Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ретро поздрави за Коледа

Снимка: РАДИО ВИДИН

Отново е Рождество Христово, отново очакваме да завалят поздравителните смс-и, а страницата ни във Фейсбук да се напълни с пожелания на познати и непознати. Това се случва днес, благодарение на мобилността, а как преди години хората са си честитили най-светлите празници в годината? Случвало ли ви се е да чуете, че ние българите, когато сме на трапезата, обичаме да говорим за работа и обратно? Е, няма да изневерим на традицията.

© Снимка: Лилия Луканова Личен архив

На празника ви срещаме с Лиляна Луканова, която е отдала целия си трудов живот на професията "телефонист". Днес тази професия не съществува. На някого дори може и да се стори смешна, предвид технологиите за комуникация, с които човечеството разполага. Лиляна Луканова вече 26 години е пенсионерка, но животът и е минал във видинската поща, сред женски колектив с повече от 45 телефонистки.

"Бяхме страшен колектив. Там ми е минал животът. Изкарвахме нощна, дневна и редовна смяна. Нон стоп се говореше по телефона. Работехме ръчно с кабели и щепсели в старата поща- '61, '62 година, а там имаше 900 телефонни линии. Бяхме по 5 телефонистки на смяна и когато гледах на другите номератора и разбирах кога имат двойно съобщение. Когато се работеше под напрежение, с хиляди разговори, се случваше някоя колежка да обърка жаковете и да сбърка разговора, а аз веднага я поправях. Тогава беше много трудно и много бавно"- разказва за този период от живота си Лили.

През 1967 година отваря врати новата поща във Видин, която е по-модерна и по-добре оборудвана. По-късно работата става автоматична, но продължават да пристигат телефонни поръчки. Коледните празници обезателно се честитят по телефона, казва баба Лили:

"Предимно по телефона си честитяхме Коледа и Нова година. Получавахме и поръчки за разговори за цялата страна. Имаше светкавични, бързи и обикновени. Светкавичната поръчка трябваше да се изпълни за 10 минути, но за сметка на това се плащаше тройно. За обикновена телефонна поръчка чакаш около един час."

Лиляна Луканова дълги години, освен като телефонистка, работи и като отличен шивач, а от видинското "Кале" чак до София и Варна звънят различни хора за поръчки на нови поли и костюми или поправка на стари. Както си говорехме за работа, телефони, житейски уроци, разговорът премина в една празнична и по-вкусна тема, а именно какво готвим в деня на Рождество Христово. Това, което най-често приготвя за трапезата Лиляна Луканова са гнетени чушки или новогодишни сарми. Баба Лили не се оплаква от живота, с радост си спомня за младостта, има големи деца и внуци, които изпраща и посреща, но продължава да практикува професията по мобилен телефон, като всички хора в 21 век.

Освен по телефона, в доброто старо време празничните приветствия и пожелания получавахме и върху картички- от хартия. Каква е историята на поздравителните картички и каква е била естетиката на празничните поздравления в миналото, попитахме колекционерът на картички и любителят на антикварни вещи от Враца Борис Врачовски. С него ни среща кореспондентът на БНР в града Ива Антонова. Деца и възрастни от града под Околчица отговарят и на въпроса дали пожеланията на хартия вечеж са отживелица.

Няколко коледни и новогодишни картички се пазят и в музея във Видин. Най-старата е от 1906 година. Картичките са част от изложбата "Мръсните дни в светлите празници", която е подредена в музей "Кръстата казарма" и ще остане там до 6 януари. Как са изглеждали картичките и какво са си пожелавали хората в началото на века- Йорданка Герасимова разговаря с етнографа Десислава Божидарова.

Повече по темата- в звуковите файлове.

По публикацията работи: Лора Русинова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06