"Само по оперативната програма "Региони в растеж" са предвидени над 614 млн. лева по 191 договора за проекти в изостаналите региони на страната, попадащи в обхвата на Целенасочената инвестиционна програма. Основната цел на програмата е повишаване на заетостта и привличане на инвестиции в тези региони. Програмата е добра основа за политики и насочване на публичен ресурс към изоставащите райони. Голяма част от проектите в програмата се финансират през други инструменти. Знам какво ще кажете- че работим на парче, но все пак и това е нещо", отговори министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. От думите му стана ясно, че в правителството има противници на реализирането на програмата.
"Какво пречеше да се изпълнява програмата и всичко, което се случва в момента в Северозапада, да минава под егидата на тази програма? Какъв беше проблемът тази цялостна програма, която е предвидила всички комплексни мерки, с цел в крайна сметка да има някакво икономическо възстановяване на тези слаборазвити региони, да бъде изпълнявана комплексно? Сега се взимат някакви откъслечни мерки, които надали ще доведат до трайно решение. Просто няма политическа воля. Няма и желание да се реализират програми, които да са дългосрочни, ние гледаме хоризонта пред носа си. Без стратегическо планиране няма да се получи нищо трайно в регионите. Това беше първата програма, която дава хоризонт от 15 години за реализиране на определи секторни политики в тези региони. Виждате, че в момента не е въпросът до парите- днес се намират 50 млн. за нещо, утре 150 млн. за друго, след това се намират 1 млрд за еди-какво си... Северозападът и другите райони са неизчерпаеми като възможности, а не състояние. Състоянието е ясно- най-бедни и пр. Дрън-дрън, това го слушаме вече 15 години. Трябва да се търси ефектът от всичко, което се прави, защото иначе е просто едно усвояване, а не развитие на регионите...", коментира Иван Аспарухов, радетел за приемането на Програмата, бивш заместник-министър на регионалното развитие и кмет на община Мездра.
Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте. Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет. Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Компромис или избори през пролетта?..
Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..
За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..
Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември. Държавно горско стопанство Видин (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..
Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..
Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание. Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта? Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..
Предимно облачно
Облачно