Изчезват ли занаятите днес

''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Занаятите са дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Някои от тях се практикуват от векове, а други са съвременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти, първоначално практикувани в много ограничен географски район. В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Днес индустриалната революция постепенно е намалила ролята на професионалните занаятчии, а за да се избегне този процес е необходимо спирането на вноса на чужди продукти, които се конкурират с ръчно произведените. У нас съществуват народни занаяти, които носят в себе си красота, въображение, и творчество, както и спецификата на различните етнографски области. Те преставляват част от българското културно наследство. Според една стара легенда живеели двама братя близнаци - Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг, а днес и утре празнуват всички ковачи, железари и ножари. Затова и първата ни среща днес е с Петър Иванов от Брусарци, който е представител на ковашкия занаят в българския Северозапад. Нещо повече- той е един от добрите майстори ковачи. Изработва метални огради, порти и различни сувенири и орнаменти. Хваща ковашкия чук още като дете и разбира, че това е неговото призвание в живота. Днес Петър Иванов живее и твори с село Дъбова Махала, но го търсят клиенти от цялата страна. Той се гордее с това, което създава с чука и наковалнята от горещия метал. "Научих тоя занаят от дядо си, за което винаги ще съм му благодарен. шест или седегодишен за първи път влязох в работилницата. При нас това е наследство от редица поколония. Дядо ми беше особен човек, но аз винаги съм се възхищавал от него. Когато вляза в работилницата всичко ми идва отвътре и започвам да творя. За съжаление има много хора, които са неуки и тровят този занаят- купуват един електрожен и започват да заваряват китайски елементи, които при най- малкия студ се пукат." - сподели Петър Иванов. "Надявам се младите хора да започнат да ни търсят за този занаят. При нас нещата са малко по скъпи, защото са ръчна изработка. Всяко изделие е уникално за себе си и когато отидеш при майстор ти трябва да имаш респект от това. Имам един внук и имам намерение да го взема при нас, и да го обучавам на ковашкия занаят." Петър Иванов е оптимист, че изкуството ще промени света и занаятите ще имат приемственост от младите хора.

Ваньо Бечев, часовникар Видин

Часовникарският занаят е един от най- точните занаяти. Не защото е свързан с точността на времето, а защото се изисква огромна подготовка и сръчност, за да го проктикуваш, особено днес във века на високите технологии. Ваньо Бечев е самоук в тази област, но практикува занаята вече около 30 години. Днес той има малко часовникарско ателие в центъра на Видин. "Започнах да се обучавам сам и днес ремонтирам всякакви часовници. Точен човек съм и това ми помага в занаята допълнително. Да носиш часовник днес не е лукс, а голямо удобство." - сподели Ваньо Бечев.

Днес в България съществува Закон за занаятите, чиято основна цел е да уреди упражняването им. Законът е приет от 38-то Народно събрание на Република България и е в сила от 28 май 2001 г. Регионалната занаятчийска камара в Монтана е организация на занаятчиите и наетите в занаятчийските предприятия майстори, калфи и чираци в областта. Тя обединява хората с еднакви нужди и интереси. През годините, обаче управляващите постепенно намалиха броя на занаятие, които могат да бъдат включени в подобна организация. Потърсихме председателя на регионалната занаятчийска камара в Монтана Стилиян Каменов, който е хлебар и ситничар. "В българския календар занаятчиите имат много празнични дни. През 2011 година се промени Закона за занаятите и от 127 останаха 57 регистрираните занаяти. Това допълнително затрудни работата на камарата. Много от занаятите останаха извън наблюдението на законодателството. Всички отпаднаха и с две думи Законът не се грижи вече за тях. Най- популярният от тях, който остана в списъка това е фризьорството. Повече са в сферата на услугите на гражданите." - каза Стилиян Каменов и допълни: "Много популярен днес е терминът "дуално обучение", което няма нищо общо с майсторското обучение. Ролята на занаятчийската камара е да обръща внимание на малките структури. Микропредприятията са гръбнака на една икономика и майсторът никога не може да фалира, докато е здрав и продуктивен."

Във видинската регионална занаятчийска камара днес членуват около 40 занаятчии, като голяма част от тях са фризьори. Дърворезбари, ключари, часовникари, каменоделци, плетачи и везбари- това са част от занаятчиите в региона. Председател на регионалната занаятчийска камара във Видин в момента е Митко Младенов. Според него все повече занаятчии се отказват от дейността си и захващат друго препитание през годините. "Видинската регионална занаятчийска камара в момента едва диша и съществува, но като цяло занаятите се подържат и съществуват. Повече от тях са сувенирни занаяти. Хората нямат пари да се явяват на изпити в София, а ние нямаме условия тук във Видин да провеждаме тези изпити." - каза Митко Младенов. Разговаряхме и с бившия председател на регоналната занаятчийска камара във Видин Стоян Иванов, който сподели каква е била основната идея преди години при формирането на организацията в Крайдунавския град. "В началото идеята беше колективната защита на интересите на занаятчиите. Имаше много познания у стари занаятчии и целта ни бе да ги валидизираме и да ограничим пазара от шарлатани. Членувайки в камарата ние получавахме документи за правоспособност. През годините се породи едно неразбиране, поради факта, че занаятчийската камара не работеше добре и не печелеше проекти, по които да се работи и надгражда." - каза Стоян Иванов. Според видинчани днес занаятите са на изчезване и все по малко хората търсят услуги от занаятчиите. "Мисля, че няма нужда от тях, тъй като всичко вече се купува готово и младите хора не се интересуват от занаяти ... Хубаво е да има занаятчии, защото са нужни и подържат традициите ... Задължителнти са, според мен." - споделиха анкетираните по темата.

Във Враца днес са останали занаятите копаничарство, везбарство, художествената обработка на мед и на стара тъкан, скулптура и на дърворезба. В региона е изчезнало грънчарството, но пък в новите занаяти единствените лицензирани преподователи по волтаична и соларна техника в България са врачани. Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

Споделете

Изчезват ли занаятите днес

Галерия

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Ще се включи ли Северозападът в протеста срещу надценките на храните?

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

За БНР

Радио Видин