Ще остание ли на вода корабът- музей "Радецки"

    Малко история: Плаващият музей "Радецки" е открит в чест на 90-тата годишнина от гибелта на Христо Ботев. Ремонтът на плавателния съд е извършен с помощта на 1 200 000 български деца. Първият човек, подел кампанията по въстановяването му тогава, е журналистката Лиляна Лозанова. Тя открива на 6 ноември 1964 година текуща сметка със сумата от 2.50 лева. По тази сметка в следващите години всяко едно училище внася своя дан. Такава кампания тече и в момента- сега в основата на идеята са деца и младежи от Козлодуй. Официално разрешение за кампанията министърът на културата Вежди Рашидов дава през декември миналата година. Но в последните седмици министър Рашидов смени позицията си като заяви, че "Рацецки" е изживял своя живот, и не би искал корабът да последва лошия пример на "Илинден", който потъна в Охридското езеро с 15 души на борда. Лиляна Рашкова- сътрудник на РАДИО ВИДИН в Козлодуй, се срещна с младите хора, които настояват за лична среща с министър Рашидов и твърдо застават зад думите си, че няма да се откажат да продължат живота на единствения плаващ музей на България.
    Днес корабът- музей не е в добро техническото състояние, разказва неговият капитан Божин Божинов. Той припомня, че сегашният кораб е построен през 1952 година в Унгария като влекач. Преустроен е по-късно като реплика на оригиналния "Радецки", който още през 1924 година е нарязан за скрап. За да се види какво е реалното състояние на кораба, той трябва да се закара в Русе и да се вдигне на док. Само така ще може да се даде оценка за техническото му състояние- категоричен е капитан Божинов. Дори "Радецки" да остане само на пристан, пак трябва да мине на много сериозен основен ремонт и да се поддържа постоянно. Световната практика изисква всеки пътнически кораб даминава такъв преглед през 5 години. Капитан Божинов казва, че "Радецки" ще си остане със статут музей, докато не бъдат осигурени необходимите средства за неговия ремонт.
    В инвентарната книга на завод "Обуда", където през 1851 година е построен "Радецки", се съдържат всички технически данни за парахода, който е предназначен за пътувания по целия район на река Дунав. Скорост срещу течението- 8 км/час, по течението- 12 км/час, с пределен брой пътници- 300 души. Корабът е дълъг 57.40 метра и широк 17.50 метра. На 1-ви май 1966 година корабът е даден за заводски изпитания. Тържественото му посрещане на козлодуйския бряг става на 30 май същата година. След откриването корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща. Заминава на 26 август със 126 деца на борда си и в 17 часа на 4 септември пристига във Виена. Датата 15 март 1973 година е фатална за "Радецки"- след силен снеговалеж и небрежност на екипажа, корабът потъва в Русенския лиман. На помощ пристига специализирана група от Измайл, бившия СССР. Взети са необходимите мерки и "Радецки" изплува на повърхността. Със заповед на министерството на транспорта е назначена 6 членна комисия от специалисти, която да изясни състоянието на парахода и неговата бъдеща работа. Изводът на комисията е, че едва след основен ремонт "Радецки" ще може да се експлоатира адекватно. През 1982 година възникват нови проблеми и през 1993 година на "Радецки" са монтирани дизелови двигатели.
    За да бъде на вода днес, дори и само като стациониран на пристан музей, корабът "Радецки" отново трябва да мине на много сериозен основен ремонт и да се поддържа постоянно, смятат специалистите. А според директора на националния исторически музей Божидар Димитров, вместо да се влагат средства в ремонт на стария кораб, икономически по-изгодно за държавата и по-сигурно за пътниците е да се построи нов "Радецки".