"Държавата е всеки от нас"

Призивите на протестите не са лечение на обществото, а лекуват симптомите. Лечението на болестта, която е много тежка, ще бъде трудно и продължително, за съжаление. Казват, че проблемите ще се решат, като няма партии. Има ли поне една успешна страна, с богат и осигурен народ, в която няма партии? Искат пряка демокрация- няма такъв случай. Тези, които сочат Швейцария за пример, просто не знаят каква е системата на управление там- тя е парламентарна република, с много сложна система на управление. Предлагат ни да сменим парламентарната с президентска република- също голяма глупост, защото да не би при парламентарните системи Великобритания или Германия са много зле? Проблемът не е във формата на управление, не е във формалните елементи, а в същностната работа на нещата. Болестта трябва да бъде атакувана в дълбочина, а не видимите с просто око проявления на тази болест.

Хората с основание имат право да бъдат недоволни, има защо да бъдат недоволни, но трябва много ясно да си дават сметка за какво протестират, как протестират, кого искат и какво избират. Сега протестират срещу 240 народни представители, но забравиха, че те са ги избрали преди две години. Хората би трябвало първо да протестират срещу собствената си инертност, против собственото си нежелание самите те да се променят- от тях да започне промяната. Промяната започва от личността, тя не може да започне някъде отгоре. Политиката е работа за общото благо- не може да избирате политици, които не мислят за общото благо. Проблемът е, че хората не могат да различат тези политици, защото вече нямат доверие  на никого. Ето това е големият проблем."

И ако Кралят Слънце Луи XIV казва: "Държавата- това съм аз", то днес по-актуално е твърдението: "Държавата е всеки от нас".


Повече по темата- в прикачения звуков файл.