Болни сме, защото сме бедни и застаряваме

публикувано на 03.07.18 в 14:40

Снимка: Радио ВИДИН

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 3 юли 2018 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев трябва да представи концепция за развитие на здравното осигуряване и секторните реформи в системата до 30 септември. Това реши парламентът след приключване на разискванията за Националната здравна карта, инициирани от БСП.

Здравният министър обеща да предложи два алтернативни модела за бъдещето здравеопазване.

"Всички сме убедени, че този модел, който в момента съществува в нашата страна, не може да продължава да се прилага на практика в бъдеще. Имаме необходимост от промяна на модела", посочи той.

По-рано в парламента се състоя кръгла маса на тема "Здравето на българите през 21 век - тенденции и предизвикателства". Форумът беше организиран от Националния център по обществено здраве и анализи.

Снимка

Според изнесените данни демографските процеси в България се характеризират с трайни тенденции за намаляване на броя на населението и неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора. Според директора на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков цялата здравна система е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението.

Без мерки до 5-10 години системата на обществено здравеопазване ще изпадне в затруднение да функционира, каза доц. Хинков. Той алармира и за липсата на достатъчно кадри в сферата на общественото здраве.

Положителните промени на здравно-демографските показатели, както и намаляването на рисковите фактори, на заболeваемостта и смъртността могат да настъпят при устойчиви усилия и действия на всички отговорни институции, отчитат още експертите.

За коментар по темата потърсихме д-р Марко Петров, дългогодишен лекар, бивш кмет на община Кула:

"Смятам, че парите, които се дават за здраве в България не са чак толкова много. Ние се движим около 3.5-4% от Брутния вътрешен продукт, докато голяма част от европейските държави заделят 9-10% за здравеопазване. Освен това е публична тайна, че много от здравните услуги се доплащат. Но големият проблем е демографската структура на населението, заради това и заболяемостта е много висока, защото голяма част от населението е в пенсионна възраст. Широката основа на демографската пирамида трябва да бъде децата от 0 до 14 години и нагоре да се стеснява. При нас е обратното- основата на тази пирамида са хората в пенсионна възраст. Тези хора са склонни да заболяват много по-често от младите и на този фон показателите не са съвсем реални. Проблемът е, че нито едно правителство досега не се захвана с решаването на кризата в демографската структура, а ако сега се приложат конкретни мерки, първите резултати може да дойдат след 15-20 години. Аз съм песимист и смятам, че безвъзвратно сме закъснели. Само за последните 10 години сме се стопили с около 500 000 от отрицателния естествен прираст, прибавете и тези, които са напуснали страната и ще видите, че положението е драматично. Но никой не се захваща с основния и най-важен проблем на държавата ни. Защото вече стои въпросът ще има ли българска нация след 20-25 години и в какъв размер ще бъде тя. Песимист съм за развитието на нацията ни, защото нейните ресурси- младите хора, ги няма. Те напускат страната ни."

В периода 2001 година досега разходите за здравеопазване в България нарастват с над 450%. Хоспитализациите също са се увеличили и са двойно повече от средното за Европейския съюз. Според д-р Марко Петров основният проблем със здравеопазването е доста по-дълбок- причините трябва да се търсят в икономическата обстановка и ниското общо благосъстояние на хората, в резултат на което населението застарява, младите хора емигрират, останалите тук се страхуват да отглеждат деца.

"Трябва да се предприемат специфични финансови мерки. Значително по-големи финансови средства трябва да се заделят за стимулиране на раждаемостта и майчинството. Защото голяма част от семействата се страхуват да имат повече от едно дете, притеснени от средствата, които ще трябват за неговото отглеждане. Комплексен е проблемът, трябва да се приложи мащабна демографска програма. Всички политически сили трябва да се хванат за ръка и да кажат, че това е големият проблем, това е големият приоритет, а не да се разхождаме по най-различни сектори и да казваме, че сме постигнали някакви успехи. В Кула например преди 50 години живееха 7000 души, а в общината- 21 000, сега общината е под 5000. Четири пъти е намаляло населението. Раждат се около 30 деца годишно, а умират около 170-200 души. Другият проблем са и тези, които са напуснали държавата. Проблемът е много тежък и сериозен и ако не се вземат спешни мерки, нищо добро не ни чака."

Повече по темата- в прикачения звуков файл.