Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Димитровден- за вярата ни

Снимка: Полина Тодорова
Духовният празник на Видин започва да се чества след построяването и освещаването на големия катедрален храм "Свети великомъченик Димитър Солунски". В неговото построяване участва населението на целия град с доброволен труд и дарения. В годините назад се връщаме с Белоградчишки епископ Поликарп:

"Катедралният храм на Видин води своето начало от 1885 година. Изграден е на мястото на стария дървен храм, посветен на света Богородица. Този храм е построен, защото жителите не са могли свободно да посещават православните храмове, затворени зад крепостната стена. Когато за Видински митрополит идва екзарх Антим, за първи път, той извършва богослужението в храма на български език. С това извършва духовна революция, т.е. до този момент службите са били на гръцки език."   

СнимкаПървоначално за строителството на катедралния храм "Свети Димитър" във Видин се взема плана на катедралата във Варна- храм "Успение Богородично", като арх. Бахнани /един от първите, които се заемат със строителството на храма/, извършва реконструкция, като вместо една, прави две камбанарии.

Катедралният храм във Видин се нарежда на второ място в страната по големина след "Свети Александър Невски" в град София. Изграждан е над 10 години, многократно са правени дарения на средства от по-заможни видинчани. Хората, които са имали животни, са помагали за изхранване на строителите. Всеки е дал своята лепта и храмът е завършен през 1900 година. Тогава на Димитровден, е тържествено осветен от Видинския митрополит Кирил. За първи път видинлии влизат в новата църква да запалят свещичка в чест на светеца и своите близки.

СнимкаПървото духовно украшение на новия храм са иконите от стария дървен храм, които се пазят и днес. В периода 1900-1902 година, по времето на управлението на митрополит Неофит, започва усилена кампания за обзавеждане и изографисване на храма. Той предоставя събраните средства в полза на българската войска, което забавя изписването на църквата. Според първия проект за облагородяване на катедралния храм, е трябвало иконите да са от Русия или Украйна. За да бъде по-евтино, е взето решение български майстори дърворезбари да направят иконостаса в храма. Стенописите са дело на студенти от Художествената академия в София, ръководени от известния художник- иконописец Господин Желязков. Украсата на храмовите стени продължава 4 години, като са изписани сцени от светото евангелие, сцени на различни празници. Една от сцените е направена в чест на свети Йоан Рилски- когато светецът посреща войниците на цар Петър- там иконописецът е изобразил образите на българските възрожденци Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Георги Раковски.

Катедралният храм във Видин е посветен на трима светии. Централният олтар е посветен на свети Димитър, който е закрилник на Второто българско царство и българския народ. Отляво, от север, е иконата и иконостасът на свети Йоан Рилски, небесният закрилник на целия български народ. Южната страна, вдясно от олтара, е посветена на свети великомъченик Георги Победоносец, един от чудотворците, почитани от българския народ като закрилник.

Храмът е завършен изцяло през 1926 година.
 
СнимкаВидинската синагога е построена в рамките само на една година и е открита тържествено на 28 септември 1894 г. Строежът е осъществен с дарения от евреи от Видин и всички краища на Княжество България. Тя е втората по големина след синагогата в София, но е смятана за по-красива. За съжаление, в средата на XX век храмът във Видин изгубва своята религиозна функция. През 1948 за новата държава Израел заминават близо 1200 видински евреи, а синагогата е предадена за стопанисване на Община Видин. След като близо половин век е използвана за склад, от 1986 година започват първите действия за реставрация на зданието, което днес е със статут на паметник на културата. Пътят към тоталната разруха на уникалната сграда, обаче е осеян с добри намерения, довели до там, че днес, повече от 120 години след откриването й, видинската синагога е в окаяно състояние.

"Проектът за реставрация и адаптация на синагогата беше изготвен преди няколко години по задание, координирано от Министерството на културата и Института за паметници на културата. При работата по този проект установихме много неща. Синагогата е построена изключително бързо. За съжаление е функционирала като синагога сравнително кратко време, след което е функционирала под най-различна форма, включително като склад за барут, в който дори е имало взрив. В по-ново време се прави един проект през 80-те години за създаване на зала за класическа музика. За тази цел в залата е трябвало да бъде инсталиран орган, защото се е знаело, че има много добра акустика. Подготвен е френски проект за нейното стабилизиране и е започнало неговото изпълнение. Тогава, за съжаление, се взима решение, че единственият начин да бъде възстановена сградата е да бъде поставен кран за целта на строително-монтажните работи, който да бъде позициониран вътре в самата сграда, което е наложило да бъде премахнат нейният покрив. Започва ремонтът на сградата, но около година след старта на ремонтните дейности се оказва, че финансирането свършва- това съвпада с промените, които стават по това време в страната. Така краткото премахване на покрива с цел завършване на строително-ремонтните работи се оказва всъщност много за дълго- сградата остава без покрив и започва да се руши. В момента състоянието на сградата е много тежко- тя на практика е изоставена сграда, можем да използваме дори термина "руина". Нейните основи са стабилни тъй като укрепването е завършило малко над нивото на първия етаж и въпреки че има една много голяма делатационна фуга, което означава, че сградата на практика се е разцепила на две, много трудно би могло да се разруши под това ниво. Горните части обаче- кулите и всичко над укрепеното ниво, продължават да се рушат с всеки изминал ден", обясни пред Цветомир Цветанов архитект Любомир Станиславов, авторът на проекта за възстановяване на видинската синагога.

