Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каквото посееш, това ще пожънеш...

Снимка: Радио ВИДИН

Официалните празници на България- възможност за кратка ваканция или повод за почит към миналото и историята? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника". През този месец има два официални български празника- отминалият вчера Ден на Съединението и 22 септември- Денят на българската независимост. И при двата има по четири поредни почивни дни, което за доста българи се превърна в повод за ваканция- стотици хиляди заминаха на почивка в страната и чужбина, а празнуващите бяха малцина. На въпроса "ще отбележите ли септемврийските празници" видинчани отговориха:

"Няма да ги отбележа. Имаме други ангажименти... Не... Не ми се говори- пропаднал град, загубени хора... Да, разбира се, защото съм българин... Би трябвало да се отбележат от цялата общественост, за да се почувстваме българи, да добием самочувствие..."


Защо все повече се увеличава броят на българите, които не са съпричастни към историята на България, към официално организираните тържества и въобще- към държавата, попитахме видинския историк и социолог Любен Добрев.

Снимка"Ще започна със стария анекдот "Като сме безделници, да не сме без празници". Действително имаме изключително много празници- на месец- месец и половина нещо отбелязваме. От една страна това показва доста богата история на държавата, но от друга страна в последните години се забелязва едно обезценяване на тези дати и събития. Това можем да свържем и изобщо с обезценяването на културните ценности на хората. В последните години тотално ни се срина ценностната система и се наблюдава нихилизъм по отношение на празниците. Наблюдава се и едно драстично намаляване на населението, като в голямата си част емигриралите са точно представители на българската интелигенция- млади, образовани хора, които просто търсят своето препитание. Има и много българи, които просто не знаят какво отбелязваме и какво празнуваме. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че тогава празниците са били изключително малко и са били свързани със семейството, имали са чисто емоционален заряд и икономическа обосновка. Сега тези, които правят масовостта на честванията във Видин са предимно учениците- ако не са те, площадът ще е празен. Освен това тежкото икономическо състояние на хората ги е довело до отчаяние."

А какво е отношението на младите хора към празниците и историята на България?

"Тук важи народната мъдрост "Каквото посееш, това ще пожънеш." Децата ни са такива, каквито ние ги направим. Не трябва да забравяме, че тези, които сега са ученици, са т. нар. "деца на прехода", т.е. техните родители израстнаха в един период, в който се срина ценностната система, получи се вакуум на ценностна система. След 10 ноември се отрече всичко старо, без да се предложи нищо ново. И едно цяло поколение израстна без ясен ориентир като ценностна система. Сега имаме едно младо поколение, което е възпитавано от семейство и общество без ценностна система, поради което не можем да се сърдим и да обвиняваме децата. Така че нещата са много комплексни."

СнимкаИма ли рецепта за преодоляването на негативните тенденции в самочувствието и съпричанстта на българина към родината?

"За всяко нещо има лекарство, но въпросът е първо да се постави правилната диагноза. Проблемът е, че продължаваме да се движим на принципа на махалото- от едната крайност в другата крайност. Караме до някъде, после отричаме всичко дотук и тръгваме да се връщаме обратно. Не зная някой, който да тръгне да си прави нова къща, но първо да си счупи старата. Лошо е и че последните години се изгради една огромна пропаст между отделния индивид и обществото, т.е. отделният индивид не разглежда себе си като държавата, като член на обществото и заради това всеки във Видин казва "държавата ми е длъжна". Но държавата си и ти! Хората, губейки ценностна ориентация, губят и чувството, че за да получиш нещо, трябва и да дадеш. Няма само права, а има и отговорности. Ако успеем да възпитаме младия човек, че обществото е и той, може би и отношението към националните празници ще стане по-друго."

Какво би накарало тези обезверени и отдалечени хора да излязат на площада по време на празник?

"Ако кметът каже, че раздава безплатни кебапчета и вино, ще се напълни площадът с хора, но не това е идеята. Човек трябва да има потребността да покаже съпричасност. В тази връзка, ако общинската администрация направи нещо, което да накара хората да почувстват потребност да бъдат съпричастни, площадът ще се напълни."

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56