Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гръмоуловител и процеп в ограда дават идеите за радиото и телевизията

Днес отбелязваме Деня на радиото и телевизията. 7 май 1895 година се счита за рожденна дата на радиото. Тогава руският учен Александър Попов демонстрира за първи път изобретения от него уред за приемане на информация по електрически път на големи разстояния без проводник. През 1899 г. включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. По-късно прави и първата радиовръзка с практическо значение.

В България този ден се отбелязва от 1945 г. като Ден на радиото, а от 1968 г.- като Ден на радиото и телевизията. Инженер Иван Трифонов- ръководител смяна към Радиорелейна телевизионна станция в Белоградчик разказа пред сътрудника ни Иванка Петрова повече за изобретението на руския учен:

© Снимка: bnr.bg

"На 7 май 1895 година проф. Попов демонстрира на заседание на руското физико-химическо дружество един нов прибор, който той е измислил и е нарекъл гръмоуловител. В залата са събрани 100-150 души, които чакали да видят неговото изобретение. От тях 7-8 професори успяват да разберат това, което е направил. А това е бил един много хитроумен уред, който регистрира гръмотевици на разстояние до 20 версти. Верста е единица за дължина в Русия по онова време (около 1000 метра- бел. ред.). Уредът регистрира гръмотевиците с чукче, едни стърготинки се разместват и звънче звъни. Според мен повечето от присъстващите са приели, че практическото приложение на изобретението ще бъде за известяване на идващи бури- да се приберат децата, прането..."


Идеята на руския учен била обаче малко по-различни от масовото възприятие.

"Това е гръмоуловител", казал Попов пред събралите се и продължил: "Аз успявам да регистрирам гръмотевици на определено разстояние. Но ако има нов уред, който изкуствено да предизвика тези гръмотевици и сигнали оттам, тогава това което съм направил може да се използва за съобщения." Това всъщност е гениалността на откритието, която едва ли и Попов тогава е осъзнавал", допълва инж. Трифонов.

© Снимка: Уикипедия

Идеята за телевизията се ражда дори по-рано от тази за радиото. Тя е на Паул Нипков от 80-те години на 19 век.

"Представете си една ограда от дъски. Между тях има цепнатина. Ако погледнеш през нея ще видиш само част от двора. Но ако се затичаш и навсякъде има такива процепи, ще видиш целия двор. Това е идеята за механична телевизия. Идеята е много простичка и гениална, но не е могла да се развие тогава, защото е изисквала сложни синхронизации. За да се развие радиото и телевизията, дължим много на откривателя на триелектронната лампа Ли де Форест."

Дългогодишният служител в Радиорелейната станция в Белоградчик разказа и за съвременния процес на цифровизация на телевизионните програми.

"От 1 март тази година започнахме да излъчваме цифрова телевизия. Това се наложи, защото ефирът, в който се излъчват телевизионните програми, е една ограничена стойност. И ако искаш да излъчваш повече, трябва да ги компресираш, т.е. да ги събереш на едно място повече програми. Руският професор Котелников е дал идеята как да се обработи аналоговия сигнал, за да стане цифров", допълни още инж. Иван Трифонов.
По публикацията работи: Пламен Коцев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42

Грамотността днес - знания, умения и способности

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни.  Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..

публикувано на 16.09.24 в 15:24

Полетковци- поредното изчезващо село в Северозапада

Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула.  Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..

публикувано на 13.09.24 в 17:05
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45