Всички живеещи в България румънци трябва да бъдат признати и да бъдат третирани като национално малцинство в съответствие с международното право. Без реална подкрепа от българската държава румънската общност се намира във финансова невъзможност да отстоява своите политически, социални и културни интереси. Без подкрепа за румънското етническо малцинство това положение в крайна сметка ще доведе до изчезването на румънското културно и езиково наследство на юг от река Дунав. Усилията на румънското правителство да осигури достъп до изучаването на предмети на румънски език бяха възпрепятствани от Министерството на образованието на България. Бих искала да приемете бюджет и подробен план за действие както и списък с конкретни мерки за запазване на езика и позволяване на воденето на занятия на малцинствени езици в училищата и във висшите учебни заведения. Румънците би трябвало да изучават учебните предмети на своя собствен език, ако желаят това и би трябвало да им се позволи да запазят своята култура и да проповядват в църквите на румънски език." 
"В България има етнически румънци, съществуват, и това сме ние. Това, че на някой не му изнася и че робува на отживели политики, не ни засяга нас, но това създава мнение в обществото, което противоречи на принципите на демокрацията и на нашата конституция. Никой не може да определи и да каже някой друг от какъв етнос е освен сам за себе си. Писмото на госпожа Маковей беше зле преведено и излизаше, че всички румънци в България са с ромски произход- това не е така. В това писмо се иска обучение по майчин език, църква, масмедия. Наистина в България няма законови пречки за изучаване на майчин език, но има местни пречки, които профанират и спират процеса. Тази година отворихме свободноизбираема подготовка по румънски език във видинското училище "П. Р. Славейков". Имаме 16 дечица, които го изучават. Усилията ни да открием такива курсове са от 25 години. Имаме проблем за изучаването, защото няма обособени програми за изучаването на румънски език за хората от нашия етнос. Не бива в никакъв случай да се мисли, че писмото на Моника Маковей е позиция на някой друг- това е чисто нейна позиция като евродепутат. Някои се опитват да кажат, че това е позиция на Румъния или на нас- местните. Нападки срещу нас биха довели до безсмислени неща. Спрете да си играете с етносите", призова председателят на Сдружението на етническите румънци в България АВЕ Иво Георгиев и добави, че в организацията, която оглавява, членуват 3 240 души.
"Медиите разтръбиха за писмото на Моника Маковей, слушах и коментарите на политически лидери. Те не са прави в оценката си, че това е самостоятелно мнение на един румънски евродепутат и политик. Напротив- следейки двустранните отношения между България и Румъния, забелязвам, че това е целенасочена политика на румънската държава. Румъния има претенции за свои етнически малцинства в съседни държави. Ако се върнем малко по-назад във времето, ще видим, че до ХIX век понятието "румънец" не съществува като етническо понятие. Има няколко държави, за които Румъния се обявява за наследник- Влашко, Трансилвания и Молдова и едва след обединението на Влашко и Молдова в средата на ХIX век възниква идеята за държавата Румъния, т.е. държава, която се родее с някогашната Римска империя. Това понятие е абсолютно измислено и неотговарящо на никакви етнически и исторически истини. Когато създаваш една изкуствена държава и етнос, да имаш претенции към хора, които съществуват в Европа и Балканите от хилядолетия, е несериозно и не отговаря на добрия тон между България и Румъния. Българската историческа наука отдавна е доказала, че влахоговорящите общности в България са потомци на българи, които по време на османското робство, са се преселили във Влашко, в Унгария, по-късно в Австро-Унгария и след Освобождението са се завърнали обратно в България. Пребивавайки там два века те са усвоили доста от обичаите и езика на местната влашка общности и са донесли у нас този език. Това е недвусмислено доказано от българската историческа наука и е признато от международни учени", каза пред Жоро Александров историкът от Враца и депутат от ВМРО, част от Патриотичния фронт, Красимир Богданов и добави:
"Аз се самоопределям като български гражданин от румънски етнически произход. Като историк лично съм бил засегнат от това, защото през цялата си младост съм унижаван като човек от "втора категория". Когато говорим за присъствието на романски и на румънски граждани на юг от Дунав, ще напомня, че романите присъстват тук от 271 година след Хр., т.е. когато Рим се изтегля на юг от Дунав заради готските нападения. Много е печално, когато представител на някоя от партиите категорично заявява, че България е монолитно изградена от български етнически елемент. Историческите факти говорят, че още преди създаването на българската държава в земите западно от Тимок до сегашния Никополски край е присъствало румънско население, както и в Софийска и Нишка области. При създаването на българската държава тук е съществувало романско население. Най-масовият етнически елемент тогава са романизираните траки. По време на османското владичество в Козлодуй живеят 90% румънци и само 10% българи. В оряховските села етническото румънско население е 97% и то е гръбнакът на възрастването на този край. След 1600 година до средата на ХIX век от Румъния в българските земи идват много заселници, които бягат от жестокия чокойски гнет в Ардел. Има и много бегълци на юг от Дунав след голямото въстание на Тудор Владимиреску от 1821-1823 година."
