"Последната ми изложба беше озаглавена "Масата"- място, където се събират хората, където се решават проблеми, където говорят и си правят планове... Реших тази да я нарека "Път"- в желанието си да покажа работи от изминатия 85-годишен житейски път, в който са и моите 63 години творчески път", казва ми Георги Петров.
"Започвам от студентството- показвам един портрет, който много беше харесан от моя преподавател, световно известния проф. Корнелиу Баба, и няколко пейзажа. Минавам през годините с различни творби, за да стигна в днешни дни до работи, които съм направил и които съм озаглавил "Страх". Това е една тема, която ме вълнува отдавна и бих казал атмосфера, в която живеем през последните години. Имам чувството, че човек, когато е обхванат от страх, той просто не чувства плътта си, тя като че ли се отделя от формата и остава само външният пласт на материята. Във формата продължава да се чувства движението на тялото, без тази функция да се изпълнява от лицето", споделя художникът.
"Човекът се прибира в себе си. Той е станал просто на кълбо. Или с вдигнати ръце се мъчи да излезе... Търси въздух", добавя Георги Петров и признава, че обича постоянно да търси, да експериментира с изразните средства.
"Макар че винаги в работите съм аз- като идея, като разсъждение. Обаче пластично обичам да търся. Това са моментални неща, които стават и благодарение на фантазията на твореца. Не трябва на зрителя всичко да му се дава на готово. Нека го оставим да поумува, да потърси, да стигне до истината сам", обяснява ми художникът. А аз питам за картината "Бялата маса"- какво е тя? Отсъствие? Очакване?...
"Когато човек е на 85 години, илюзиите стават по-големи от възможностите. И аз си имам своите илюзии. Имам своето очакване. Може да се каже, че тази картина е едно усещане за продължение- че на тази маса ще има още нещо, че някой ще дойде... Нека кажем, че тази картина е едно символично продължение на моя път, който смятам да не спре до тук", казва Георги Петров.
"Георги Петров е роден на 6 май 1931 година във видинското село Покрайна. През 1957-ма постъпва в Художествената академия "Николае Григореску" в Букурещ, при проф. Корнелиу Баба- един от големите в европейското изкуство. Учи заедно със своята бъдеща съпруга- една също голяма художничка- Анета Дръгушану. Завършва специалност Живопис и през 1963 година и се завръща в България. В продължение на около 30 години е директор на видинската художествена галерия, като през това време е и председател на видинската група в Съюза на българските художници, а после и творчески секретар на Съюза. Носил е грижата за събирането, съхраняването и популяризирането на фонда на нашата галерия. А този фонд е много богат. Ние притежаваме творби на Дюрер, Гойа, Рембранд, Домие, Делакроа, на големите български майстори, на съвременни признати наши и чужди автори. това е дейност с широк обществен отзвук", припомня художникът Красимир Кръстев, син на Кръстьо Кръстев- художник от поколението на Георги Петров, негов колега и приятел.
В разговора ни с Красимир Кръстев се роди идеята Георги Петров да бъде предложен за удостояване със званието "Почетен гражданин" на Видин. Защото с избора си да остане да живее и твори тук, където е роден, той подарява личната си популярност на своя град, а през годините, в които е директор на видинската художествена галерия, работи за доброто име на града ни и обогатяването на фондовете на галерията, благодарение на което днес във Видин се пазят и показват изключително ценни творби на чужди и наши майстори.
Картини на Георги Петров участват в десетки български и международни изложби: в арабските страни и бившите съветски републики (1965); Зайчар, Сърбия (1982, 1984 и 1986); Ровно, Украйна (1989), галерия "Средец", София (1999) и в Букурещ (2000, 2004); в Международното младежко биенале, Париж (1964); Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово (1992, 1994); Международното триенале на съвременната живопис, София (1996). Видинският художник е участвал в международни симпозиуми в Чехановец, Полша (1977); Шверин, Германия (1986); Белоградчик, България (1986); Тескани в Румъния (2001). Редил е самостоятелни изложби във Видин, София и Белоградчик. Живописецът е специализирал в Унгария, Чехия, Украйна, Франция.
В средата на голямата изложбена зала, под стъкло, Георги Петров е наредил свои ранни творби. Сред тях е едно издание на календар за 1966 година, в които във всеки месец е представена по една творба на различни автори. Календарът е отворен на месец ноември- там е картината "Семейство пред телевизора".
"Тази картина е първата, с която участвах на национална изложба и която, по предложение на Дечко Узунов, получи първа награда. Тази картина има много дълга и интересна история, която може да бъде сюжет за роман. Тя със сигурност е най-много пътувалата по света моя творба. Тя ми донесе много награди. Тя ми донесе и много ядове. Тя стана и повод да получа жилище във Видин. Тя се губи и се намира, беше подарявана и връщана, участва в изложби в различни градове на Европа", разказва с усмивка художникът.
А как се намират Георги Петров и съпругата му- румънската и българската художничка Анета Дръгушану?
"Съдбата ни събра още преди да се познаваме в едно ателие, ръководено от проф. Корнелиу Баба, в Букурещ, в Художествената академия "Николае Григореску". Осем души сме били- седем мъже и аз, единствена жена. Казваха му Георги Петров-Българина. Аз по природа не съм много контактна. Не съм кокетна. По-скоро съм затворен човек. Той ми е казвал, че ме е забелязал как старателно си водя бележки по време на лекции на първия чин. Почнахме да се сближаваме на третата година. Винаги е бил много внимателен с мен, с детето, с родителите си. Такова е било възпитанието и на двамата. Сега, след толкова години заедно, съзнавам, че имаме толкова много общи неща, че не е имало как да не се срещнем и да не се съберем. Мисля си, че ако не ме беше срещнал животът с него, сигурно щях да си остана сама, без съпруг и семейство. Винаги съм мислела за голямото изкуство. Винаги съм искала да стана голям художник. Но не зная дали щях да постигна това, което имам сега, без него. Той е моят дом. Нашият син е далече, в Англия. Намерил е своето място, надяваме се, че е удовлетворен и щастлив. Така и ние сме щастливи", разказва Анета Дръгушану. Съпруга, спътница, сродна душа в живота и творческия път на Георги Петров.
Идете и вижте изложбата "Път". Подредена е в залите на видинската художествена галерия "Никола Петров". Откриването е днес, 19 май, от 17:00 часа.
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..