Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

75% от българите не успяват да пестят, показва проучване на "Тренд"

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

Има сериозен дефицит на информация за най-подходящите модели на инвестиции и спестяване

Снимка: Радио Видин

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170 000 повече спрямо 2024 година. Основните причини са стремежът към сигурност и притеснението за бъдещето, отбелязват икономисти.  

Няма изненада, че колкото по-високи са доходите, толкова по-големи са и спестяванията.

"На база пол не се очертават значителни разлики - мъжете и жените в сравнително сходна степен спестяват. Това обаче, което оказва влияние, е възрастта на респондентите. Наблюдаваме доста по-ниско ниво на спестяване сред групата на най-младите - между 18 и 29-годишна възраст. Което може да се дължи на различни фактори - по-ниско ниво на доходи в началото на кариерния път, на традиционно по-високия оптимизъм сред по-младите, това, че за тях проблеми, свързани със здравословно състояние или с пенсиониране, изглеждат много по-далечни във времето. Спестяването с цел осигуряване на живота, т.е. "бели пари за черни дни", са основен фактор за спестяването. Не бива да се пренебрегва и финансовата култура на по-младите като фактор. Всъщност най-много спестяват хората на възраст между 40 и 60 години. След 60 години, при пенсионерите, също делът на спестяващите леко намалява. Друг фактор, който също оказва влияние, е образованието. Докато при групата на притежаващите висше образование приблизително половината от респондентите спестяват, то при хората с най-ниска образователна степен това се наблюдава само при един от 10 души. Тук това е свързано и с нивото на доходите, и с различната финансова грамотност", обясни Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в "Тренд".

Инвестиционният експерт Макс Баклаян съветва, че 30 процента от доходите трябва да бъдат абсолютният минимум, който хората да спестяват. 

"Когато една нация започва да спестява, има психологическа промяна в нагласата ѝ към парите. Затова обръщаме толкова голямо внимание на спестяването. Единственият начин една нация да стане богата е да започне да спестява и да инвестира и управлява парите си, така че тези пари да заработят за самите хора, които пестят. Аз искрено вярвам, че 30% е абсолютният минимум, който едно домакинство трябва да спестява. Това е подход към живота. Когато увеличите доходите си, първо трябва да спестите и тогава да изхарчите разликата, а не първо да изхарчите и да спестите разликата."

Три са основните мотиви спестяващите в България да заделят част от доходите си, посочи икономистът Стоян Панчев:

"В първата група става въпрос за сигурност, спешни случаи, покриване на инциденти, здравеопазване - "бели пари за черни дни". Това са 64% от спестяващите. Втората цел е някаква форма на отложено потребление - за почивка и пътувания, ремонтни дейности, покупка на техника, за семейни тържества. Третата група на спестяващите, и за съжаление най-малката, това е дългосрочно инвестиране - покупка на имот, за образование, за инвестиране, за пенсиониране. Хубавата новина е, че тази група се е повишила с 3% от миналата година - до 9% от спестяващите."

Макс Баклаян посочи, че се наблюдава охлаждане на интереса към покупка на недвижими имоти за инвестиция и се очаква спад в цените на жилищата през следващата година. В същото време има ръст в покупките на инвестиционно злато. Все още в България обаче има сериозен дефицит на информация за най-правилните и подходящи за всеки отделен случаи модели на инвестиции и спестяване, допълни инвестиционният експерт.

"Традиционният инструмент, в който българинът спестява, продължават да бъдат банковите депозити. За поредна година там има ръст в процента хора, които спестяват в банкови депозити - от 84% миналата година на 90% тази година. Банковите депозити са на рекордни нива - над 100 млрд. лева са депозирани в банките. А само от 2020 година до 2025 година официалната кумулативна инфлация в България е около 40%, което на практика означава, че ако сте имали депозит в банката през 2020 година от 100 000 лева, то днес вие вече може да си позволите само 60% от това, което сте можели да си позволите през 2020 година. Т.е. вашата покупателна способност е спаднала с 40%. Това показва недостатъчната информираност в хората. Изследването на "Тренд" сочи, че под 1/5 от обществото смята, че е напълно информирано, когато взима инвестиционни решения. Хората наистина нямат нужната финансова осведоменост, за да вземат най-правилното инвестиционно решение за себе си."

Българите все още спестяват основно в банкови депозити, жилища, в злато и чуждестранната валута и няма кой да ги съветва правилно. Така обобщи второто годишно проучване в рамките на кампанията „Как спестяват българите“ Стоян Панчев:

"Имаме тези 170 000 души увеличение на спестяващите само за година. 25% от всички, това са 1,4 млн. души. Имаме 4% спад на вярващите в имотите, като инвестиция, която ни предпазва от инфлацията. Имотите са най-важният актив, когато става въпрос за българите. Има 30% скок в броя на инвестиращите в злато. Това очевидно е свързано с големия скок в цените на златото в последно време, а може би и в осъзнаване по линия на инфлацията. Грубо около 150 млн. са загубите на тези спестяващи, които са признали, че са реализирали такива загуби през последната година заради липса на познание и информация. Нужно е подобрение на финансовата грамотност. И накрая - нещата, за които се спестява: спешни случаи, "бели пари за черни дни", почивка и пътуване, здравеопазване. Три от тези четири са някаква форма на подсигуряване за бъдещето. Това си остава основната причина за голяма част от българите. Смятам, че има голям дефицит в нашата страна на посредници, на които могат да се доверят хората, които спестяват или инвестират. Данните от изследването показват, че основно питаме роднини или банкови служители. Голяма част от тях изобщо нямат нужната квалификация, за да дават подобен тип съвети. Да не говорим за това какво човек може да срещне в социалните мрежи."

Повече по темата и какво е мнението на видинчани за спестяването - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06

Светослав Стефанов: Гледам на изкуствения интелект като на поредния мощен инструмент

Какви са рисковете и ползите за пазара на труда от изкуствения интелект? Кои професии са застрашени от изчезване? Появяват ли се нови професии? Темата коментираме със с истемния администратор Светослав Стефанов. Работи в IT сферата от 20 години, ангажиран е със системна администрация и с въвеждане на нови информационни системи и..

публикувано на 27.10.25 в 14:02

Медешевци – селото, което бавно изчезва

В рубриката "Добро утро, кмете" предприемаме кратко пътешествие из българския Северозапад. Днес ще посетим село Медeшевци , за да чуем истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. Селото е сгушено в падина между съседните хълмове и е част от община Грамада. Отстои на..

публикувано на 24.10.25 в 13:00