Бомбоубежищата - отживелица или потребност

Точно преди 70 години Враца е сполетяна от едно от най-тежките бедствия в историята си. През януари 1944 година, в резултат на бомбардировките над града, за няколко минути е разрушена голяма част от градския център и най-големия квартал- "Предградие". Тежко засегнати сгради има във всичките четири градски района. Близо 120 са официалните жертви, които дава градът, а хиляди остават без подслон. Центърът на Враца става почти неузнаваем след разрушенията, причинени на обществени, държавни, културни и жилищни постройки. Разчистването и спасителните акции продължават с месеци и поглъщат огромни средства. Организирането на нормалния административен и стопански ритъм на живот, електрозахранването, телефонните връзки и водоснабдяването става едновременно с изграждане на нови бомбоубежища в Балкана.

За щастие днес над България не дебне заплаха от война. В тази безконфликтна ситуация бомбоубежищата изглеждат като отживелица, но все пак така наречените колективни средства за защита са част от системата за национална сигурност и никак не са за подценяване. Какво е тяхното състояние, кой ги стопанисва и знаят ли хората къде и как да търсят убежища в случай на нужда? Това попита Петър Антонов жители на Видин.

"Бомбоубежищата служат за укрития при някаква заплаха... В нашия блок има такова помещение, до него има една стаичка със сирена, но сега всеки от нас използва част от нея за въглища... Ние използваме стаичката за стари колелета, въглища, дърва... Днес бомбоубежищата се използват за лични услуги..."- смятат видинчани.

"13 са големите т.нар. "обществени" бомбоубежища във Видин и те се проверяват периодично. Според нормативната база нямаме право да контролираме скривалищата в частните сгради. Можем да направим проверка и да дадем предписание, само ако сме сезирани за нарушение на изискванията", обясни гл. инспектор Стилиян Пешев, началник сектор "Планиране, превантивна дейност и контрол" в Областната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" Видин.

След 1989 година повечето бомбоубежища бяха разрушени и изоставени. Собствеността им днес е децентрализирана. В подземната част на повечето панелни блокове навремето са строени противоракетни укрития. Те задължително е трябвало да имат метални капаци за херметическо затваряне. Недобросъвестни граждани обаче вече са прибрали всички метали за скрап, а онези капаци, които са останали, са повредени. Помещенията в жилищните блокове често се ползват и за складове за стари вещи. Укритията, до които достъпът е по-лесен, се използват за "обществени тоалетни" или място за подслон на бездомни. Бункери има под почти всяко училище, театър, предприятие, строени преди 1989 година. Само 291 от подземните съоръжения в България са държавни. Останалите са общински, областни, частни, ведомствени.

"Около 28 000 колективни средства за защита има в момента в страната и те могат да приютят към 2 милиона души. Според разчетите, ако всички скривалища във Видин са в добро състояние, те биха могли да поберат цялото население в случай на заплаха, най-вече при евентуална авария в АЕЦ "Козлодуй", допълни гл. инсп. Стилиян Пешев. Въпреки всичко е най-добре да не ни се налага да ползваме скривалищата, но от друга страна е редно и да сме подготвени, защото народът е казал: "Очаквай най-доброто, готви се за най-лошото".

Още по темата можете да чуете в аудио файла към материала.