Венчо Черчеланов: "В Раброво часовникът е спрял някъде през 18 век"

Кметството в с. Раброво

Село Раброво се намира в община Бойница, в пограничния със Сърбия район. Това е и най-голямото село в общината. Първото писмено свидетелство за съществуването на населеното място е Съкратеният регистър на Видинския санджак от 1454- 1455 г., където селото фигурира под името Храброва.

На фона на обезлюдените в близост села, като Каниц, Шипикова махала, Халовски колиби, в Раброво живеят към 400 души. Заради липсата на редовна транспортна връзка с общинския център Бойница и съседната община Кула, местните искат селото им да премине към община Видин.

"Миналата година на общоселско събрание се избра инициативен комитет, събраха подписка, мотивирано писмо написаха до мен като кмет и аз внесох искането до

общинските съвети на Видин и Бойница. За Кула и Бойница имаме два пъти седмично транспортна връзка, а за областния център е всеки ден. Във Видин на нашето искане категорично не ни отказаха, но и не гласуваха да ни приемат, под предтекст, че били допуснати технически грешки в подписката"- каза в рубриката "Добро утро, кмете!" в "Посоките на делника" кметът на селото Венчо Черчеланов.

Населението на Раброво бавно се топи. В далечното минало тук е имало болница, в която са проплакали много деца. От някогашните 3000 души, по последния избирателен списък за референдума- са останали едва 380 човека.

"Това е трагично. Измират старите хора, а попълнения няма. Добре, че запазихме училището си, което е със статут на защитено, та покрай него се задържаха някои млади семейства. Тук учат двайсетина местни деца, другите до около петдесет се извозват от съседни села и от Видин. Запазихме действаща и детската ни градина, която се посещава от петнайсет деца. В селото действа и социален патронаж, който обслужва възрастните хора. Социалната трапезария дава храна на шейсет души, на някои хора разнасят само хляб. Дванайсет души са назначени по социалните програми за заетост, но те са до 1-ви април, след това не се знае..."- разказа Венчо Черчеланов.

Иначе, за ремонтни дейности пари трудно се отпускат, но очакват от бюджета на Общината около 4000 лв. за ремонт на сградата на кметството, очаква се и сериозен ремонт на някои улици за 800 000 лв.

Според кмета на селото тенденцията за обезлюдяване на пограничните райони ще продължи с още по-засилени темпове. В съседното село Шипикова махала живее само едно семейство, а оттатък границата- в Сърбия, тяхното Шипиково е с население 500 души. Погрешните реформи в земеделието и обработката на земята от монополисти ще доведат населените места по границата до изчезване- убеден е кметът.

"Имам чувството, че за нас часовникът е спрял някъде през 18 век, едно затишие...Жестока ще бъде картината. Ако с този темп се развиват нещата в Раброво, след 5-6 години тук ще останат не повече от сто и петдесет души. Ако не се променят законите, за да се защити частната собственост, ще дойдат чужди хора, ще завладеят земята, за която не ги боли така, както нас. Разковничето е да се стимулира съществуването на дребните земеделски производители."

Клуб на пенсионера с. Раброво

Освен в кметството, на гости се отбихме и в местния пенсионерски клуб, изпълняващ и функциите на смесен магазин по неволя.

"Клубът работи, въпреки че не се поддържа от Община Бойница- правим си празниците, посрещаме пенсионери всеки ден- шах, табла. Това е"- разказа Симеон Борисов, председател на клуба.

"В момента сме около 80 души пенсионери. Занимавам се с тази дейност без заплата. Принудихме се да регистрираме клуба за търговска дейност имаме и касов апарат. Продаваме разнообразни стоки, за да може поне разходите за ток и вода да покрием. За мен удоволствието е, че хората ме подкрепят"- обясни Цеца Делова, отговорник на пенсионерския клуб.

Местните жители, предимно в пенсионна възраст, живеят скромно. А на самотните стари хора от кметството помагат както могат.

Баба Павлина

"Пенсията не стига. 160 лв.- за кое по-напред. Ето, с две тояги съм, но садя по малко в градинката, трябва да се яде. Нямам си никого, ако викна кмета- ми помага човекът. Мъка, ама няма накъде..." - разказа 91- годишната баба Павлина.

Невена е сред малкото млади, останали на село. Отглежда двете си малки момиченца Силвия и Виктория в Раброво, но се оплаква, че й е малко скучно.

"Въздухът е по-чист, отколкото в града, по-спокойно е. Но, ако имам възможност, бих се преместила в града"- казва младата майка.