Отново е Рождество Христово, отново очакваме да завалят поздравителните смс-и, а страницата ни във Фейсбук да се напълни с пожелания на познати и непознати. Това се случва днес, благодарение на мобилността, а как преди години хората са си честитили най-светлите празници в годината? Случвало ли ви се е да чуете, че ние българите, когато сме на трапезата, обичаме да говорим за работа и обратно? Е, няма да изневерим на традицията.
© Снимка: Лилия Луканова Личен архив
На празника ви срещаме с Лиляна Луканова, която е отдала целия си трудов живот на професията "телефонист". Днес тази професия не съществува. На някого дори може и да се стори смешна, предвид технологиите за комуникация, с които човечеството разполага. Лиляна Луканова вече 26 години е пенсионерка, но животът и е минал във видинската поща, сред женски колектив с повече от 45 телефонистки.
"Бяхме страшен колектив. Там ми е минал животът. Изкарвахме нощна, дневна и редовна смяна. Нон стоп се говореше по телефона. Работехме ръчно с кабели и щепсели в старата поща- '61, '62 година, а там имаше 900 телефонни линии. Бяхме по 5 телефонистки на смяна и когато гледах на другите номератора и разбирах кога имат двойно съобщение. Когато се работеше под напрежение, с хиляди разговори, се случваше някоя колежка да обърка жаковете и да сбърка разговора, а аз веднага я поправях. Тогава беше много трудно и много бавно"- разказва за този период от живота си Лили.
През 1967 година отваря врати новата поща във Видин, която е по-модерна и по-добре оборудвана. По-късно работата става автоматична, но продължават да пристигат телефонни поръчки. Коледните празници обезателно се честитят по телефона, казва баба Лили:
"Предимно по телефона си честитяхме Коледа и Нова година. Получавахме и поръчки за разговори за цялата страна. Имаше светкавични, бързи и обикновени. Светкавичната поръчка трябваше да се изпълни за 10 минути, но за сметка на това се плащаше тройно. За обикновена телефонна поръчка чакаш около един час."
Лиляна Луканова дълги години, освен като телефонистка, работи и като отличен шивач, а от видинското "Кале" чак до София и Варна звънят различни хора за поръчки на нови поли и костюми или поправка на стари. Както си говорехме за работа, телефони, житейски уроци, разговорът премина в една празнична и по-вкусна тема, а именно какво готвим в деня на Рождество Христово. Това, което най-често приготвя за трапезата Лиляна Луканова са гнетени чушки или новогодишни сарми. Баба Лили не се оплаква от живота, с радост си спомня за младостта, има големи деца и внуци, които изпраща и посреща, но продължава да практикува професията по мобилен телефон, като всички хора в 21 век.
Освен по телефона, в доброто старо време празничните приветствия и пожелания получавахме и върху картички- от хартия. Каква е историята на поздравителните картички и каква е била естетиката на празничните поздравления в миналото, попитахме колекционерът на картички и любителят на антикварни вещи от Враца Борис Врачовски. С него ни среща кореспондентът на БНР в града Ива Антонова. Деца и възрастни от града под Околчица отговарят и на въпроса дали пожеланията на хартия вечеж са отживелица.
Няколко коледни и новогодишни картички се пазят и в музея във Видин. Най-старата е от 1906 година. Картичките са част от изложбата "Мръсните дни в светлите празници", която е подредена в музей "Кръстата казарма" и ще остане там до 6 януари. Как са изглеждали картичките и какво са си пожелавали хората в началото на века- Йорданка Герасимова разговаря с етнографа Десислава Божидарова.
Повече по темата- в звуковите файлове.
Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност. Защо..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...
Бойкот на хранителните магазини е обявен за 13 февруари, четвъртък. Заради високите цени, идеята е на тази дата магазините да останат пусти и в тях да не влезе нито един купувач. Протестът е по примера на Хърватия и е организиран от Движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи...
До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни..
Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..
Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..