Ще бъде ли решен проблемът с футболното хулиганство?

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 26 април 2018 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какви мерки ще бъдат предприети, за да бъдат превърнати стадионите отново в място за забавление и възможно ли е да изкореним агресията сред феновете? Все наболели въпроси, чиито положителен отговор би променил статуквото.

Напоследък на преден план в нашето общество отново се появи един вечен и леко позабравен проблем - този за агресията по стадионите. Не бива да залитаме в крайности - проблемът е стар, а началото му не е в България. Да си припомним за трагедията на "Хейзел" от 1985 година. Тогава по време на финала за Купата на европейските шампиони, който противопоставя английския хегемон Ливърпул срещу италианския властелин Ювентус, загиват 39 души. Английски фенове нападат италиански такива, чиито опит за бягство е възпрян от бетонна стена, която се срутва. Друг трагичен инцидент се случва през 1989 година на стадион "Хилзбъро". При отварянето на един от изходите, тълпата нахлува и се насочва към различни сектори. Феновете най-отпред са притиснати. Между отделните сектори е имало здрави стоманени прегради за предпазване от хулигански прояви. По това време английският стадион е смятан за един от най-безопасните, но въпреки това трагедията се случва. Къде заради човешка грешка, къде заради хулигански прояви, 94 човешки живота са отнети.

Подобно на Латинска Америка, където футболът е религия, водеща е и ултрас културата на Балканите - място, което излъчва част от най-големите футболни съперничества, прерастващи в люти дербита. Не веднъж или два пъти проблеми е имало не само в София, но и в Белград, където се изправят Партизан срещу Цървена Звезда, в Гърция - първенство, в което се открояват симпатизантите на ПАОК, а в Турция положението винаги е взривоопасно. Футболът е толкова важен за фенските групировки в тази част от света, че например през 2016 година фенове на Ескишехирспор запалиха част от стадиона, недоволни че отборът загуби среща от съперник в турското първенство.

Футболните запалянковци са по-различни от всички останали спортни фенове. Футболните състезания също се различават, без значение в коя точка от света. Останалите спортни съревнования се провеждат основно в зали, което прави пропускателния режим по-строг. И когато говорим за футболно хулиганство, пак стигаме до момента, че то не е българско явление. От какво зависи? Футболното хулиганство е в пряка зависимост от респекта на обществото към органите за сигурност и към реда и порядките като цяло.

Според Явор Хайтов, бивш заместник министър на вътрешните работи, трябва да се започне с нов закон за борба с футболното хулиганство, който да ограничи хората, влизащи с маски на стадиона, в който да бъде включено техническо обезпечаване и да засили видеонаблюдението.

"На спортни състезания не трябва да се допускат лица, които носят маски на главите. Трябва да се подобри и задължение на организаторите да осигурят техническо обезпечаване, видеонаблюдение и пропускателен режим. Скенерите ги има на доста места. Лицата, които закупуват билети, трябва да го правят с документ за самоличност ", каза Явор Хайтов и обърна внимание на други основни проблеми, като този с фен клубовете, които са в основата на ултрас културата, както и на хулиганските прояви, които се наблюдават от години почти по всеки стадион.

"Не е тайна, че някои от тях действат като организирани престъпни групи. Понякога са ползвани за политически цели. Дори на страхотно шоу, каквото беше Ливърпул и Рома, имаше безредици. Не трябва да драматизираме ситуацията, не сме балкански субекти. Такива неща стават."

Въпреки необходимостта от нов закон за футболното хулиганство, който да е по-разбираем и да е пряка преграда срещу проявите по трибуните, Явор Хайтов отбеляза и проблема с народопсихологията на българина - една особена черта, която спомага винаги да се отвори поредният проблем в обществото ни.

"До там сме се докарали - да харчим средства за охраняването на футболни мачове, които иначе могат да отидат за развитието на малките населени места", каза още той.

Проблемът с футболното хулиганство си проправи път по водещите заглавия след инцидент, случил се преди дни по време на столичното дерби между грандовете на българския футбол- ЦСКА и Левски. Защо продължават да се случват тези случаи на насилие по футболните стадиони и какви мерки могат да ги ограничат, коментира за Българското национално радио ген. Васил Василев, председател на Комисията за етика към Българския футболен съюз.

"Това се случва, защото не се спазват законите. Ние чакаме да стане убийство, за съжаление. Закон има, но пък пропускателният режим е лош. Самите стадиони не са годни. В света, в който искаме да отидем, хората издават билет с място, със зона, а в Италия билетите са поименни. В чужбина футболните хулигани получават от пет до десет години наказание, в зависимост от престъплението. В деня на такъв голям мач известни футболни хулигани трябва да се прибират в полицията."

Ген. Васил Василев се спря и на проблема в отношението клуб-фенове, казвайки че "клубовете са длъжни да възпитават привържениците си. Те им дават пари за хореография, но самоделните изделия не са хореография."

Лошият пропускателен режим по родните стадиони не е новост. Предстои да видим дали ще се европеизираме.

Пред Българското национално радио професорът по психология Дончо Градев даде отговор на въпроса, докога футболните мачове ще са отдушник на агресията:

"Тези явления няма да спрат, даже ще се повтарят. Те си имат своя история. Междуселските отбори, когато играят, се замерят с камъни, има побоища. Футболното хулиганство може да бъде ограничено, но няма да бъде изкоренено."

