Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Димитровден- за вярата ни

Снимка: Полина Тодорова
Духовният празник на Видин започва да се чества след построяването и освещаването на големия катедрален храм "Свети великомъченик Димитър Солунски". В неговото построяване участва населението на целия град с доброволен труд и дарения. В годините назад се връщаме с Белоградчишки епископ Поликарп:

"Катедралният храм на Видин води своето начало от 1885 година. Изграден е на мястото на стария дървен храм, посветен на света Богородица. Този храм е построен, защото жителите не са могли свободно да посещават православните храмове, затворени зад крепостната стена. Когато за Видински митрополит идва екзарх Антим, за първи път, той извършва богослужението в храма на български език. С това извършва духовна революция, т.е. до този момент службите са били на гръцки език."   

СнимкаПървоначално за строителството на катедралния храм "Свети Димитър" във Видин се взема плана на катедралата във Варна- храм "Успение Богородично", като арх. Бахнани /един от първите, които се заемат със строителството на храма/, извършва реконструкция, като вместо една, прави две камбанарии.

Катедралният храм във Видин се нарежда на второ място в страната по големина след "Свети Александър Невски" в град София. Изграждан е над 10 години, многократно са правени дарения на средства от по-заможни видинчани. Хората, които са имали животни, са помагали за изхранване на строителите. Всеки е дал своята лепта и храмът е завършен през 1900 година. Тогава на Димитровден, е тържествено осветен от Видинския митрополит Кирил. За първи път видинлии влизат в новата църква да запалят свещичка в чест на светеца и своите близки.

СнимкаПървото духовно украшение на новия храм са иконите от стария дървен храм, които се пазят и днес. В периода 1900-1902 година, по времето на управлението на митрополит Неофит, започва усилена кампания за обзавеждане и изографисване на храма. Той предоставя събраните средства в полза на българската войска, което забавя изписването на църквата. Според първия проект за облагородяване на катедралния храм, е трябвало иконите да са от Русия или Украйна. За да бъде по-евтино, е взето решение български майстори дърворезбари да направят иконостаса в храма. Стенописите са дело на студенти от Художествената академия в София, ръководени от известния художник- иконописец Господин Желязков. Украсата на храмовите стени продължава 4 години, като са изписани сцени от светото евангелие, сцени на различни празници. Една от сцените е направена в чест на свети Йоан Рилски- когато светецът посреща войниците на цар Петър- там иконописецът е изобразил образите на българските възрожденци Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Георги Раковски.

Катедралният храм във Видин е посветен на трима светии. Централният олтар е посветен на свети Димитър, който е закрилник на Второто българско царство и българския народ. Отляво, от север, е иконата и иконостасът на свети Йоан Рилски, небесният закрилник на целия български народ. Южната страна, вдясно от олтара, е посветена на свети великомъченик Георги Победоносец, един от чудотворците, почитани от българския народ като закрилник.

Храмът е завършен изцяло през 1926 година.
 
СнимкаВидинската синагога е построена в рамките само на една година и е открита тържествено на 28 септември 1894 г. Строежът е осъществен с дарения от евреи от Видин и всички краища на Княжество България. Тя е втората по големина след синагогата в София, но е смятана за по-красива. За съжаление, в средата на XX век храмът във Видин изгубва своята религиозна функция. През 1948 за новата държава Израел заминават близо 1200 видински евреи, а синагогата е предадена за стопанисване на Община Видин. След като близо половин век е използвана за склад, от 1986 година започват първите действия за реставрация на зданието, което днес е със статут на паметник на културата. Пътят към тоталната разруха на уникалната сграда, обаче е осеян с добри намерения, довели до там, че днес, повече от 120 години след откриването й, видинската синагога е в окаяно състояние.

"Проектът за реставрация и адаптация на синагогата беше изготвен преди няколко години по задание, координирано от Министерството на културата и Института за паметници на културата. При работата по този проект установихме много неща. Синагогата е построена изключително бързо. За съжаление е функционирала като синагога сравнително кратко време, след което е функционирала под най-различна форма, включително като склад за барут, в който дори е имало взрив. В по-ново време се прави един проект през 80-те години за създаване на зала за класическа музика. За тази цел в залата е трябвало да бъде инсталиран орган, защото се е знаело, че има много добра акустика. Подготвен е френски проект за нейното стабилизиране и е започнало неговото изпълнение. Тогава, за съжаление, се взима решение, че единственият начин да бъде възстановена сградата е да бъде поставен кран за целта на строително-монтажните работи, който да бъде позициониран вътре в самата сграда, което е наложило да бъде премахнат нейният покрив. Започва ремонтът на сградата, но около година след старта на ремонтните дейности се оказва, че финансирането свършва- това съвпада с промените, които стават по това време в страната. Така краткото премахване на покрива с цел завършване на строително-ремонтните работи се оказва всъщност много за дълго- сградата остава без покрив и започва да се руши. В момента състоянието на сградата е много тежко- тя на практика е изоставена сграда, можем да използваме дори термина "руина". Нейните основи са стабилни тъй като укрепването е завършило малко над нивото на първия етаж и въпреки че има една много голяма делатационна фуга, което означава, че сградата на практика се е разцепила на две, много трудно би могло да се разруши под това ниво. Горните части обаче- кулите и всичко над укрепеното ниво, продължават да се рушат с всеки изминал ден", обясни пред Цветомир Цветанов архитект Любомир Станиславов, авторът на проекта за възстановяване на видинската синагога.

