Може ли държавата да се справи с насилието между деца?

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 1 юли 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Постоянната комисията за взаимодействието с гражданското общество към Народното събрание инициира национална кампания за преодоляване на агресията между деца. Поводът е последният случай от Видин, при който 13-годишен младеж нанесе средна телесна повреда на 12-годишно момче. Случаят предизвика вълна от възмущение и протести в крайдунавския град. Председател на парламентарната комисия е видинският депутат Росица Кирова:

"Решението на този проблем е отдавна закъсняло и може би трябва да се започне с една сериозна дискусия по темата. Темата е обширна и включва много институции, които трябва да робят в синхрон. Ние, като народни представители, бихме могли да дадем гласност на този проблем и да накараме институциите да заработят тогава, когато още не е налице такъв случай, а не след като случаят е станал известен в социалните мрежи и след като някой е пострадал. При случая във Видин първата реакция на представители на училището и на Инспектората беше, че не се е случило на територията на училището и не ги касае. Второто нещо, оказва се, че детето от 5-годишна възраст е по домове и е проявявало неведнъж агресия, имало е доста сигнали във връзка с неговото поведение, социалният работник в Дома в Ново село, където е живяло, нееднократно е сигнализирал, но нищо не е направено по въпроса от съответните институции, които би трябвало да вземат отношение. Детето е проявявало агресия и в училище, което означава, че и класният ръководител, и директорът знаят, че това дете има особено поведение. Много е трудно, когато си на 13 години и вече си култивирал подобно поведение, само с откъслечни мерки това поведение да бъде коригирано."

Според Росица Кирова има пропуски в работата на местните институции:

"Подобен вид агресия това дете е показвало няколко пъти преди това. Ако беше взето сериозно под внимание и с него бяха започнали наистина да работят, ако имаше социален възпитател, който да разговаря с него, ако класният ръководител го наблюдаваше и разговаряше с него... Имам наистина упрек към институциите. Трябва да имаме изработен модел за поведение за работа с подобни деца. По-лесно е там, където има семейство и родители, защото тогава се обръщаме към тях и очакваме съдействие, но в случая с това дете не са си свършили работата институциите."

"Проблемът не е в децата, проблемът е във възрастните и те са тези, от които трябва да се търси отговорност. И докато ние самите в парламента проявяваме един към друг агресия, няма как да очакваме това да не правят другите поколения. Друг проблем, който е много съществен, ромските махали в България са много тежко капсуловани от години. Тези хора живеят в постоянно беззаконие, за което заслуга имат много наши правителства. Проблемът има и социални измерения. В тези ромски квартали има деца, които на по 17-18 години почти не говорят български език, а когато заминат да работят в Германия за 6-7 месеца научават немски. Това означава, че ние имаме проблем в имплементирането на определени политики спрямо тези деца и в опита за интегрирането им в българското общество. Има тежка съпротива срещу това. Тези проблеми много трудно ще решим само чрез някакъв дидактичен подход. Проблемът е дълбок и фундаментален. Моята препоръка е да работим дългосрочно, да направи срещи на такива места, където тези срещи са изключително трудни и изискват много сериозно внимание. Трябва да търсим начини да лекуваме обществото срещу такива случаи и да даваме пример с миролюбие, да показваме, че истинската сила е във въздържанието...", каза народният представител от "Продължаваме промяната" - Демократична България Манол Пейков.

В дискусията се включи и народният представител Петър Кьосев:

"Много родители нямат представа какво правят децата им извън вкъщи и едни прекрасни деца вкъщи се оказва, че навън са пълни гамени. Проблемът е много голям, много сериозен и е дълбоко вкоренен в нашето общество, а решението му няма как да е просто едно. Законът за борбата срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е приет през 1958 година. Няколко пъти е подлаган на обществено обсъждане нов пакет от мерки, но така или иначе не се е стигало до краен резултат. По мой сигнал министърът на правосъдието пое ангажимент, че ще направят всичко възможно да ускорят процеса за законодателни промени. От друга страна, твърде дългата верига от институции, които се занимават с тези случаи на агресия, позволява твърде много прехвърляне на отговорност. На следващо място аз съм изумен с какви бързи темпове растат децата в момента, развиват се по-бързо и по тази причина законодателят може би трябва да предефинира възрастовите прагове за адресиране на даден проблем, защото новите поколения нямат нищо общо с предходните."

