По стъпките на Ботев

Тази година се отбелязват 137 години от подвига на Христо Ботев и неговите четници във Врачанския Балкан. Отново поклонници на този велик българин изминават пътя от козлодуйския бряг до лобното място на войводата в 67-ото издание на националния поход "По стъпките на Ботевата чета". Идеята се разраства през годините, като все повече желаещи се включват в нея. Трасето е дълго 120 километра, а този маршрут е определен непосредствено след Освобождението през 1878 г. от поборници и общественици, които полагат първите дървени паметници по пътя на Ботевата чета. 876 поклонници на Христо Ботев вървят тази година по пътя от козлодуйския бряг до Врачанския балкан в 67-ото издание на националния поход "По стъпките на Ботевата чета". Повече за историята на похода разказа сътрудникът ни във Враца Жоро Александров.

Началото на тази проява е поставено през 1947 г., когато 17 ентусиасти правят първия подобен преход и поставят началото на най-родолюбивата проява в българското туристическо движение. Идеята се разраства през годините, а все повече желаещи се включват в нея. Рекордът е поставен през 1976 г., когато според официалните протоколи в събитието са участвали 8 600 походници. Това е близо 10 пъти повече от сегашните участници. Подобно и на настоящите смелчаци, и онези в миналото, са били изпращани по най-тържествен начин от централния площад във Враца, като началото на похода обикновено е съвпадал с "Ботевите дни" в града под Околчица.

Любопитна е съдбата на трасето, по което ще минат походниците от козлодуйския бряг до Околчица. Тъй като то криволичи, защото следва истинския маршрут, по който е минала Ботевата чета, трасето е дълго 120 километра. Този маршрут е определен непосредствено след Освобождението през 1878 г. от поборници и общественици, които полагат първите дървени паметници по пътя до Ботевата Голгота. По-късно паметните знаци са сменени с каменни.

През 1901 г. комисия, в която участват Ботеви четници, съставя първия протокол за сраженията на смелчаците във Врачанския балкан. В чест на четвъртвековния юбилей от сраженията е поставен паметен камък, който е в основата на днешния монумент. През 1936 г. Ботевският комитет решава да издигне паметник на връх Околчица, като приема проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски- тяхното предложение е осмоконечен кръст, който е висок 28 метра. Строителството му завършва през 1939 г. Политическите промени в България сменят кръста със звезда, която престоява на паметника от 1947 до 1991 г., когато е свалена. Монументът приема автентичния си вид- с опълченски кръст.

Постепенно назрява идеята за очертаване на пътя на Ботевата чета с дървета. През 1946 г. трима изследователи на делото на Войводата- Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков определят върху терена бойния път на четата. Три години по-късно, през 1949 г. този маршрут е маркиран с 53 указателни камъка и 6 плочи, а през 1954 г. започва и очертаването му с дървесна растителност. Официалното изграждане на алеята, която е позната вече като мемориален комплекс "Ботев път", започва на 27 май 1958 г.- т.е. преди 55 години. Пътят на Ботевата чета е определен от комисия през 1899 г. 14 лета по-рано или през 1885 г. на Милин камък започват първите чествания, посветени на гибелта на Христо Ботев и неговата чета. Първият Ботевски организационен комитет с председател кмета на Враца Иванчо Цветков, разработва устав на ежегодните чествания.

Тази сутрин, малко след 9 часа, участниците в 67- ия поред национален поход "По стъпките на Ботевата чета" се придвижваха към село Баница, което е на 20 км северно от Враца. Това каза в пряко включване в "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН Георги Петков, председател на туристическо дружество "Веслец" и ръководител на похода:

"Походниците ще бъдат спрени край село Баница при паметника на Сава Катрафилов. Там ще проведем малко тържество и програма от великотърновската организация, за да посветим тази програма на Сава Катрафилов. След това походът ще влезе в 13 часа в бивака, където ще почиваме. Довечера ще имаме Ботева вечер." Тази година, за разлика от миналата, походниците са с около 60 души повече, каза още Георги Петков. Най-голяма е групата на Враца- 200 човека. След нея е групата на Крумовград- 45 души, от Айтос са също 45 участници, 50- от Велико Търново и още много малки групи от цялата страна. 20 са походниците от Видин. А относно времето, Петков е категоричен, че има споразумение между владиците във Видин и Враца:

"Ние засега вървим пред дъжда. Времето е слънчево, но има лек бриз, който ни охлажда. Организацията е прекрасна. Децата вървят много хубаво." Националният поход приключва на връх Околчица на 1 юни, а ще бъде закрит в 8:30 часа на 2 юни с награждаване на най-добрите участници в спортно-туристическите игри.

По време на Ботевите дни режисьорът и оператор от Мездра Искрен Красимиров ще представи новия си художествено-документален филм "Ботев: От Голгота към Свобода". Главни участници са шестима ученици от СОУ "Христо Ботев"- толкова, колкото са били и първите походници по стъпките на Ботевата чета. В ролята на техен учител по история е Александър Владимиров, който е от школата на Георги Врабчев. Във филма четниците тръгват не от Козлодуй към Околчица, а по обратния път- от Балкана към кораба "Радецки", като търсят отговор на въпроса: "Можеше ли Ботев да бъде спасен?"

"Идеята на филма е интересна и иноваторска. Шестима ученици правят една реплика, римейк на първия поход "По стъпките на Ботевата чета" и заедно с младия си учител, като едни пилигрими, минават по стъпките на четта, но обратно от Балкана към Козлодуй. И търсят отговора на въпроса дали Ботев е можел да бъде спасен и какво е причинило неговата гибел", разказа пред Жоро Александров режисьорът Искрен Красимиров.

"Целта на филма беше всеки да открие своя Ботев и го открихме до някаква степен. Научихме нови неща за него, които досега не сме знаели. ... Моят Ботев е един изключително велик човек, непреклонен пред нищо", казаха едни от участниците в лентата- Ерик и Николай.

Премиерата на филма ще бъде утре, в 18:30 часа в кино "Метропол" във Враца, в сградата на общинската управа.