"Проф. Пламен Павлов пише, че територията и населението на днешна Румъния са неразделна част от Първото и Второто българско царство. Падали са за кратко или по-дълго под чуждо господство, когато българската държавност не е съществувала или е била слаба, но там е продължавало да живеят българи. Във воеводствата Влашко и Молдова до средата на ХIX век се използва кирилицата, а българският е официалният административен език, ползван от местната аристокрация до XVIII век, което показват и влахо-българските грамоти, написани на този език. Старобългарският език се употребява в Румънската православна църква до началото на ХХ век. До 1861 година латинската лексика в писмения влашки език е само 20%, а останалите 80% са думи производни или заемки от българския език. В хрониките името "власи" е синоним на "българи". Показателна е употребата на "влах" и "българин" при Никита Хониат в неговата "История" от XIII век. Той е пряк свидетел и очевидец на българското въстание на Петър и Асен и е бил наясно с тогавашните български имена. При двата преписа са ползвани като равнозначни етнонимите "власи", "мизи", "загорци" и "българи". В по-стария препис става дума за "българи", което име е заменено с "власи" в по-новия препис: "А императорът Исак Ангел, който можел да обходи цяла Мизия и да достави гарнизони в тамошните градове, но не направил нищо подобно, той изгорил кръстците с жито и подведен от фалшиви молби от срещнатите българи още повече да вдигнат носа си срещу ромеите и още повече ги одързостил." В по-ранния препис жителите на тези градове са наричани направо "българи", а в по-късния "власи" и "варвари". В този летопис има множество още потвърждения на горните изводи, като завещанието на императора, който разгромил власите бил наречен "българоубиец": "Императорът започнал така да се гордее с делата, които извършил, че един от съдиите казал: "Душата на Василий Българоубиеца страда, защото когато окончателно разгромил власите, наредил, ако отново прибегнат до бунт, то този, който ще воюва срещу тях трябва да построи лагера си и така да излезе насреща им." И писателят Йоан Цеца посочва кой народ е победил Василий II: "А някога българите бяха господари на планината Пинд и пределите на Лариса и Дирахорум, почти до самия Константинопол, чак до най-силния самодържец Василий, който напълно им свил врата. Именно тези българи са власите, които Василий окончателно разгромил." Тодор Скутариот също пише за "варварите край Хемус, които по-рано се наричали мизи, а сега власи и българи". Разглеждайки сведенията от тези и други извори, Петър Коледаров отбелязва, че ако се приеме, че под "власи" в тях се разбира "не българи", то ще излезе, че българската държава е възстановена без участието на българите, което очевидно е абсурдно. Етнонимът "влах", "блах" в латинския произлиза от късната форма на българския етноним "бълг" и "балх". Гаврил Занетов казва, че "в най-старите източници и в народните песни тази земя носи название "планинска", "басарабидна земя" или "влашка земля" и най-после "угро-влахийска земля" и че думата "влах" не е означавала първоначално "румънска народност" се вижда още от това дето "власи" се срещат и другаде, освен във Влашко, което ще рече, че думата "влах" е означавала първоначално "планинец" и дори "овчар" и така първите власи във Влашко освен, че не са били румъни, но и самата дума "влах" очевидно не е румънска, но словенска." За българската принадлежност на тази дума пише и Анна Комнина, така че не може да се търсят нейните значения при какви ли не чужди народи, както правят някои историци, особено- румънски." 
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..
Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град. Красиво и благоустроено е Неговановци. Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи. Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..
Предимно облачно
Разкъсана облачност