Защо партиите запазиха големите си субсидии и ще има ли преосмисляне?!

публикувано на 13.12.16 в 16:07

Снимка: БГНЕС

''Гледна точка'' от 13.12.2016 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Партийната субсидия е една деликатна тема, която предизвиква доста коментари в обществото. Гледната точка в "Посоките на делника" е на народни представители и граждански движения от Северозапада.

В началото на този месец парламентът отхвърли предложението на Патриотичния фронт, субсидията на партиите догодина да бъде намалена на 6 лева за всеки действителен глас. Така и догодина, парламентарно представените партии ще получават 11 лева за глас. Въпреки, че от всички три въпроса, зададени в референдума, този за намаляване на партийните субсидии до 1 лев получи най-масова подкрепа.

Народният представител от Патриотичния фронт Красимир Богданов би оспорил въпроса за субсидиране от 1 лев за глас, защото "не знам доколко е възможно да функционира една политическа организация с национално представителство, със средства, които се равняват на няколко десетки или стотин хиляди лева. В крайна сметка една национална организация поддържа офиси, поддържа политическа дейност и не може единствено и само от членски внос да се издържа тази организация. Ние в малките населени места, където хората са достатъчно бедни и отрудени не събираме членски внос от тях, тъй като е кощунство да караш хората да си плащат за политическото си членство. Смятам, че едно разумно решение, за една минимална субсидия, която да получават партиите от държавата, ще бъде обективно и съобразено с условията в България."

Гостът в студиото Георги Георгиев, председател на Гражданско движение "БОЕЦ" категорично заяви, че те застават зад позицията "пълна забрана по закон за държавно финансиране на политическите партии по какъвто и да е начин. Поставянето им в една конкурентна среда, в която да печелят доверието на обществото, да набират симпатизанти и чрез членски внос, така както го правим всички ние в гражданския сектор, да развиват своята дейност."

Гледната точка на народния представител от Реформаторския блок Борислав Великов е, че "след като преобладаващата част от гласувалите на референдума хора са се изказали в посока намаляване на субсидиите, очевидно това е нещо, с което ние трябва да се съобразим. Намаляването на субсидията трябва да стане в обратна пропорционална зависимост на процента взети гласове. Така например големите партии, получили над 10% от гласовете, биха могли да получават не повече от 1/3 от субсидията, която се полага в момента, т.е. 3-4 лева на глас. Партиите между 10 и 4 %, това са средни по големина партии, да получават половината от държавната субсидия, а партиите между 4 и 1%, т.е. тези, които не са влезли в парламента, да получават пълния размер на субсидията. Обосновката на едно подобно схващане е, че малките партии трябва да се развиват."

Според народния представител от ДПС Станислав Анастасов, "темата със субсидиите на политическите партии е свързана с едно нещо и не бива да го забравяме, а именно, независимостта, прозрачността и отчетността. Ако намалим или премахнем субсидията, съответно и тези три елемента ще изчезнат. Всеки сам може да прецени, кой има интерес от политическите партии да бъдат непрозрачни и неотчетни."

Още по темата за партийните субсидии чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Защо партиите запазиха големите си субсидии и ще има ли преосмисляне?!

БНР подкасти:

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

За БНР

Радио Видин