Споменът за 2012 година- болка с многоточие...

Делят ни часове до новата 2013 година. Предполагам, всички ще се съгласите с мен- тежка беше отиващата си 2012. Къде е пределът на българина, това се питаме неизмено през последните 365 дни....

2012-та започна някак с надежда, онази кротка и тиха светлина, че може би този път нещата ще се обърнат и ще тръгнат напред. Пътят не се обърна, надеждата ... и тя май не остана... И на мен ми се иска да я опиша в цвят и емоции, но истината е, че беше сива и бездушна, глуха за хората. Като онзи египетски свинкс, който просто си седи и гледа с каменно спокойствие случващото се. Бедността вече не тежи, тя разяжда човека. Убива човешкото, мечтите, желанието да си жив. Страшно трудно е да останеш себе си, когато не книгите!!!, хлябът е лукс... Когато не знаеш как ще се събудиш...

Имаме магистрали, но нямаме мечти. Имаме Здравна каса, но нямаме здравеопазване. Имаме социално министерство, но нямаме подкрепяща социална политика. "Краят на света" минал през България и възкликанал: "Ха, ами че аз вече съм бил тук!" ... Все още се шегуваме- май това е единственото, което е неизкоренимо у българите. Но... Знаете ли, че наричат хората, ровещи в кофите, "танкисти"!...

Факт е, че вицовете се увеличават лавинообразно. Според социолозите това е най-верният показател, че нещо не е както трябва- в живота ни, в усещането за свобода, в целеполагането и ценностите ни. Не мислете, че съм песимист- не, напротив. Обикновено не свалям розовите очила. Но сега и през тях виждям черно-бяло.

 

За нашия любим Северозапад- какво ново да ви кажа? Няма какво. По-често влизахме в устата на политиците, засвидетелствано ни бе, че ни помнят!!!... Това трябва ли да ни прави щастливи, че и благодарни?... Не сме улични псета, които да се радват, ако някой случаен минувач ги е погалил. Не ни трябва да ни галят! Хубави лакардии и ние можем да си редим.

Жизнени сме- като пирей и троскот! Оцеляваме ВЪПРЕКИ... Но не сме плевели. Хора сме- отрудени и заслужаващи достоен живот. Много ли искаме?!...

И както винаги, когато си мислим, че мракът е непреодолим, се случва и нещо хубаво! Освен мизерията, политическите чистки, безобразията на властимащите, преди дни аз получих своя Коледен подарък. Две дечица намериха приемни семейства в Берковица. Бедни семейства с богати сърца. Две малки човечета вече имат истински дом за празниците и следващите години. Има и други такива малки Коледни приказки в цяла България. Те са написани от обикновени хора- като мен и вас. И тези приказки ми дават сили да продължа. Защото и следващата година няма да е по-лека. Няма да ви подарявам илюзии. Не мога, а и не искам, защото вие заслужавате честност, уважение и истина.

Търсете истината, уважаеми слушатели! От нея боли, но без нея сме никои! Останете човеци! И честити дни!