Димитър Иванов, депутат от ГЕРБ-СДС, подчерта, че е необходимо да се работи не само с децата насилници, но и с техните семейства, за да може да се превъзпита като цяло българското общество.

"Работата със семейната среда е най-важната. На първо място трябва да се научим да уважаваме институциите, да уважаваме закона и правилата в нашата държава, защото виждаме как за 6-7 месеца в друга държава детето от България научава чуждият език, ходи на училище, отнася се с уважение, спазва правилата, спазва законите. Ние като политици и хора в това общество трябва да даваме примера как се спазва законът, как се спазват правилата. Относно това, което се случи във Видин, уверявам ви, че няма да стане само със социалните работници. Тази агресия у това дете няма да излезе само с едни администратори, които ще отидат на среща с него. За да има сигурност, трябва да има уважение към органите на реда. Ако искаме това поколение, което расте, да бъде отговорно, да бъде възпитано, трябва да получава правилното отношение от семейната среда. Ние искаме законите да важат, но само за някои. Това ли търсим като възпитание? Трябва да има уважение към органите на реда, към учителя, към лекаря... Не сме закъснели, но трябва да действаме бързо."

В парламентарната комисия бе обсъдена идеята да бъдат направени срещи във всички областни градове между учители, директори на училища, кметове, представители на МВР, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за закрила на детето.

"Има три базови причини за подобен род проблеми. Първата причина е, че забързани в прехода забравихме за онези семейни ценности, които предавахме на децата си и които нашите родители предаваха на нас. Отдавна за днешните деца примерът в живота не са хора, които учат, не е лекарят, не е учителят. Техните кумири са онези, които отвръщат и които с агресия налагат себе си. Голяма част от вината за това нещо е в начина, по който ние възпитаваме децата си. Защото ги възпитаваме чрез примерите, които даваме и чрез това, което виждат всеки ден. А те всеки ден виждат някой насилник, който се опитва да наложи своя начин на поведение. Заради това решаването на този проблем започва първо с говорене - да идентифицираме защо и откъде идва. Втората съществена причина - смятам, че Министерството на правосъдието трябва много сериозно да помисли за промяна на законодателството, така че децата да не научават първо, че са безнаказани, когато причинят подобно нещо. Трябва да има наказание. Днес, поради прекалено либералния модел, който беше възприет, има родители, които не смеят да се скарат на детето си. Трябва сериозно да помислим в Народното събрание как да променим законодателството без да нарушаваме правата на детето. Децата трябва да знаят, че носят отговорност за постъпките си. Прекалено безнаказани станаха времената. Последната част, която е свързана с решението на подобен проблем, е, че ние наистина трябва да помислим как през Министерството на образованието да регистрираме подобни модели на поведение в училище и как с тези деца да се работи. Да се работи ежедневно, а не само когато се случи подобно нещо. Трябва да започнем да говорим на децата в България, че силен е не този, които посегне с юмрук, а този, който подава ръка. Силен е този, който застава пред юмрука, за да защити другарчето си. Силен е този, който подминава шамара, който му е ударен... Ако започнем в един глас да говорим всички за това, представителите на всички политически партии, можем да постигнем резултат и тази кампания да помогне. Трябва да назовем проблема, а проблемът е, че някъде сме се загубили в пътя на прехода и сме загубили основните си ценности", посочи още Росица Кирова.

Парламентарната комисия предложи още в кампанията срещу агресията да се включат както известни личности, които са идоли на днешните млади хора - спортисти, актьори, певци, инфлуенсъри, така и местни кумири, които подрастващите възприемат като лидери и модели за подражание.

Повече - в прикачения звуков файл.