Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не/толерантно ли е българското общество?

Снимка: Радио ВИДИН

16 ноември се отбелязва като Международен ден на толерантността. През 1996 година, Общото събрание на ООН призовава страните членки, да почитат датата за ден на толерантността, като с дейности да разпространяват идеята за разбирателство между народите.

"Толерантността е уважение, приемане и оценяване на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми на изразяване и начини на човешкото битие. Тя е синоним на знания, отвореност, общуване и свобода на мисълта, съвестта и убежденията",  се посочва в член първи на декларацията на ЮНЕСКО за принципите на толерантността.

От години битува мнението, че българското общество е изключително толерантно. В "Посоките на делника" потърсихме отговора на въпроса наистина ли е отворено българското общество към различните, към чуждото, към недостатъчно познатото или напротив- българинът е ксенофоб. Толерантен народ ли сме, попитахме видинчани:

"Сега- не. Живели сме и през други години- хората се зачитаха за хора, а сега всеки се е затворил в черупката си. Има причина и най-вероятно е беднотията и злобата... Не, не сме толерантни. Има и толерантни хора, но не могат да бъдат всички такива. По-голямата част от обществото ни вече е не толерантна, защото самият живот такива ни направи... Според мен не сме толерантни, нищо не ни е, както трябва да бъде..."


Асен Митков
е от Видин, от ромски произход, успешно интегрирал се в обществото човек. От десет години работи активно за преодоляване на стереотипите и десегрегация на ромските деца:

Снимка"Българското общество е едно от най-толерантните в Европа, дори е по-толерантно от обществото в САЩ, където имах възможността да отида. Толерантността е двупосочен процес- трябва да има приемане от всички страни. В град Видин ромското малцинство е най-голямо, ситуирано на едно географско място- квартал "Нов път", в който живеят над 17 000 души, и нашият град е доста толерантен, но има още много да се работи в тази посока. Мога да кажа смело, че има признаци на дискриминация и в град Видин, и в малцинствата. За себе си мога да кажа, че съм се сблъсквал многократно с дискриминация. Завърших основното си образование в тогавашното училище "Витко Иванов- Бако"- 7-о Основно училище, което вече не съществува. Тогава между 800 ученици аз бях единственото ромско дете. Бях свидетел на разговорите на учителите с баща ми, които бяха против това аз да бъда записан в това училище, след като в "Боянова махала" има училище, в което се обучаваха циганчетата. Баща ми каза, че няма как да уча там, защото живея на 100 метра от това училище. Бях единственото циганче в 1 "г" клас, бях доста обиждан и въпреки че знаех много повече от други деца, винаги бях оценяван с "добри" резултати. От 2000 година имах удоволствието да съм част от екипа на Сдружение "Организация Дром" по процеса на десегрегация на ромското образование и съм свидетел на много, много такива примери на дискриминация във видинските училища. Но за тези 10 години успяхме да свършим доста огромна работа и в момента жънем нашите успехи. Сред децата, които се включиха в началото на процеса, вече има дипломирани инженери, адвокати, медицински сестри, лекари и т.н. Образованието е ключът за всяко едно начинание. Колкото и да си добре облечен, да караш хубава кола и пр., това по никакъв начин не те интегрира в обществото. Тук важи в пълна сила поговорката "По дрехите посрещат, но по ума изпращат". Ако си образован, винаги ще имаш място на пазара на труда, ще можеш да се реализираш, ще си равнопоставен в обществото. Ромското общество абсолютно е "за" толерантността. През август хора от кв. "Нов път" организирахме шествие под наслов "Не на омразата. Не на агресията", защото сме свидетели в социалните мрежи постоянно на нападки към циганите, дори имаше призив за война и бой между българите и циганите! Не искаме да се етнизира престъпността. Не ние сме виновни за ограбването на КТБ, за корупцията по високите етажи на властта, за всичко. Циганите не са проблемът на България и на Видин. Ние не искаме да бъдем обичани, искаме да бъдем приемани. Може да се направи още от страна на българското общество в тази насока."

Центърът за развитие на общността в Бяла Слатина по традиция отново ще отбелязва 16 септември със собствени инициативи.

Снимка"С младежи и доброволци изработихме поздравителни картички, които бяха раздадени по време на шествие в града. В ПГО "Елисавета Багряна" обсъдихме с ученици толерантността. Според мен обществото ни не е толерантно, има още на какво да се учим. Говорим да бъдем толерантни, но не го правим на дело. Трябва да показваме един към друг толерантност всеки ден, а не само на определена дата. В Бяла Слатина сме на средно ниво по отношение на толерантността. Тук, в Северозапада, хората са малко по-студени, манталитетът е по-различен, хората не са толкова любезни, общителни. Може би високият процент безработица ги е направил такива. Когато хората са бедни, са и озлобени. Но това не е повод и причина да се държим лошо един към друг. Все пак съм оптимист. Вярвам в хората и съм сигурна, че ще има положителен резултат. Имаме много добри практики. Откакто съществува Центърът за развитие на общността и се работи в тази посока, имаме най-висок процент образовани роми в целия северозападен регион- учители, лекари, прависти, икономисти- хора възпитани, образовани, реализирани, достойни граждани на обществото. Гордеем се и че всички деца са на училище, няма отпаднали- учат се, образоват се. Дори и техните родители, които са пропуснали да учат, сега се образоват. Това ни е голяма гордост", обясни Лариса Антонова от Центъра за развитие на общността в Бяла Слатина.

И Центърът за социална рехабилитация и интеграция във Видин, чиито клиенти са хора с физически и здравословни проблеми, също често жертва на дискриминация в българското общество, организира този следобед различни инициативи, с които да почете международния ден на толерантността.

Снимка"Решихме този ден да бъде отбелязан като среща на клиентите на нашия Център с доброволците от младежкия Червен кръст във Видин. От 20 години работя като психолог и мисля, че в положителна посока се променя нагласата на обществото към всички видове различия. Бавно се случва, но със сигурни стъпки върви напред. Няма вече такова отношение към осиновените деца, приемат се вече хората с различна сексуална ориентация, приемат се хората с увреждане и т.н. Все още има и някои предразсъдъци, които трябва да се преодолеят. Трябва повече да се чете и да се говори за това какво представляват различните, за да сме по-толерантни. Когато знаем за какво става въпрос, не се плашим от това, приемаме по-лесно различието и не се страхуваме от него. Тези, които са различни, ни плашат, защото не ги разбираме. Оптимист съм, защото работя с млади хора, а те са много толерантни и гъвкави, приемат всичко. Малко по-трудно е хората, които поради една или друга причина се чувстват дискриминирани, сами да се десегрегират и да станат част от обществото. Тях ги дърпат предразсъдъци и предубеждения, лесно губят самооценка. Трябва да мислят, че ако с нещо са по-различни, то с много повече неща са еднакви с другите, че с тази своя разлика допринасят животът да е красив, цветен и шарен. Хората първо сами трябва да се приемат такива, каквито са. Ако сами не се приемат, много трудно ще ги приемат другите. Важното е човек да е добър, да е честен, справедлив, достоен, да дава своя принос за обществото. Тогава няма от какво да се срамува, че е различен", каза Катя Райчева, психолог в Центъра за социална рехабилитация и интеграция.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..

публикувано на 30.10.24 в 10:45