Голям паметник на културата, какъвто е "Баба Вида", има нужда от постоянни и сериозни грижи. При това полагани с умение, уважение и любов.
Това лято се извършват спешни спасителни реставрационни и консервационни дейности по крепостта. От десетилетия горната тераса на форта пропуска влага, която безмилостно руши тухлените зидове, с които е надстроявана старата крепостна стена.
"Затова казваме, че паметникът е в риск. Риск не за туристите, а риск за състоянието на съоръжението. Това означава, че крепостта се нуждае от цялостна реставрация и консервация, за да бъде запазена в автентичния си вид, а такива дейности не са извършвани от 60-те години. Частични ремонти са правени през 90-те години и от тогава нищо. Като историк аз смятам, че един паметник трябва да се представя в автентичния му вид. Голяма част от туристите заявяват същата позиция. Какво правим в момента? Със свалянето на една част от сцената, след като бъдат изрязани железата и обезопасен участъкът, ние, археолозите, ще почистим подножието на кулата, за да покажем това, което не е показвано до сега на туристите- Югоизточната кула на Бонония, върху която е легнала "Баба Вида". За необходимостта от реставрация алармираме от години. Има и изготвен технически проект от 2009 година. Търсим възможности за финансиране. Защото, когато се реставрира един такъв паметник, това трябва да се направи изцяло, за да се възвърне автентичният вид и да се покаже крепостта в цялостния си блясък, както се казва. А това, което сега правим със собствени сили, са по-скоро козметични дейности. Подменихме някои ламарини, някои изгнили дъски. Крепостта беше обрасла с растителност. Затова наехме алпинистите", обяснява директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова.
Единият от алпинистите, които участват в почистването на старинните зидове, се оказа родом от старопрестолния град:
"Петър Евлогиев Петров се казвам. Видинчанин съм. С алпинизъм се занимавам от 19 години. Конкретно на работата си по крепостта гледам не като на препитание, а като на достойна работа за един видинчанин, защото се чувстваме полезни и за града. Може кинтите да са малко, но това не е толкова важно, когато става дума за "Баба Вида". Махаме растителността и с телени четки почистваме стените на крепостта. Попаднахме на три-четири "кошера" на пчели, които, по настояване на музейните работници, запазихме. Това бяха едни от най-трудните задачи. Не ползваме препарати, работим само ръчно."
Най-после, след десетилетия безразличие, отношение към крепостта "Баба Вида" заяви и държавата. Средновековният замък във Видин ще бъде ремонтиран от Министерството на културата със средства от Оперативна програма "Региони в растеж". Това обеща в Народното събрание министър Вежди Рашидов, в отговор на въпрос на народния представител Вили Лилков. Новината обяви във Видин сам депутатът от Реформаторския блок:
"От начина, по който ми отговори и заявленията, които даде, аз смятам, че с финансирането на проекта и изпълнението на ремонтните дейности няма да има проблем."
Инвеститори от Украйна предлагат да изградят във Велико Търново парк "България в миниатюри". Избрани са 80 исторически обекта, като един от тях е крепостта "Баба Вида", съобщи снощи в късните новини на БНР Катя Чорова.
Че откровен интерес към историческите забележителности на Видинско и конкретно към замъка "Баба Вида" има, говори и фактът, че обектът е избран за един от най-красивите и заслужаващи внимание замъци в България, с които ще стартира нов интернет портал- "България отвисоко", обяви Атанас Паскалев, който в момента е във Видин и прави въздушни снимки на крепостта с дрон.
"Аз съм създател на една група във Фейсбук- "България въздушна фотография и видео" и на 19 юли откриваме един нов портал- "България отвисоко". Сред първите материали, с които ще популяризираме в социалните мрежи красиви и интересни за туристите места в България, е и крепостта "Баба Вида". Наблягаме на крепостите- имаме Плиска, Велики Преслав, Асенова крепост, Шуменска крепост. Навсякъде, където снимаме, се убеждавам, че България е красива. Крепостите са ми слабост. А Видин е едно прекрасно място- крепостта, реката... И не мога да си обясня защо постоянно се наслагва някакво пренебрежително отношение към този регион. Работил съм много в Северозапада- Враца, Монтана, Чипровци, Чупрене, Ружинци, Видин. Имате прекрасна природа, хора, ресурси... А "Баба Вида" е място, което всеки българин трябва да види", казва Атанас Паскалев.