Проф. Градев допълни, че "държавата поощрява хулиганството от футболните агитки, които често са митингите, където има етнически напрежения и там, където партиите правят свои представяния преди изборите. Че тяхната агресия продължава, е един знак на общата безнаказаност на неуважение на закона в България", завърши Дончо Градев.

Постоянното повтаряне на "неуважение към закона" повдига въпрос дали това е субкултурна проява, която с времето се превръща в тенденция. Както уточнихме и както знаем, футболът и ултрас поведението не са измислени в България. Една масова проява, характерна за футболните сблъсъци, няма как да изчезне напълно, но не трябва да мислим единствено в насока, че проблемът е необорим. Един знаков преподавател от Софийския университет преди години беше казал, че "злото не може да бъде изкоренено, но може да бъде ограничавано". А това ни довежда до факт, като този, че има действащ закон. Заместник-председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Пламен Нунев изказа мнението, че сегашната нормативна уредба не може да разреши напълно проблема с футболното хулиганство:

"Ако един добросъвестен гражданин е на стадиона, за да се радва, как ще се случи проблем? Сами виждаме проблема - псувни, сбивания, не изпълняване на разпоредбите на полицията."

По мачовете главни действащи лица, освен тези на терена, са запалянковците. Обсъждайки проблемите с поведението по трибуните, потърсихме човек, организирал и управлявал агитка, присъствал на срещи, за да разкаже впечатленията си. Бисер Митков е създател и бивш председател на фенклуб „Червена чета „Радецки“ - Козлодуй“. Впечатленията му са достатъчно, за да заключи, че проблемът с хулиганството не се решава чрез мълчание и на принципа "ние ще ви го върнем". От скоро Бисер Митков не членува във фен клуба, който е създал. Причината? Хулиганство, което се толерира.

"Виновни са хората и обществото. Виновна е липсата на възпитание. Липсват морал и ценности. Този процес се засилва. Възпитанието идва от училище, от университети. Фен клубовете също отказват да работят по този проблем. Аз напуснах фен клуба заради различия за бъдещето на организацията. Противоречие се оказа точно хулиганска проява. Ние бяхме нападнати във Враца от противникови фенове, но от управата отказаха да направим законна крачка за търсенето на нашите права. Не написахме декларация, че осъждаме насилието. Щом сме замълчали, имаме вид на хора, които искат да го има това насилие. Не реагирахме и излиза, че сме съгласни. Фен клубът се съобрази с позицията на Сектор Г в София. Действията са да се обяви пред обществото, не да се мълчи. Не трябва да се тръгва по спиралата на насилието. Има си закон."

Къде с право, къде не, но един от акцентите при проблемите с хулиганщината винаги са фен клубовете. Според Бисер Митков организациите не правят достатъчно за решаване на проблемите, а разликите с Европа са огромни: стадионите не са реконструирани, отборите нямат достатъчно пари, липсват качествени камери, билетите не са поименни.

"Активни действия и пак активни действия. Това е оръжието срещу хулиганите. Те трябва да са на показ, а след това да бъдат осъдени. Фен клубовете не правят нищо, за съжаление. Те си правят сметки за връщане, което създава верижна реакция. Погледнете в чужбина: там действаха навреме и вече проблемите не са такива, каквито бяха. Нашата държава нехае, хората също нехаят. Ние говорим само на маса. В обществото няма желание да се преборим с този проблем. БФС (Българския футболен съюз- бел. ред.) казва, че не може без държавата, полицията прехвърля топката към БФС и отборите. Трябва да има осъдени и затворени. Такава ни е държавата, такъв ни е футболът. Много неща може да се направят, а те зависят от три опорни точки - полицията като представител на държавата, футболните клубове трябва да реконструират стадионите така, че да контролират феновете, а третото е възпитанието."

Какво друго може да ни остава, освен да чакаме?! Ще се обединим ли като общество, за да се преборим с този проблем? Ако приемем, че е истина твърдението, че сме съсипвани повече от 20 години, то колко още ще се оправдаваме, вместо да действаме?

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев обясни, че има чисто нов Закон за футболното хулиганство, изготвен от екип от народни представители и експерти на ведомството под ръководството на председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Славчо Атанасов. Очаква се новият нормативен документ, който е направен по английски образец, да разграничава правата и задълженията между отделните институции. Сред останалите дългосрочни мерки са личната индивидуална отговорност. Най-вероятно билетите ще бъдат поименни. Спешните промени в Закона за футболното хулиганство: нова наредба за сигурността на спортните съоръжения, изискванията към клубовете ще нараснат - ще трябва да се поставят камери с висока резолюция. Подобни камери "дебютираха" вчера на мача между Левски и ЦСКА, игран на националния стадион "Васил Левски".

Да се върнем и към изречените думи от Бисер Митков - запалянко и бивш ръководител на фен клуб: "както казваше Иван Славков, той футболът е такъв, каквато е държавата". Кога ще станем нормална държава? Време е да направим първата крачка в ограничаването на злото.

Споделете

Ще бъде ли решен проблемът с футболното хулиганство?

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Ще се включи ли Северозападът в протеста срещу надценките на храните?

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

За БНР

Радио Видин