Проектът за реставрация на бившия молитвен дом е готов от няколко години, финансиране обаче все още не е намерено:

Снимка"Проектът, който ние сме подготвили и все още се надяваме той да бъде реализиран, е проект, с който сградата се възстановява в оригиналната си форма, що се касае за нейната външност, възстановяват се също всички нейни символи и знаци. По същия начин и във вътрешността, но тъй като тя не може да изпълнява повече функцията на синагога, защото според религиозните разбирания на евреите един храм, когато загуби своята религиозна функция, се счита за обруган и не може да бъде възстановен като такъв, сме предвидили превръщането на сградата в един съвременен културен център и по-точно- в Културен център "Жул Паскин", тъй като недалеч от самата сграда е роден легендарният художник. Моята информация, за съжаление, е, че по програмата Трансгранично сътрудничество, която беше една от възможностите за финансиране довършването на сградата, не се е намерил партньор от Румъния, който да направи съответен проект в отсрещната страна и това е поредната програма, която се пропуска. Надявам се, че много скоро ще бъде намерена правилната програма, по която да могат да се наберат средства за възстановяването на един от емблематичните паметници на град Видин"
, добави арх. Станиславов.

Според еврейската общност топката е в ръцете на държавата.

"Синагогата във Видин е обект, който "Шалом" няма нито намерението, нито средствата да възстанови самостоятелно. Като част от историческото наследство на град Видин, ние очакваме инициативата да се води от българската държава. Предоставили сме на Министерството на културата още преди няколко правителства правото на безвъзмездно и безсрочно ползване на руините на синагогата. Това означава, че еврейската общност не търси материални придобивки от видинската синагога и ако се намерят ресурси за нейното възстановяване в полза на видинското гражданство, ние предоставяме правото на ползване. Бих казал, че видинската общественост не може сама да събере ресурсите за това нещо и заради това сме цедирали правата си на Министерство на културата", обясни председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти.

Остава да се надяваме, основите на видинската синагога- един от архитектурните символи на града, да издържат капризите на времето и на политиците, поне докато се намерят средства за възстановяването й.

Символите на духовността в старопрестолния Видин от векове съжителстват на едно място, в непосредствена близост един до друг. Джамията на видинския владетел Осман Пазвантоглу е единственият мюсюлмански храм, запазил се до наши дни. Освен джамията в архитектурния ансамбъл е включена и библиотека, която е обявена за паметник на културата с национално значение. Това е единствената джамия, минарето на която завършва не с традиционния за мюсюлманите полумесец, а с обърнато сърце. Историята на джамията разказва пред Йорданка Петрова имамът Самет Исмаилов.

Снимка"Джамията е построена през 1801-1802 година от Осман Пазвантооглу. Според надписа, който е на входната врата Пазвантооглу посвещава джамията в чест на неговия баща. Година след това през 1803 г. построява и библиотеката. Там също има надпис над вратата, от външната страна, който гласи, че Пазвантооглу е построил библиотеката в чест на неговата майка. Самият той построява много други джамии във Видин, построява много чешми, мостове и т. н. На останалите джамии, които построява слага символа, който е традиционен за една джамия, както всички знаем - полумесеца, но тук слага символа сърце. Версии за това сърце има много, но Пазвантооглу слагайки този символ подчертава любовта си към родителите. В същото време дава пример на всички останали, които идват след него, че родителите са на почетно място - трябва да се обичат и уважават. Самите надписи подсказват това. С този символ джамията и библиотеката са единствени в целия свят, с което ние се гордеем, че тези сгради са тук в България, във Видин. За това ние се стараем да ги запазим, да ги съхраним и да ги предадем на следващите, които идват след нас", разказва имам Самет Исмаилов.

По думите му по времето на Осман Пазвантооглу във Видин са построени 32 джамии, от които днес са запазени само тези две сгради. Библиотеката на Пазвантооглу е била много богата, книгите са били разнообразни от различни области на човешкия живот, на различни езици. Голяма част от литературата е била на френски език, тъй като владетелят е завършил образованието си във Франция и е бил в близки отношения с Наполеон. Днес, книгите от библиотеката на Осман Пазвантооглу се пазят в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" и в Република Турция.

"Джамията и библиотеката на Осман Пазвантооглу са достъпни за всеки, всеки може да ги посети и да ги разгледа. Двете сгради са в автентичен вид, в тях има дърворезби, стъклописи и орнаменти, които също са в оригиналния си вид."

Джамията и библиотеката се намират в Крайдунавския парк срещу Митрополския комплекс в квартал "Калето", където е бил старият град и в близост до Синагогата. Храмът може да бъде разгледан свободно от всеки, а имамът за Видинска област Самет Исмаилов може да разкаже неговата история, да обясни вътрешните елементи, да покаже библиотеката.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49