Това, че по крепостта се работи, не е причина туристите да я изключат от плановете си при посещенията във Видин. От шест години във вътрешния двор гостите на замъка са посрещани от един усмихнат и сладкодумен разказвач.
"Казвам се Александър Пройнов-Апер и съм живият Цар на българската скулптура и култура. С огромно удоволствие говоря за моето изкуство и за българското изкуство. Обичам своята Родина и като Апостол я обикалям от десетилетия. За мен е чест да бъда домакин на замъка и да представям на посетителите картините и иконите на моите колеги и моите фигурки- моите дечица, и да разказвам легендарната история на Видин- град, който повече от 600 години е бил и продължава да е един от основните административни центрове на България. Обичам да говоря за приемствеността- за старата история и за новите строители на съвременна България, които след освобождаването на ни от турско робство доизграждат Видин като един материален, духовен и емоционален център. Един град, пред който аз благоговея. Аз съм горд и достоен човек, с остро социално чувство. Където и да съм бил, съм казвал, че съм българин. Удовлетворен съм, че гостите на крепостта са впечатлени от това, което виждат, когато се разхождат из замъка. Това е най-хубавото място, на което съм показвал своите произведения. Видин е древен град, с хилядолетна история и традиции. А замъкът е едно материално доказателство за духовното богатство на моя народ", разпалено, но и убедително ми говори Апер.
"Крепостта "Баба Вида" е най-известният видински паметник, но тя не е единичен паметник", подчертава директорът на видинския исторически музей Фионера Филипова. Крепостта е част от античния град. Част от цялостната система Калето. И изрежда кои още обекти непременно трябва да бъдат показани на всеки гост на града, а и всеки видинчанин трябва да познава: Катедралния храм "Св. Димитър", църквите "Св. Петка" и "Св. Панталеймон", Джамията на Осман Пазвантоглу, Синагогата. Трябва да се познава историята на Трети Бдински полк, историята и участието на този регион във войните, на уникалните паметници- на Трети Бдински полк и на Скърбящия воин...
"Видин строи първата театрална сграда след Освобождението. Видин има уникални къщи от онова време, със запомняща се архитектура и обзавеждане по европейски образец. В сградата на сегашната художествена галерия са гостували европейски величия на оперното изкуство. Не може един град, който има такава история, сега да го отписваме и да го наричаме беден и изостанал. Важен е духът на историята. Не случайно се казва "от сой". "Сой" се създава с натрупване, с векове понякога. Човек може и да обеднее, но пак да е "от сой", коментира Фионера Филипова.
Заговорим ли за историческата памет на Видин, времето никога не е в достатъчност. Изкушението да питам още и още е голямо, но се налага да сложим запетая на разговора ни, който, обещавам, ще продължим в някое от следващите издания на рубриката "Общество".
Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото, за..
Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..
Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..
Като трудна и интересна определи 2024 година областният управител на Видин Ани Арутюнян: "Имахме наистина много трудна година и в международен, и в национален план. Все още нямаме редовно правителство, което да поеме отговорност за всичко, което се случва и в държавата, и в областите, и в общините. Гледам с надежда към новата година за това,..
Динамична и напрегната бе 2024 година. Такава е равносметката на народния представител от Враца от БСП-Обединена левица Андрей Вълчев: "Динамична, напрегната, с предизвикателства. Надявам се и с нова надежда за нас като общество, за държавата, за всеки един български гражданин. Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година. Надежда да..
2024-та бе година на пренареждане на политическите реалности. Това коментира за "Посоките на делника" народният представител от Монтана от Политическа партия "Възраждане" Петър Петров : "Най-важното е, че изпращаме година, в която се пренареди политическият спектър. Поредната година от т.нар. очистителен период в българската политика, в който..
Дано 2025 година ни донесе стабилно и редовно правителство, за да преодолеем политическата криза. Това каза за "Посоките на делника" народният представител от Видин от Продължаваме промяната - Демократична България Любен Иванов : "Изпращаме поредната година на политическа криза, която се изразяваше в два поредни парламентарни избора и липса на..