На почивка и разходка до Зайчар и Калафат

00:00 / 00:00

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 13.03.2014 г.

Знаем ли да общуваме в трансграничния регион? Добри съседи ли сме с румънците и сърбите? В "Посоките на делника" се опитахме да проверим това от призмата на културния обмен между Видин и съседните градове от двете страни на границата.

Откакто преминаването между България и Сърбия е без визи, а Дунав мост 2 скъси времето за пътуване до Калафат, контактите със съседните ни гранични райони са по-лесни. Предстои откриване на нов Граничен контролно- пропускателен пункт при белоградчишкото село Салаш и сръбското Ново корито, което значително ще улесни общуването между хората и учрежденията от двете страни на границата. Защото сега, за да стигнем от Белоградчик до близкия сръбски град Княжевац, трябва да изминем повече от 100 километра.

Започваме с добър пример за това как млади хора от Видин и Княжевац ще научават повече за съседите си чрез танци. Такава е инициативата на две организации- да покажат какви са традициите на българския и сръбския народ, изразено в танцовото изкуство. В продължение на една година младите хора ще показват своята идентичност.

"Партньор от сръбска страна е Тимочки клуб Княжевац. Идеята е да се покаже културно- историческото наследство от двата района. По-специално да се стимулира сътрдудничеството между организациите, работещи в сферата на културата от Видин и Княжевац. Надяваме се двата съседни народа да се опознаят по-добре. Ще направим проучване на типичните местни български обичаи от Видинския район и тези от Зайчарския окръг. Ще търсим общото и различното между тях. Ще има обучения за млади хора. Доказано е, че когато някой изучава нещо с действие, тогава най-добре се усвоява. Предвидили сме учене чрез танци под мотото "Аз ще те науча на моята култура, ти ще ме научиш на своята"- разказа пред Ани Цекова един от инициаторите от видинска страна Лазаринка Андреева.

За ученето чрез танци на млади хора ще помагат и от Тимочкия клуб в Княжевац:

"Ясно ни е, че някои традиции и обичаи, които не са дело на нашата култура, с глобализацията постепенно идват и при нас. Някога празнувахме Свети Трифон, а днес празнуваме Деня на любовта. В нашата култура няма обичай да се отбелязва нощта на вещиците, но днешните деца много обичат да ходят на бал с маски. Хубаво е, когато приемаме нови празници, но идентичността на един народ се познава по неговите традиции, култура и културно-историческо наследство. Сърбия още не е член на ЕС, за разлика от България. ЕС иска от нас да запазим културната си идентичност като ценност, която ще занесем утре в Европа. Ето така се стигна до идеята, искаме да запазим нашата традиция, да видим как го правят нашите съседи, да ги запознаем и с нашите обичаи, и да включим младите по един креативен начин"- допълни Снежана Павкович от Тимочки клуб Княжевац.

Зимната пързалка в центъра на Зайчар

Не е изненада да срещнем съграждани от Видин в Зайчар или Калафат. Много българи предпочитат да празнуват в заведения в съседна Сърбия или пък използват почивните дни, за да се разходят до Румъния. По-малко от 60 километра е разстоянието от Видин до Зайчар. Преминава се с лични карти, които граничните власти прибират за проверка. Контролът е по-бавен, тъй като Сърбия все още не е страна от Евросъюза. За разлика от времето на югоембаргото, когато хора от Видин си докарваха доходи от търговия, сега пътуванията до западната ни съседка са заради условията за спорт и почивка, споделят пред Анжела Каменова наблюденията си колеги от видински медии:

"Като цяло в Сърбия е на първо място гурме туризмът. Прочути са сръбската скара и гостоприемство на сърбите, хубавите ресторанти и качествените блюда. Има и туристически обекти, които можем да видим. В съседния ни регион- Зайчар можем да посетим археологическия комплекс Гъмзиград, където са останките от античното селище "Феликс Ромулиана", музея в града, също и "Радулбегов конак". Интересно е, че с един билет на цена около пет лева могат да се посетят и трите обекта, като не е задължително това да стане в един ден. В България какво могат да видят сърбите? За всеки е различно. Някои идват на шопинг туризъм. Явно намират някои по-евтини и по-качествени стоки. Предполагам, че за хора, които се интересуват от история, ще е интересно да видят музея, "Баба Вида", Белоградчик, пещерата "Магура". Интересите са различни, но виждам, че във Видин сърбите повече атакуват магазините"- смята журналистът от в-к "Конкурент" Красимир Ивайлов.

