Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Програмата за развитие на Северозапада остава на хартия... засега

Снимка: Радио ВИДИН

За значителното изоставане на Северозапада и други региони от страната в сравнение със столицата и Южна България и че трябва икономическото и демографското ни развитие да се изравни, се говори не от вчера, за съжаление, обаче, за сега само се говори. Големи надежди се възлагаха на Целенасочената инвестиционна програма за подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа и Родопите, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони. Тя беше разработвана, обсъждана и съгласувана в продължение на няколко години и се очакваше прилагането ѝ да даде началото на процеса за растеж на слабо развитите региони в страната. Стратегията беше одобрена преди две години от Съвета за развитие. Тогавашният министър на регионалното развитие Лиляна Павлова обяви, че програмата ще влезе като финансов ресурс през 2017 години. Тя трябваше да е с бюджет до 2025 г. в размер на 1,3 млрд. лева, но към момента не е осигурено финансиране. Преди дни народният представител от левицата Дора Янкова зададе актуално питане в парламента по този проблем към сегашния регионален министър Николай Нанков.

Николай Нанков"Само по оперативната програма "Региони в растеж" са предвидени над 614 млн. лева по 191 договора за проекти в изостаналите региони на страната, попадащи в обхвата на Целенасочената инвестиционна програма. Основната цел на програмата е повишаване на заетостта и привличане на инвестиции в тези региони. Програмата е добра основа за политики и насочване на публичен ресурс към изоставащите райони. Голяма част от проектите в програмата се финансират през други инструменти. Знам какво ще кажете- че работим на парче, но все пак и това е нещо", отговори министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. От думите му стана ясно, че в правителството има противници на реализирането на програмата.

Няма политическа воля за целенасочено въздействие върху слабо развитите региони, репликира народният представител от левицата Дора Янкова.

Снимка"Какво пречеше да се изпълнява програмата и всичко, което се случва в момента в Северозапада, да минава под егидата на тази програма? Какъв беше проблемът тази цялостна програма, която е предвидила всички комплексни мерки, с цел в крайна сметка да има някакво икономическо възстановяване на тези слаборазвити региони, да бъде изпълнявана комплексно? Сега се взимат някакви откъслечни мерки, които надали ще доведат до трайно решение. Просто няма политическа воля. Няма и желание да се реализират програми, които да са дългосрочни, ние гледаме хоризонта пред носа си. Без стратегическо планиране няма да се получи нищо трайно в регионите. Това беше първата програма, която дава хоризонт от 15 години за реализиране на определи секторни политики в тези региони. Виждате, че в момента не е въпросът до парите- днес се намират 50 млн. за нещо, утре 150 млн. за друго, след това се намират 1 млрд за еди-какво си... Северозападът и другите райони са неизчерпаеми като възможности, а не състояние. Състоянието е ясно- най-бедни и пр. Дрън-дрън, това го слушаме вече 15 години. Трябва да се търси ефектът от всичко, което се прави, защото иначе е просто едно усвояване, а не развитие на регионите...", коментира Иван Аспарухов, радетел за приемането на Програмата, бивш заместник-министър на регионалното развитие и кмет на община Мездра.

Приетата преди няколко години Целенасочена програма за развитие на изоставащите региони всъщност е третата поред, която се разработва в България в годините след 1990-а. Резултатите са видни...

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00