Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трябва ли 16 годишните да гласуват?!

Снимка: Радио Видин
В обществено-политическия час в "Посоките на делника" този вторник говорим за това, трябва ли 16 годишните да гласуват. И ще отидат ли повече хора до урните, и няма ли да доведе това до съществен бонус за някоя политическа формация в България?

А иначе, младежите навършили 16 години, също да имат право на глас е предложение на депутат от ГЕРБ. Аргументите му са, че младите хора на тази възраст вече са достатъчно информирани и това би ги мотивирало да се интересуват повече от страната. Потърсихме за коментар политологът Владимир Иванов, който е и дългогодишен участник в правенето на избори, бил е член и председател на Районната избирателна комисия във Видин.

"Кой има право да избира е посочено в Конституцията. В чл. 42, ал. 1 е указано, че "гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи, и да участват в допитвания до народа". Следователно, който има намерение да разшири кръга на избирателите с включването на граждани от 16 до 18 години трябва да си осигури и достатъчно число привърженици в парламента, за да постигне съответното изменение в основния закон. Обикновено в страните от Европейския съюз гражданите придобиват право да гласуват на 18 години. В Австрия тази долна граница е 16 навършени години. Можем да предположим, че целта на подкрепящите това предложение е разширяване електоралния потенциал сред най-младата група избиратели. Във Видинска област младите хора от 16 до 18 навършени години са около 1800 души. Това би представлявало 1,78 % от новия, увеличен брой избиратели, който би се получил след тяхното включване. Младите хора в България не се "радват" на особено внимание от властимащите. Те са съществена част от безработните и обезверени хора, живеещи в несигурност. Свидетели са на разминаване между думите и делата, и на задкулисие в политическия живот. Ето защо актуалните политически партии и техните идеи са интересна, но не са най-радостната тема за обсъждане сред младите хора.", коментира политологът Владимир Иванов.  

Какво би станало, ако дадем право на навършилите 16 години да гласуват?

"16 годишните не трябва да гласуват, те още не могат да разсъждават правилно на тази възраст...По-добре тинейджърите да гласуват, защото те имат мнение, гледат новини, отколкото ромите, на които им хвърлят пари и те отиват, и гласуват...Най-малко на 21 години трябва да могат да упражнят правото си на глас...", са част от отговорите в  анкетата на Пламен Коцев.

А всички сме наясно с това, че традиционно възрастовата група, която остава най-пасивна в изборния ден, са именно най-младите.

Разговаряхме и с народния представител от ГЕРБ Владимир Тошев, подкрепя ли той идеята на своя колега Георги Андонов.

"Интересна идея, той има своите аргументи, той също е много млад човек. Тази идея обаче е лично негова и не е обсъждана в партията. Личното ми мнение е, че това е конституционно недопустимо. А и не мисля, че все още е редно да задължаваме по този начин младите хора да участват активно в политическия живот. Нека да ги оставим да пораснат, да узреят и тогава да упражнят правото си на глас.", заяви Владимир Тошев.

Още за 16 годишните и гласуването чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Справя ли се туризмът в условията на политическата криза?

Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...

публикувано на 18.12.24 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45