"Само по оперативната програма "Региони в растеж" са предвидени над 614 млн. лева по 191 договора за проекти в изостаналите региони на страната, попадащи в обхвата на Целенасочената инвестиционна програма. Основната цел на програмата е повишаване на заетостта и привличане на инвестиции в тези региони. Програмата е добра основа за политики и насочване на публичен ресурс към изоставащите райони. Голяма част от проектите в програмата се финансират през други инструменти. Знам какво ще кажете- че работим на парче, но все пак и това е нещо", отговори министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. От думите му стана ясно, че в правителството има противници на реализирането на програмата.
"Какво пречеше да се изпълнява програмата и всичко, което се случва в момента в Северозапада, да минава под егидата на тази програма? Какъв беше проблемът тази цялостна програма, която е предвидила всички комплексни мерки, с цел в крайна сметка да има някакво икономическо възстановяване на тези слаборазвити региони, да бъде изпълнявана комплексно? Сега се взимат някакви откъслечни мерки, които надали ще доведат до трайно решение. Просто няма политическа воля. Няма и желание да се реализират програми, които да са дългосрочни, ние гледаме хоризонта пред носа си. Без стратегическо планиране няма да се получи нищо трайно в регионите. Това беше първата програма, която дава хоризонт от 15 години за реализиране на определи секторни политики в тези региони. Виждате, че в момента не е въпросът до парите- днес се намират 50 млн. за нещо, утре 150 млн. за друго, след това се намират 1 млрд за еди-какво си... Северозападът и другите райони са неизчерпаеми като възможности, а не състояние. Състоянието е ясно- най-бедни и пр. Дрън-дрън, това го слушаме вече 15 години. Трябва да се търси ефектът от всичко, което се прави, защото иначе е просто едно усвояване, а не развитие на регионите...", коментира Иван Аспарухов, радетел за приемането на Програмата, бивш заместник-министър на регионалното развитие и кмет на община Мездра.
Екипът на Радио ВИДИН на ломското село Ковачица. Град Лом е на 12 км от селото, а река Дунав е на 4 км. Въпреки това местните хора се гордеят с реката и винаги казват, че живеят на Дунава. Откъде идва името на селото? Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района се заселили бежанци от..
С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните - насока...
За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..
България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, сочат данните за 2024 г. , публикувани от Transparency International . С 43 точки индекс България е на 76-о място сред 180 страни и територии за възприятие на корупцията за 2024 г. Спрямо предишната класация това е влошаване с две позиции. От държавите в ЕС усещането за..
Във Видин се проведе работна среща за обсъждане на съвместни действия за противодействие на незаконната сеч, с приоритет в местата, създаващи опасност от свлачищни процеси и наводнения. Срещата, председателствана от областния управител Ани Арутюнян беше във връзка с проведено заседание на Министерския съвет, на което е обърнато внимание от..
Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност. Защо..
Предимно облачно
Разкъсана облачност