Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Следизборно - какво ни чака?!

Снимка: Жоро Александров
В часа за политика в "Посоките на делника" този вторник говорим, какво ни очаква след изборите. Със сигурност ни очакват сериозни трудности, които отминалите вече избори няма да решат. Сигурен е изборният резултат- ГЕРБ е първа политическа сила с голяма преднина пред БСП. Съставянето на правителство обаче ще е предизвикателство, тъй като партията на Бойко Борисов няма пълно мнозинство в изключително фрагментирания парламент.

Оказва се, че това ще е най-шареният парламент от началото на прехода досега. Оттук нататък започват пазарлъците. Ако има един-единствен извод от резултатите на изборите, той е, че на избирателите им е писнало от големите партии, които се извъртяха във властта.

Анкета на Радио ВИДИН показва, че според видинчани:

оложението в страната е доста сериозно и нещата не вървят на добре. Предполагаме, че ще има нови избори ... Нищо ново няма да се случи. Дори да има нови избори, нищо няма да се промени съществено ... Допускаме коалиция между БСП и ГЕРБ, но само заради личен интерес, не и заради хората".

Пред Йорданка Герасимова, социологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов казва, че след изборите политическите сили се държат адекватно.

"Оставят се отворени врати и в същото време играят сцени на достойнство. Политическите сили си дължат тези етюди на принципност- дължат ги на своите избиратели, но аз съм сигурен, че вратите се отворени за всякакви формации в момента. Много малко варианти са изключени в момента. Обществото би приело и един краен парламент, защото вече не му се ходи на нови избори"
, заявява Първан Симеонов.

А иначе хората от Северозапада искат мир, работа, сигурност и по-високи пенсии. Имат и препоръки към бъдещите народни представители. Някои пък свързват надеждите си за възстановяването на Мизия след наводнението с вота на 5 октомври. Мненията събраха колегите Петя Генова, Ваня Минева и Ива Антонова.

"Извънредните парламентарни избори докараха политическия елит до стената", така започва коментара си Жоро Александров и продължава:

"Там го изпрати народът, който като суверен, заяви, че не желае повече задкулисни игри за негова сметка, че му стига измислен преход след 25 години кражби и желае най-после да бъде ръководен от истински политици. Не ментета, а държавници, които слагат преди тънката сметка за родния си джоб, какво има в джоба на избирателите. Мога да продължа с тези разсъждения, но не виждам смисъл, защото 8-партийният парламент е достатъчно ярко наказание за политическата класа. Сега политиците трябва да кажат как ще оставят егото си у дома и най-после ще започнат да управляват тази страна. Между другото присъствието на 8 партии в 43-ото Народно събрание ще е прецедент в най-новата история на България. За последно 7 политически формации е имало в периода от 1931 до 1934 г. като изходът от тази политическа криза е бил военният преврат от 19-ти май `34-а година. За съжаление сега военните няма как да сменят властта в България- просто защото няма военни! Но и това е друга тема.

Не са виновни политиците за слабата активност на изборите, а фактът, че в момента врачани си слагат новото вино, снимка: Жоро АлександровИзборите в област Враца иначе преминаха според моите лични очаквания- макар и все още непотвърдено официално, разпределението на мандатите е както го прогнозирах преди месец в ефира на Радио ВИДИН. А именно: 2 мандата за ГЕРБ и по един за БСП, ДПС, ББЦ и още една партия, която засега е неизвестна. Иначе ГЕРБ, очаквано, събраха доверието на  21 486 души (за сравнение преди година Герберите имаха 23 044 гласа и бяха втора политическа сила!). Така че успехът на първата политическа сила в област Враца е доста относителен, след като е постигнат с около 2 хиляди гласа по-малко. БСП отстъпи първенството си в червен бастион като Врачанска област. Левите се сринаха до 16 818 гласа при 28 772 бюлетини преди година, което дори е учудващо, че са на втора позиция. ДПС запази третата си позиция от преди година, като повиши резултата с почти 2 хиляди гласа до 10 626 при 7 975 на предишния парламентарен вот. Тук категорично мога да кажа, че ДПС не са привлекли отказалите се от ГЕРБ или БСП избиратели, а са получили доверието на по-мургави българи с финикийски знаци. И само поради факта, че трудно се доказват неща, които полицията и прокуратурата не можаха да спрат, няма да продължа мислите си. Само ще дам няколко примера- в криводолското село Ракево дописаните за гласуване външни хора бяха 200. Случаен е и фактът, че в най-бедните общини- Хайредин и Борован, където официалната безработица е 70%, първа политическа сила е ДПС. Ако има победител във Врачанско, това е коалиция "България без цензура", която още при първия си опит в състезание за парламента, изкара един мандат- с 8 729 гласа или 10,68%. Повод за празнуване имат и в останалите формации, прескочили 4-те процента на национално ниво. А те са: Патриотичният фронт, които изкараха 5 521 гласа или 6,75%; АБВ, които при дебюта си имат 5 514 гласа или 6,74% и Реформаторският блок, които събраха 3 705 гласа или 4,53 на сто. В "Атака" не бива да празнуват, въпреки че спечелиха 5 039 гласа, което прави 6,16% от всички гласували във Врачанско. Ще припомня, че преди година хората на Волен Сидеров имаха 7 669 гласа, което е с 1 600 повече. В заключение ще кажа, че резултатите от изборите са такива, защото с едно-две изключения, останалите решиха да не правят предизборна кампания. Нямаше политически послания, липсваха платформи, а трагедията в Горни Лом доуби мърлявата предизборна агитация, позната ни в класическия си вид от последните 20-ина години. Но и това има своето обяснение: може би партиите предпочетоха да дават пари за друго, вместо да се показват по медиите. Наскоро един приятел на висок пост в общинска управа ми подсказа какъв е изходът от сегашната политическа криза, ако не се състави правителство при сегашния силно фрагментиран парламент. Неговата идея е изборният закон да се отмени изцяло, а следващите депутати да се избират по Закона за обществените поръчки- така поне кандидатите ще изчистят парите си от сивия сектор, а пък и ще спечели онзи, който даде най-много пари. Е, вярно, че по тази система няма да избира народът, ама сега народът ли ги избра настоящите?!"
, завършва коментарът на Жоро Александров.   

Снимка: БТАКакво очаква след изборите българския Северозапад, най-бедния в Европа, но и с най-големи обещания за промяна от политиците? Имат ли надежда хората, живеещи тук и за какво, разказва Биляна Борисова.

"Далеч от други населени места, само в планината и само с 30 жители. Това е монтанското село Равна. Жителите му разказват, че въпреки честите избори, политиците не се сещат за тях. А хората имат много какво да им кажат. Все пак всички са убедени, че трябва да се гласува, въпреки че нямат надежда за промяна. А в село Равна, където отдавна улиците не са равни, а душите на хората са свити, колкото пенсиите им, не им остава нищо друго освен да се надяват, да се надяват за по-добър живот на техните деца, внуци и правнуци."

Повече за това, какво ни очаква след изборите чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Справя ли се туризмът в условията на политическата криза?

Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...

публикувано на 18.12.24 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45