на разпределение на БВП (Брутния вътрешен продукт), ще видим как София грее в тъмносиньо с доход около средния и над средния европейски, докато останалата част е оцветена в светлосиньо с изоставане на доходите. И тук се опира до прогресивността в облагането.

Прогресивността (идеи за връщане на прогресивното подоходно облагане, което беше отменено през 2008 г.и заменено от плоския данък - бел.а.) не означава само богатите хора да плащат повече, а богатите региони също да плащат повече. В България обаче няма диференцирана ставка, която да позволи на по-уязвимите като доходи хора и региони да могат да си поемат глътка въздух и затова на практика се оказва, че с уравнивиловката бедните плащат на богатите. Това е силно нежелателно предвид високото неравенство в България, категоричен е Дмитър Събев.

Подобен подход не е характерен за държавите в ЕС. Там е свойствено именно прогресивното облагане. 

Ние като общество не виждаме мерки с чисто икономическа логика. Ние виждаме как българските политици се занимават с партизанщина, с партийно противоборство и боричкане, каза Събев. 

По думите му, българският данък не е плосък, защото заради наличието на максимален осигурителен доход, хората с ниски и средни доходи (до 4 130 лв. до края на настоящата 2025 г. и идеите за повишаването му с около 400 в бюджета за 2026 г.), реално са натоварени с 22.8% данъчно-осигурителна тежест. В същото време хората с доход над този праг от 4 130 лв. плащат 15%. Тази разлика от 7 на сто е в полза на богатите и това хората го виждат и го усещат, поясни Димитър Събев. 

Икономистът смята още, че държавните служители у нас трябва да си плащат осигурителните вноски. Трябва обаче да кажем, че държавните служители са много важна част от електората и никоя партия във властта не иска да загуби десетки и стотици хиляди гласове на избори, посочи още Събев. 

Сегашната данъчно-осигурителна система у нас е въведена през 2007/2008 г., и се базира на теория и практики от началото на 21-ви век. Вече се смени едно поколение, данъчната ни система се нуждае от промени и дискусия.

Има положителна връзка между по-високите данъци и качеството на живота, т.нар. "крива на щастието", каза икономистът. Това означава, че по-високите данъци водят до по-добри публични услуги и сигурност и в крайна сметка хората са по-щастливи. Най-ниските данъци в света са в Нигерия - 5% от БВП, искаме ли обаче да сме като Нигерия по отношение на сигурността, пита реторично Димитър Събев.