Проектът за реставрация на бившия молитвен дом е готов от няколко години, финансиране обаче все още не е намерено:

Снимка"Проектът, който ние сме подготвили и все още се надяваме той да бъде реализиран, е проект, с който сградата се възстановява в оригиналната си форма, що се касае за нейната външност, възстановяват се също всички нейни символи и знаци. По същия начин и във вътрешността, но тъй като тя не може да изпълнява повече функцията на синагога, защото според религиозните разбирания на евреите един храм, когато загуби своята религиозна функция, се счита за обруган и не може да бъде възстановен като такъв, сме предвидили превръщането на сградата в един съвременен културен център и по-точно- в Културен център "Жул Паскин", тъй като недалеч от самата сграда е роден легендарният художник. Моята информация, за съжаление, е, че по програмата Трансгранично сътрудничество, която беше една от възможностите за финансиране довършването на сградата, не се е намерил партньор от Румъния, който да направи съответен проект в отсрещната страна и това е поредната програма, която се пропуска. Надявам се, че много скоро ще бъде намерена правилната програма, по която да могат да се наберат средства за възстановяването на един от емблематичните паметници на град Видин"
, добави арх. Станиславов.

Според еврейската общност топката е в ръцете на държавата.

"Синагогата във Видин е обект, който "Шалом" няма нито намерението, нито средствата да възстанови самостоятелно. Като част от историческото наследство на град Видин, ние очакваме инициативата да се води от българската държава. Предоставили сме на Министерството на културата още преди няколко правителства правото на безвъзмездно и безсрочно ползване на руините на синагогата. Това означава, че еврейската общност не търси материални придобивки от видинската синагога и ако се намерят ресурси за нейното възстановяване в полза на видинското гражданство, ние предоставяме правото на ползване. Бих казал, че видинската общественост не може сама да събере ресурсите за това нещо и заради това сме цедирали правата си на Министерство на културата", обясни председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти.

Остава да се надяваме, основите на видинската синагога- един от архитектурните символи на града, да издържат капризите на времето и на политиците, поне докато се намерят средства за възстановяването й.

Символите на духовността в старопрестолния Видин от векове съжителстват на едно място, в непосредствена близост един до друг. Джамията на видинския владетел Осман Пазвантоглу е единственият мюсюлмански храм, запазил се до наши дни. Освен джамията в архитектурния ансамбъл е включена и библиотека, която е обявена за паметник на културата с национално значение. Това е единствената джамия, минарето на която завършва не с традиционния за мюсюлманите полумесец, а с обърнато сърце. Историята на джамията разказва пред Йорданка Петрова имамът Самет Исмаилов.

Снимка"Джамията е построена през 1801-1802 година от Осман Пазвантооглу. Според надписа, който е на входната врата Пазвантооглу посвещава джамията в чест на неговия баща. Година след това през 1803 г. построява и библиотеката. Там също има надпис над вратата, от външната страна, който гласи, че Пазвантооглу е построил библиотеката в чест на неговата майка. Самият той построява много други джамии във Видин, построява много чешми, мостове и т. н. На останалите джамии, които построява слага символа, който е традиционен за една джамия, както всички знаем - полумесеца, но тук слага символа сърце. Версии за това сърце има много, но Пазвантооглу слагайки този символ подчертава любовта си към родителите. В същото време дава пример на всички останали, които идват след него, че родителите са на почетно място - трябва да се обичат и уважават. Самите надписи подсказват това. С този символ джамията и библиотеката са единствени в целия свят, с което ние се гордеем, че тези сгради са тук в България, във Видин. За това ние се стараем да ги запазим, да ги съхраним и да ги предадем на следващите, които идват след нас", разказва имам Самет Исмаилов.

По думите му по времето на Осман Пазвантооглу във Видин са построени 32 джамии, от които днес са запазени само тези две сгради. Библиотеката на Пазвантооглу е била много богата, книгите са били разнообразни от различни области на човешкия живот, на различни езици. Голяма част от литературата е била на френски език, тъй като владетелят е завършил образованието си във Франция и е бил в близки отношения с Наполеон. Днес, книгите от библиотеката на Осман Пазвантооглу се пазят в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" и в Република Турция.

"Джамията и библиотеката на Осман Пазвантооглу са достъпни за всеки, всеки може да ги посети и да ги разгледа. Двете сгради са в автентичен вид, в тях има дърворезби, стъклописи и орнаменти, които също са в оригиналния си вид."

Джамията и библиотеката се намират в Крайдунавския парк срещу Митрополския комплекс в квартал "Калето", където е бил старият град и в близост до Синагогата. Храмът може да бъде разгледан свободно от всеки, а имамът за Видинска област Самет Исмаилов може да разкаже неговата история, да обясни вътрешните елементи, да покаже библиотеката.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42

Грамотността днес - знания, умения и способности

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни.  Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..

публикувано на 16.09.24 в 15:24

Полетковци- поредното изчезващо село в Северозапада

Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула.  Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..

публикувано на 13.09.24 в 17:05
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45