Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За паметниците и балканските страсти

Всяко връщане към героизма и трагизма на битките ни през първата световна война е жълтица от националното съкровище на българите, пише Йото Пацов в предговора на книгата "Болката" на Величка Каменова, посветена на наши земляци, участвали в боевете на Първата световна война.

Именно за болката, балканските нрави, комплексите и националната памет говорихме в "Посоките на делника", след като преди дни, навръх Деня на независимостта, македонци строшиха демонстративно паметна плоча на загиналите български офицери и войници на връх Каймакчалан. Този вандалски акт, естествено, разбуни духовете у нас и предизвика вълна от искрено възмущение. Сътрудникът ни във Враца Жоро Александров потърси за коментар народния представител от ВМРО, част от "Патриотичния фронт", Красимир Богданов:

Красимир Богданов"Този инцидент наистина е неприятен и за съжаление не е първият, който се случва на места, посветени на българската памет в Македония. Недопустимо е в 21 век, когато говорим за интеграция на Македония в ЕС и НАТО, да се действа по този начин. Това са варварски, средновековни действия, които с нищо не способстват за междусъседските отношения."

Потърсихме и мнението на Емилия Кожухарова- правнучка на един от българските герои по време на Първата световна война- роденият във Видин полк. Стефан Илиев, командир 15-ти пехотен Ломски полк, загинал също на територията на днешна Македония през Първата световна война.

"Почувствах се изключително зле, защото съм емоционално обвързана заради роднинството ми с полк. Стефан Илиев. Подобно нещо 100 години по-рано се е случило и с гроба на полк. Илиев. Там е бил поставен един мраморен паметник, направен от войници от 15-и полк, но още с влизането на сърбите в Прилеп през октомври 1918 година е разрушен. И тогава това предизвиква много бурна обществена реакция в България, и тогава също не е имало ефект. Сега виждам повторение на историята от преди 100 години. Това е не просто хулиганска проява, това е подигравка с паметта, с героизма, с всичко свято, което сме дали преди 100 години. И българският, и македонският народ са увредени от изкривената история години назад."

Днес усилията на Емилия Кожухарова са насочени да бъде почетена достойно паметта на героя от Първата световна война полк. Стефан Илиев с паметни плочи и паметници в Македония, Видин и Белоградчик. Инициативата обаче се случва много бавно и мудно.

полк. Стефан Илиев"В Македония чакаме отговора на властите. Горе-долу така стоят нещата и тук- в България. Във Видин предложение за паметен знак направихме още преди 4 години. Първоначално беше за преименуване на улица "Широка", където е бил домът на полк. Илиев, но може би е по-разумно да бъде поставена паметна плоча, а улицата, която е емблематична за Видин, да си запази наименованието. Но така или иначе някакъв паметен знак е редно да има, защото полк. Илиев наистина е национален герой. Моите усилия ще бъдат да популяризираме колкото се може повече пред видинската общественост името му, защото Видин може само да се гордее с това, че е родно място на такъв човек. В Белоградчик процедурата е почти към финала и се надяваме, че ще има паметник на полк. Илиев, тъй като там е бил на гарнизон 15-и Ломски пехотен полк", обясни Емилия Кожухарова.

Стефан Илиев е роден на 29 юни 1869 година във Видин. Воинският му път започва в 3-ти пехотен Бдински полк като взводен командир. В началото на Балканската война е командир на 4-а дружина на 15-и пехотен Ломски полк с чин майор. Участва в редица сражения. След Междусъюзническата война е началник на 15-о полково военно окръжие във Видин.

На 28 февруари 1916 година подполковник Стефан Илиев е назначен за командир на 15-и пехотен Ломски полк. Участва в боевете при Стойково бърдо, Планиница, Буково, Върбовец, в Чеганската операция. Загива геройски начело на контраатака на 26 март 1917 година в битката за връх Червена стена край град Битоля. Погребан е с военни почести в двора на църквата "Благовещение Богородично" в Прилеп. Посмъртно е повишен в чин полковник.

Голям шум, закономерно и справедливо, се вдигна след като бе поругана българската паметна плоча в Македония. Но дали  се грижим подобаващо за историческата си памет и за паметниците на територията на нашата страна? Да издири и възстанови колкото се може повече паметни знаци във Видинско от няколко години се е заел Ивайло Цеков, по думите му край нас има не един и два забравени, занемарени, разрушени или завинаги загубени паметници.

"Много е грозно да има паметници на загинали за България хора, които са забравени от абсолютно всички. Има паметници до села в област Видин, за които дори местните хора не знаят, че съществуват", каза Ивайло Цеков.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как да се преодолеят регионалните различия

Решения за отключване потенциала на регионите дават от Института за пазарна икономика /ИПИ/.  Експертите посочват, че България бележи устойчив икономически напредък през последните 25 години. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна  способност се увеличава от 28% от средното ниво за Европейския съюз  през..

публикувано на 03.11.25 в 14:28
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56