Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Болни сме, защото сме бедни и застаряваме

Снимка: Радио ВИДИН

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев трябва да представи концепция за развитие на здравното осигуряване и секторните реформи в системата до 30 септември. Това реши парламентът след приключване на разискванията за Националната здравна карта, инициирани от БСП.

Здравният министър обеща да предложи два алтернативни модела за бъдещето здравеопазване.

"Всички сме убедени, че този модел, който в момента съществува в нашата страна, не може да продължава да се прилага на практика в бъдеще. Имаме необходимост от промяна на модела", посочи той.

По-рано в парламента се състоя кръгла маса на тема "Здравето на българите през 21 век - тенденции и предизвикателства". Форумът беше организиран от Националния център по обществено здраве и анализи.

СнимкаСпоред изнесените данни демографските процеси в България се характеризират с трайни тенденции за намаляване на броя на населението и неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора. Според директора на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков цялата здравна система е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението.

Без мерки до 5-10 години системата на обществено здравеопазване ще изпадне в затруднение да функционира, каза доц. Хинков. Той алармира и за липсата на достатъчно кадри в сферата на общественото здраве.

Положителните промени на здравно-демографските показатели, както и намаляването на рисковите фактори, на заболeваемостта и смъртността могат да настъпят при устойчиви усилия и действия на всички отговорни институции, отчитат още експертите.

За коментар по темата потърсихме д-р Марко Петров, дългогодишен лекар, бивш кмет на община Кула:

Снимка"Смятам, че парите, които се дават за здраве в България не са чак толкова много. Ние се движим около 3.5-4% от Брутния вътрешен продукт, докато голяма част от европейските държави заделят 9-10% за здравеопазване. Освен това е публична тайна, че много от здравните услуги се доплащат. Но големият проблем е демографската структура на населението, заради това и заболяемостта е много висока, защото голяма част от населението е в пенсионна възраст. Широката основа на демографската пирамида трябва да бъде децата от 0 до 14 години и нагоре да се стеснява. При нас е обратното- основата на тази пирамида са хората в пенсионна възраст. Тези хора са склонни да заболяват много по-често от младите и на този фон показателите не са съвсем реални. Проблемът е, че нито едно правителство досега не се захвана с решаването на кризата в демографската структура, а ако сега се приложат конкретни мерки, първите резултати може да дойдат след 15-20 години. Аз съм песимист и смятам, че безвъзвратно сме закъснели. Само за последните 10 години сме се стопили с около 500 000 от отрицателния естествен прираст, прибавете и тези, които са напуснали страната и ще видите, че положението е драматично. Но никой не се захваща с основния и най-важен проблем на държавата ни. Защото вече стои въпросът ще има ли българска нация след 20-25 години и в какъв размер ще бъде тя. Песимист съм за развитието на нацията ни, защото нейните ресурси- младите хора, ги няма. Те напускат страната ни."

В периода 2001 година досега разходите за здравеопазване в България нарастват с над 450%. Хоспитализациите също са се увеличили и са двойно повече от средното за Европейския съюз. Според д-р Марко Петров основният проблем със здравеопазването е доста по-дълбок- причините трябва да се търсят в икономическата обстановка и ниското общо благосъстояние на хората, в резултат на което населението застарява, младите хора емигрират, останалите тук се страхуват да отглеждат деца.

"Трябва да се предприемат специфични финансови мерки. Значително по-големи финансови средства трябва да се заделят за стимулиране на раждаемостта и майчинството. Защото голяма част от семействата се страхуват да имат повече от едно дете, притеснени от средствата, които ще трябват за неговото отглеждане. Комплексен е проблемът, трябва да се приложи мащабна демографска програма. Всички политически сили трябва да се хванат за ръка и да кажат, че това е големият проблем, това е големият приоритет, а не да се разхождаме по най-различни сектори и да казваме, че сме постигнали някакви успехи. В Кула например преди 50 години живееха 7000 души, а в общината- 21 000, сега общината е под 5000. Четири пъти е намаляло населението. Раждат се около 30 деца годишно, а умират около 170-200 души. Другият проблем са и тези, които са напуснали държавата. Проблемът е много тежък и сериозен и ако не се вземат спешни мерки, нищо добро не ни чака."

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дунавци чества 50 години от обявяването си за град

Дунавци празнува 50 години от обявяването на населеното място за град. Честването съвпада с 10-ия Международен фолклорен фестивал "Дунавци пее и танцува". Тържествата ще продължат три дни, каза кметът Димо Скорчев:  "Това са два празника в едно, затова ще продължат в рамките на три дни. Имаме поканени състави - танцови и певчески групи...

публикувано на 04.10.24 в 08:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Необходима е всеобща реформа във всички области от безопасността на движението

По-малко ранени и загинали по пътищата на страната през настоящата година, но повече катастрофи, отчита статистиката. Намалява пътният травматизъм в област Видин, но тежките пътни инциденти в Монтана се увеличават.  МВР обяви засилване на контроа и административнонаказателната дейност.  Мисия възможна ли е пътната безопасност в България?  Качествена..

публикувано на 03.10.24 в 10:00

Българите избират да живеят самостоятелно, когато са на 30, сочи проучване

Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, сочат данните на Евростат за миналата година. С редната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно, за страните от Евросъюза, е 26,3 години. Според психолога Николай Нетов , изследването дава един по-широк поглед, при който важните детайли често се губят...

публикувано на 02.10.24 в 15:48

На добра воля

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности. Това е близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. На фона на..

публикувано на 01.10.24 в 11:53

За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%. В..

публикувано на 30.09.24 в 15:07
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45