Историческия музей в град Зайчар

Контакти от двете на страници на границата създадоха и учрежденията. Сред най-активните са училищата. Една от съвместните инициативи, която обединява три региона- Видин, Зайчар и Калафат, е на тема "Разчупи предразсъдъците - свободата е равенство". В нея участват ученици от езиковата гимназия "Йордан Радичков" във Видин, Икономическо-търговска гимназия в Зайчар и Основно училище "Константин Герота" в град Калафат. За контактите между трите училища разказа директорът на Гимназията с преподаване на чужди езици във Видин Любомир Георгиев:

"Контактите за нас са едно от значимите неща, а тук сме граничен район със Сърбия- град Зайчар, с Калафат- в Румъния. Би трябвало да се познават децата, би трябвало да се познаваме и ние колегите."

Ученици от видинската Природоматематическа гимназия "Екзарх Антим I" подготвят карта на туристически обекти във Видин и Зайчар, разказа преподавателят Йордан Йорданов, когото Светлана Стоенелова срещна в Ново село. Представители на училището, както и колеги от радиото наблюдаваха характерни за новоселския край обичаи. Учебното заведение поддържа контакти с гимназията в Зайчар.

"Ще направим една интерактивна карта за двата региона, която ще прикачим към туристическите сайтове. Ще направим и туристическа брошура за нашите забележителности, която ще раздаваме в Белград и София"- каза Йордан Йорданов. Училището, в което той преподава, поддържа също контакти с гимназията в град Зайчар.

Колеги от БНР и регионални радиостанции заедно с генералния директор на националната медия Радослав Янкулов пред музея на изкуствата в Калафат

На 18 километра от Видин е румънският град Калафат. Сред забележителностите там са музеят на изкуствата и сградата на кметството, която е паметник на културата. Около 9 хиляди превозни средства преминават седмично в двете посоки по Дунав мост 2. Таксата за леки автомобили е 12 лева. А след откриването на съоръжението в средата на юни миналата година, по него потеглиха и редовни автобуси.

"Увеличен е обменът на стоки между двете страни. Радваме се, че беше пуснат в експлоатация новият мост по река Дунав при Видин- Калафат. От откриването на Дунав мост 2 през юни 2013 година, числата показват, че той е допринесъл за увеличаване на износа от Румъния за България с повече от 9% и за увеличаване на износа от България за Румъния с повече от 6%"- съобщи съветникът от посолството на Румъния у нас Виктор Дедиу, който беше във Видин за честването на националния ни празник 3 март.

Какво мисли за контактите от двете страни на Дунав, попитахме Аурелия Станева, която е родом от Крайова, но живее в България. Тя е технически секретар в Почетното консулство на Румъния във Видин.

"Видин е място на румънско- българското приятелство, което е силно генерирано от общата история и общата европейска съдба. Румънците, както и българите, споделяме най-дългата европейска река, която в недалечно минало беше граница между севера и юга, а сега я считаме за общо благо, защото само заедно можем да изградим нещо хубаво и полезно. Общ приоритет и за румънци, и за българи, е влизането в Шенгенското пространство. Трябва да акцентирам също, че добрите отношения между гражданите на Видин и Калафат са се задълбочили с откриването на новото съоръжение- моста "Нова Европа"- смята Аурелия Станева, с която си поговори Анжела Каменова.

Споделете

На почивка и разходка до Зайчар и Калафат

Галерия

Александър Михайлов: Когато се изгуби една подкрепа, веднага се появява друга

Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Какви са приоритетите на Видин, Враца и Монтана тази година?

Изкуственият интелект и предизвикателствата пред нас

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Защитени ли са правата на жените у нас?

Стигат ли ни доходите?

За БНР

Радио Видин