Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Вили Лилков: "Ако се скъса с шуробаджанащината в контролните органи, ще се върне доверието в държавата"

Снимка: Красимир Каменов

Изводите, направени след последното експресно проучване на социологическата агенция "Галъп Интернешънъл", показват, че българите очакват далеч по-решителна намеса на държавата, но без да губят ориентир за това, кои са областите, където държавата трябва да се намеси, и кои - не. Отстояването на националния и обществен интерес се подкрепя, но не и излишните регулации и тежести, например.

Експертите посочват, че резултатите от този сондаж, както и от много други изследвания, сочат, че преходът действително е засегнал дълбоко чувството за държавност у нас. Вместо да се елиминират вредните функции на държавата, според българите явно са елиминирани важни държавни функции. Това е реален обществен проблем, който очаква своето решение, отчитат анализаторите.

На фона на последните събития в обществено-политически живот, като фалита на застрахователна компания, кризата в Търговския регистър, недоверието в институциите и контролните органи и пр., попитахме видинчани усещат ли липса на държавност:

"Всеки един период е труден. Трябва да се работи малко повече. Щом като българинът иска да живее като германец, трябва да работи като германец... Живея от години в Германия, не зная как е тук, но там има много стабилна държавност... Държавата поне прави опити да си е на мястото, но всичко е малко объркано- нищо не работи както трябва... Изобщо имаме ли държава, имаме ли държавници? Не мога да приема сегашното положение за нормално."

Явно е, че българите очакват далеч по-убедителна работа от страна на органите на властта, смята политологът от "Галъп" Първан Симеонов:

Снимка"В проучването открихме доста висока степен на недоверие към публичната информация, към дейността на публичните институции, скептицизъм и критичност към действията на държавата. Доста тревожни факти. Явно има сфери, в които хората очакват повече държава и сфери, в които хората не държат да има толкова държава. През всичките тези години на демократична и пропазарна трансформация сме изгубили държавата там, където ни е най-нужна- в борбата за повече национална и социална сигурност, в борбата срещу монополите, въобще изгубили сме държавата там, където очакваме ултимативен арбитър в нейно лице. И обратно- за съжаление много държава ни се е натрапила там, където не държим да я виждаме много- например излишни регулации. Изводите от изследването водят към неприятното обобщение- нарастващо недоверие към циркулиращата у нас публична и официална информация. Това е много неприятен извод. Тъжно ми е да го призная, но резултатите от прехода, който отдавна всъщност свърши, са такива, че болшинството от българите се чувстват загубили от случилото се. Има разтворена ножица между реалността и възприятията. Реалността не е толкова лоша- българската икономика расте, България преодоля много сериозни трудности, преодоля ги мирно за разлика от наши съседи, успяхме да съхраним добри отношения с всичките си съседи. Въпреки това обаче хората възприемат случилото се като загуба на статус- не само материален, но и на статуса си в обществото. Голяма част от хората се чувстват декласирани и като прибавим към това и големите социални различия, огромните регионални различия, съвсем ясно разбирам защо хората, на които разказваме, че са спечелили от прехода, се чувстват като загубили."

СнимкаСоциологическите проучвания показват все по-голямо недоверия на българите към институциите и контролните органи. За коментар потърсихме десният политик и общественик проф. Вили Лилков:

"Резултатите от това изследване са притеснителни, защото те показват като цяло едно тотално недоверие в институциите дори и по теми, които са безспорни, като чумата по животните в Странджа. Доверието на хората в държавата и нейните функции явно в голяма степен е накърнено и тези призиви за връщане на държавата в икономиката и в различните сфери на стопанския и обществения живот ги разглеждам като провал на държавата в нейните контролни функции, защото се оказва, че държавата не може да осъществява регулативните и контролиращите функции, които тя трябва да има в едно демократично общество. Демокрацията категорично е свързана със сериозен контрол, в който за съжаление държавата ни се проваля. Това е така, защото в последните 25 години назначенията в контролните органи на всички нива се извършваха на чисто политически признак. Там не се търсеше професионализъм, доказана почтеност и професионална лоялност, а се залагаше основно на партийни характеристики и партийни гаранции. Смятам, че ако се скъса с тази шуробаджанащина, нещата ще изглеждат по съвсем друг начин и тогава постепенно ще започне да се връща доверието на гражданите в държавата."

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Наблюдаваме активно мероприятие, което цели да раздроби прогресивните сили

Скандали разтърсиха българската политика в средата на горещото лято.  Кирил Петков подаде оставка като председател на Продължаваме промяната след обвиненията за корупция от районни кметове на партията и ареста на зам.-кмета на Столична община Никола Барбутов.  Колко големи са сътресенията в дясната формация?  Освобождава ли ПП от тежестта на..

публикувано на 03.07.25 в 10:00

Трябва ли да пестим енергия?

Енергийното потребление на домакинствата в ЕС и България спада през 2023 г., отчита Евростат. През същата година домакинствата в евросъюза са използвали 9,6 милиона тераджаула енергия. Това представлява намаление от 5,6% спрямо 2022 г., когато са регистрирани 10,1 милиона тераджаула, показват най-новите данни на Евростат, публикувани на..

публикувано на 02.07.25 в 10:45

Може ли държавата да се справи с насилието между деца?

Постоянната комисията за взаимодействието с гражданското общество към Народното събрание инициира национална кампания за преодоляване на агресията между деца . Поводът е последният случай от Видин, при който 13-годишен младеж нанесе средна телесна повреда на 12-годишно момче. Случаят предизвика вълна от възмущение и протести в крайдунавския град...

публикувано на 01.07.25 в 13:40

Ще подпомага ли санирането Националният декарбонизационен фонд

Започва саниране на блокове по първия етап от Плана за възстановяване и устойчивост. Над 4 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната до края на 2029 г. В тази сметка са включени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход на Програма "Развитие на..

публикувано на 30.06.25 в 14:07

Пътят към еврото: Какво предстои за Северозапада

Какви възможности разкрива еврото в Северозапада? Ще донесе ли предимства или не? Това беше коментирано по време на дискусия с граждани "Пътят към еврото: възможности за Северозапада" от икономиста Владислав Панев .  Своето мнение изрази и депутатът от Видин Любен Иванов по чиято покана гостува Владислав Панев. "През изминалите няколко..

обновено на 26.06.25 в 11:30

Намалява ли материалното благосъстояние на домакинствата?

През 2024 година страната ни е била на предпоследното място в ЕС заедно с Естония по фактическо индивидуално потребление на човек от населението. Това е един рядко цитиран, но важен индикатор за материалното благосъстояние на домакинствата, съобщиха от Евростат и НСИ. Този показател варира силно между държавите в съюза - от 72% в Унгария..

публикувано на 25.06.25 в 10:45

Имаме ли нормален достъп до информация?

"Това, което се случва по света и у нас през последната година, не е от най-вдъхновяващите събития. Неща, за които имахме надеждата през последните 35 години, че никога няма да се завърнат, започват да се завръщат и да се опитват да проникнат в нашия дом. Поставя се под въпрос ролята на гражданските организации, започнаха да се възобновяват фашистки..

публикувано на 24.06.25 в 13:24