Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Идеалите преди и сега...

Клуб Млади възрожденци в Брегово
Снимка: Радио ВИДИН

В навечерието на Националния празник Трети март в "Посоките на делника" си припомнихме за героите, довели до Освобождението, за техните идеали и обърнахме поглед към днешните герои, има ли ги и към какво се стремят.  

"Днешните герои са спортистите, актьорите, хора, които мислят за доброто на нашата държава... Героите никога не могат да изчезнат- не може да няма поне един добър човек, който би помогнал, за да стане светът по-добър... В момента не много хора в България можем да наречем герои... Няма в момента герои в България... Няма вече хора, като тези преди. Сега никой не би дал живота си за нас, защото сега всеки гледа само собственото си благо", казаха видински шестокласници в анкета на Нора Йоцова.

Снимка"СОУ "Св. Св. Кирил и Методий"- Брегово е "училище музей" с много добри традиции в отбелязването на всички празници. Тази година се постарахме да посветим нашата работа главно на 140 години от Априлската епопея. Открихме плоча на Васил Левски до църквата "Успение Богородично" по инициатива на нашия училищен психолог Кирил Кунчев и клуб "Млади възрожденци". Тези деца са уникални- получиха златен медал от Общобългарския комитет "Васил Левски". За нас е огромно удоволствие да работим с деца, в които бият възрожденски сърца и които познават историята, защото е изписана навсякъде около тях. Трети март е дата в българската история, несравнима по своята стойност. Трябва да припомним и голямата роля на нашия екзарх Антим I, чиято 200-годишнина отбелязваме през тази година, един много твърд по характер човек, който ако нямаше волята, разума и сърцето на един велик водач, може би и българското Освобождение нямаше да го има. Именно хора на духа, учители, духовници, обикновени хора като Антим I и бреговския даскал Йон Чолака, се осмеляват да се противопоставят на една огромна империя. В тях няма страх, не отстъпват назад. За съжаление още след Освобождението голяма част от българските поборници са забравени и изтикани в ъгъла. Искам да поздравя днешните български деца- в тях виждам лицето на героя, защото настоящето, а не миналото, ни дава шанс да се поберем в една голяма рамка- на еталона, който винаги следваме и когато сме в невръстна възраст, я изпълваме, защото няма дете, което да мисли без сърце, да не откликва, да не е готово за саможертва. Българското дете е герой, защото оцелява в българското съвремие- често без семейство, в една държава, която непрекъснато се люшка. Вярата е това, което крепи българския народ. Историята показва, че българинът стига до предела си и тогава става герой, а пределът е началото, ние не знаем всъщност колко сме силни", смята Илияна Кръстева, историк и директор на училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Брегово.

По време на разговора в "Посоките на делника" се включиха слушатели, които заявиха, че словото трябва да е в основата на новото българско възраждане и повече да се говори за славното ни минало, както и че идолите на днешните млади хора са чалга певици и футболисти, а България върви надолу.

Снимка"Трети март е един от най-важните празници в българската история, защото дава началото на новата българска държавност. Той е резултат от един дълъг процес, наречен Национално освободително движение, започващ от Българското възраждане. Българският народ в онзи период не е чак толкова изостанал от другите нации в света. Нациите в Европа се формират тогава- в 18-19 век. Неслучайно казваме, че българската нация се формира с "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски в средата на 18 век, тогава започват своите национални формирания и германци, и италианци, и французи, и американците. Но този стремеж към политическа свобода, не може да бъде по никакъв начин изваден от цялостното му развитие като народ. Неслучайно казваме, че той започва с образование, просвещение и църковно-национални борби. Но не можем да говорим за национална просвета и национална църква, ако нямаме силен икономически субект. Не можем да подминем факта, че българският народ през 18 и 19 век се превръща в един мощен икономически субект и естествено започва да търси своето еманципиране. Т.е. ролята на българския народ в своето освобождение е пряка и голяма. Изкупихме с кръв свободата си чрез въстанията. В Освободителната война българите също понасят страхотно количество жертви, а българското опълчение действа в най-важните участъци, в които се е решавал изходът от войната. Подпечатваме с кръв своето освобождение, но не бива да забравяме и последвалите събития- българите са готови за своята свобода и се борят за националния идеал и през следващите години. Наистина има с какво да се гордеем и да празнуваме с достойнство Трети март. Днес не сме обединени около някакъв национален идеал. И пак трябва да се започне, според мен, от национална просвета, минавайки през духовно прераждане и възраждане, за да стигнем до идеята за създаване на нов политически модел. В момента образователната система е тази, която ще трябва да изгради бъдещия човек, духовността на българското общество трябва да се прероди с нова ценностна система и тогава ще се появят новите български герои, които ще изведат България към по-добро бъдеще. Ние сме в началото на нашето Възраждане", каза видинският общественик и историк Захари Захариев.

Щрих към темата добавя и инж. Иван Трифонов, който от 38 години работи в телевизионната кула в Белоградчик. Там всяка година на Трети март се събира група ентусиасти от Видин и Белоградчик, която по своеобразен начин отбелязва Деня на Освобождението. Инж. Трифонов пък винаги разказва различна поучителна история:

"Преди 10 години посетих Париж. На опашката пред Айфеловата кула до мен беше един възрастен французин, с когото завързах разговор. Попита откъде съм, казах му, че сме от България и той моментално реагира: "А, Силви Вартан". Замислям се по този въпрос и си казвам: "Ами, ако баща му навремето бе видял моя баща и като чуе, че е от България сигурно би казал "А, Георги Димитров" или "Дан Колов", синът му пък би реагирал с "Бербатов" или "Стоичков". Задавам си въпроса "кое всъщност прави една страна известна, кое кара хората да ни запомнят?". Сега България няма вече промишленост, няма селско стопанство и единственият начин да станем известни е чрез българите, които могат да правят нещо повече от другите. Според мен имаме такива хора, но не им обръщаме достатъчно внимание. Всяка вечер новините по телевизиите са едни и същи- започва се с катастрофи, убийства, скандали и изведнъж след половин час в един 30-секунден репортаж разбираме, че днес е пристигнал отборът ни по физика, информатика или математика с поредния златен медал от международна олимпиада. Тези деца са спечелили в съревнование с целия свят. Ето с това трябва да започват новините- с нещо хубаво, което да зарадва хората, стига толкова престъпления, убийства, насилие- те ни омръзнаха. Тези деца трябваше да заслужат повече внимание и да ги посрещне лично министърът, за да могат да разберат, че ние ги чакаме, уважаваме и ценим. В България има страшно много такива деца и те ще ни помогнат да се измъкнем от блатото, в което се намираме. Мисля, че поуката от тази история, е написана на гърба на паметника на Гоце Делчев в Благоевград: "Аз виждам бъдещето на света като сцена за културно съревнование между народите". 120 години след смъртта на Гоце Делчев светът иска да докаже точно обратното, но появата на тези деца идва да покаже, че може би този наш велик сънародник е бил прав. Появата на тези деца е искра, която ще освети поне за миг тази сцена, на която е започнало културното съревнование между народите."

Да не забравяме, че има за какво да се гордеем в утрешния Трети март, отпразнувайте го подобаващо, сложете трибагреника на видно място, включете се в честванията и разкажете на децата си за Българското възраждане и за освободителните борби на нашия народ.

Повече по темата можете да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00