Директорът на Спешна помощ във Видин: "Може би ние сме Център №1 в страната по кадрова осигуреност"

публикувано на 20.02.17 в 16:19

Снимка: Радио ВИДИН

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 20.02.2017 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Центърът за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ във Видин ще ползва етаж от сградата на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/. За линейките е предвидено място в двора на Инспекцията. Четирите филиала на Центъра в региона също ще се преместят, като три от тях ще бъдат в изцяло нови сгради. Промените се налагат заради стандарта за спешна помощ, приет през миналата година, който определя и минималната квадратура на филиалите.

"Няма филиал на територията на Видинска област, който да отговаря на тази квадратура. За един филиал са необходими поне 200 квадрата, за Видин са повече- минимум 700. Сега в момента сме на 2-3 пъти по- малка площ. Във Видин Спешното приемно е към болницата, от 10 години, и сега на площ от 280 квадрата се помещаваме както Спешното отделение на болницата, така и Центърът за спешна помощ, филиалът във Видин, на тази площ, която е крайно недостатъчна", обясни директорът на ЦСМП- Видин д-р Станислав Поломски.

В Кула, Брегово и Димово ще се строи наново с европейски средства по Оперативна програма "Региони в растеж". Проектът е на Министерството на здравеопазването и е за всички филиали в страната, които са около 200. В Белоградчик Центърът ще се премести на територията на нервно отделение, който е близо до филиала и е на първия етаж на болницата.

"Може би ние сме Център №1 в страната по кадрова осигуреност. Говорим най- вече за лекари, фелдшери, медицински сестри. Нямаме незаети бройки. Като дори голяма част от лекарите, те са 28, имат и специалност. 8 са без специалност, но трима вече са на финала да вземат специалност. Дори имаме и с по две специалности. Това е добре за нас, защото указаната помощ е по- качествена. Засега текучеството е намаляло, задържат се лекарите, и за фелдшери говорим също, може би поради факта, че по 5, по 10% всяка година или през година се увеличават заплатите. Може би това е една от причините да се задържат кадрите при нас", допълни директорът на ЦСМП- Видин.

По филиалите има и стационарни екипи. Например, в Центъра в Брегово има една линейка, с която излиза единият от дежурните фелдшери, но има и друг, който е на място и указва стационарна, амбулаторна помощ. В три от филиалите линейките са по една- това са Кула, Брегово и Димово.

Д-р Росица Илкова е директор на Центъра за спешна помощ в Белоградчик. Въпросът за разширението на филиала стои на дневен ред от няколко месеца:

"Посетиха нашия филиал на спешния център строителен инженер и строителен техник, които направиха замервания и установиха, че сградният фонд и помещенията, които обитаваме, не отговарят на европейските изисквания за една нормално функционираща спешна помощ", каза д-р Росица Илкова пред сътрудника ни Иванка Петрова.

Центърът обслужва хората от три общини- Белоградчик, Ружинци и Чупрене и две села от община Димово, общо 36 села, най- отдалеченото от които е на 44 километра. Районът е планински, рядко населен. Зимният сезон е по- труден за екипите, но разполагат с проходими линейки.

"Разполагаме с 3 линейки. Тези линейки са реаномобили, които имат апаратура- с кислородотерапия са оборудвани, бутилки- две, с дефибрилатор, с ЕКГ-апарати. Две линейки винаги са дежурни 24 часа и една линейка е резервна."

Рядко се получават фалшиви повиквания. Случва се обаче да се подаде грешен адрес или грешни имена. Тези случаи са един- два за 5-6 месеца. Често възрастните хора не могат да стигнат до личния си лекар и звънят на Бърза помощ. Агресивното поведение се изразява в обидни думи към персонала заради закъснения.

"Когато се направи повикване на телефон 112 това е телефон на централата в Монтана. Те прехвърлят разговора във Видин, Видин ни дава координатите и номера на мисията, час на тръгване, а това изисква време. Дори 10-12 минути за тези разговори и уточнения и след тези минути след повикването ние тръгваме. Дори и в града да сме, това не може да се избегне. Но физическа агресия не е имало досега", обясни д-р Росица Илкова.

Притеснителен е фактът, че млади хора не са идвали на работа от десетина години, а възрастта на работещите е предпенсионна.

Новите стандарти наблягат и на максимално бързото пристигане на екипа. Единственото забавяне е при предаването на информацията от дежурния на телефон 112 до дежурния екип от съответния център.

"Обикновено във Видин за 5-6 минути линейката е на адрес. Въведе се и триажна система. Всеки случай се преценява в зависимост от спешността на повикването- код червен, код жълт и код зелен. Трябва да имат малко търпение хората, да обяснят, това е добре и за болния, за да може лекарят в координационната централа да отсее по- незначителните случаи от по- сериозните и второто нещо е да знае какъв екип да прати", уточни д-р Станислав Поломски.

В стандартите са записани и какви са критериите, на които трябва да отговарят линейките, те обаче са пожелателни- до 7 години експлоатация и до 300 000 километра. От две години не са получавани нови коли. Последните две линейки са най- запазени и отговарят на новите изисквания. Другите линейки са над 300 000 километра и над 7-8 години. По- леките аварии по тях се отстраняват в работилницата на Центъра, а когато се изисква по- специализирана дейност, се карат в сервиз. 6 са резервните коли освен постоянните 8, които са на смяна.

"Грубо отношение има, дори водим и статистика, в Министерството всеки месец ги информираме. За щастие, няма сериозно пострадали", уточни д-р Станислав Поломски.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.